Най-златната изложба

Десета юбилейна годишна изложба на археологическите постижения в страната бе открита снощи в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Вече е традиция НАИМ да прави такава изложба за Празника на българските археолози - 14 февруари. Този път тя показва труда на проучвателните екипи и находките, открити през 2016 г., в експозицията участват 13 исторически и археологически музеи от страната, показани са 350 експоната от 18 обекта и постери за общо 50 обекта на културното ни наследство, проучвани миналата година.
Искаме обществеността да е наясно с труда ни, целта е да покажем на хората какво сме свършили, защото макар и малко пари да получава науката, това са пари на българските данъкоплатци и ние се отчитаме пред тях с подобни изложби, заяви директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. По думите му тазгодишната експозиция е "най-златната" от всичките 10, показани досега - изложени са много златни находки от различни епохи. Находките са от всички исторически периоди - от дълбока древност през античността, римския период на земите ни и до Средновековието. Според доц. Вагалински, богатата експозиция е факт, благодарение на колегите му от НАИМ и на партньорите от музеите в страната НИМ, регионалните музеи в Благоевград, Кърджали, Пазарджик, Хасково, Шумен, София, музеите в Созопол, Средец, Белоградчик, Дряново, Провадия и Приморско. Организаторът на изложбата гл. ас. Камен Бояджиев, посочи, че тя този път е много разнообразна - включва не само нашумелите медийно находки през миналата година, но показва и пътя на населението по нашите земи през различните епохи. Акцентите, който той поставя, са продължаващото проучване на пещерата Козарника край Балоградчик, където в края на 90-те години бяха открити следи от човешко присъствие преди 1-1,4 млн. години; подновеното проучване на пещерата Бачо Киро край Дряново, известна не само със своите прилепи, но и със следите от късния палеолит; праисторическото селище от неолита при с. Дамяница до Благоевград; халколитните находки при селищната могила Юнаците при Пазарджик; проучването на древните солници при Провадия; на пещерата Харамийската дупка при Триград; на могилата от бронзовата епоха при Изворово; на скалния комплекс Глухите камъни и находките там от ранножелязната епоха; на античните паметници от Созопол; спасителните разкопки на Аполония Понтика; проучването на римския град Деултум при Дебелт. Както, разбира се - новите находки от първата столица Плиска, проучванията в столицата на антична Сердика при черквата "Св. Неделя" и базиликата "Св. София"... Няма как да се изреди всичко, защото в България, където копнеш, история излиза. История, която е запазена за нас и за идващите след нас българи, благодарение на неимоверния труд на археолозите ни - в пек и студ, пряко сили и понякога - направо на инат. Понякога вместо благодарност получават от премиери като Борисов ругатни и презрение от типа "Събирайте керемидите и да ви няма!" Но дори такъв цинизъм те успяват да преглътнат - защото без ръцете и ума им следите от България ще са само купчина камъни.         
Експозицията ще бъде отворена до 19 март т.г., след което предстоят следващи публични изяви на археолозите ни. А наред с любопитните новости от отминалия археологически сезон посетителите могат да видят и постоянните експозиции на Националния археологически музей, където също ги чака немалко естетическа наслада от богатото културно наследство на земите ни.    

Пещерата Козарника

Доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ:

Все се надяваме българската наука да се развива в по-добри условия. Дано стане по-добро финансирането й, защото то не е добро и това е зле за България. Изоставаме от другите страни, без наука няма развитие, а без пари наука не се прави. Тя е важна и за икономиката и туризма, и за поминъка на хората в страната ни, и за националния манталитет,    и за съвременното ни достойно място в света, за което исторически имаме всички основания.  

Людмил вагалински (вляво) и Камен Бояджиев представиха изложбата


Първите следи на хомосапиенс

Някои често иронизират, когато се говори, че животът и развитието в Европа започват от нашите земи. Без всякаква ирония обаче колегите на нашите археолози от френския университет в Бордо, които работят с екипа на доц. Николай Сираков в пещерата Козарника край Белоградчик, се гордеят, че участват в откриването на... най-ранните следи на хомосапиенс на европейска територия. И миналата година продължихме с изследване на по-горните пластове - от началото на късния палеолит и категорично можем да кажем, че именно на тази територия се откриват доказателствата за появата на хомосапиенс сапиенс, който сменя неандерталците, обяснява доц. Сираков.  

Най-ранното злато и сребро

Пещерата Харамийската дупка край с. Триград се прочу едва в последно време, макар че археолози от музея в Смолян правят там проучване още през 80-те години на ХХ в. Обектът е определен като първото пещерно светилище, открито в Родопите. Сега разкопките са подновени с помощта на община Девин, ръководител на екипа е д-р Борислав Бориславов от НАИМ. Пещерата е много трудно достъпна, разказва той, не знам с какви алпийски методи са я достигали в древността, но сега до нея на 30 м височина се стига по въжена стълба. Тя е обитавана през тV хилядолетие пр. Хр. в края на каменно-медната епоха, от която е и прочутият Варненски некропол. По думите на археолога това е един много тъмен период в историята на земите ни, която една бляскава култура постепенно изпада в пълен упадък. По думите му подобна пещера от началото на тт хилядолетие пр. Хр. има в Пелопонес, но досега по нашите земи следи от тези векове отсъстват. При разкопките екипът открива комплект от медни шила и цял целеничък меден слитък (над 98% съдържание на мед), което показва, че обитателите на пещерата са изработвали инструментите си на самото място. Но най-интересните находки, с които влизаме през парадния ход в изследванията на този период, казва Бориславов, са две - уникално златно бижу и сребърни украшения. Интересното е, че обработване на сребро започва доста по-късно, затова в случая става дума вероятно за най-ранните изработени златни и сребърни украшения.   
За връх в кариерата си досега обаче Бориславов посочва проучванията при могилата до с. Изворово край Харманли, където е открито древно селище с постройки със сложна архитектура - център на нивото на Троя.

Д-р Бориславов покзва сребърните и златния накит от Харамийската дупка



Девет години вече продължава проучването на скалния култов комплекс Глухите камъни край Любимец в Източните Родопи. През миналата година открихме много интересна керамика от ранножелязната епоха, времето след Троянската война, разказва ръководителят на екипа, изследващ тракийския период на светилището, доц. Георги Нехризов от НАИМ. Финансирането е много малко, затова пък резултатите са фантастични. Около едно огнище са открити две гнезда с по 100 миниатюрни керамични фигурки, обслужвали очевидно култови ритуали на местното население. В долния културен пласт пък екипът разкрива огромен керамичен съд амфора, без аналог досега по нашите земи и може би изобщо в Тракия. Уникалното е, че съдът е изцяло запазен, с богата апликирана украса. Дадохме остатъци от съдържанието му за изследване в Института по органична химия на БАН и се оказа, че в него е съхранявано растително масло, най-вероятно зехтин, разказва Нехризов. Култовият комплекс Глухите камъни е съществувал дълго време - от късната праистория до Средновековието.  

Доц. Нехризов и зам.-директорката на НАИМ Мария Рехо обсъждат култовите находки от Глухите камъни



Богати иманяри зарязали златото, било малко 

През октомври м.г., буквално в последните часове на проучването на античната надгробна могила в местността Силихляр, на 8 км западно от Приморско, когато се бяхме отчаяли, че двете открити от нас каменни съоръжения са ограбени още в древността и от съвременните ни иманяри, неочаквано ни се усмихна късметът, разказва доц. Петър Балабанов, ръководител на разкопките. Ето думите му: "При последното премитане на обекта металотърсачът изведнъж запиука - под пода на гробната камера се оказа заровено съкровище с 40 елемента от златни апликации за конска амуниция. В петък вечерта ги открихме, в понеделник сутринта виждаме нов японски джип да се катери на могилата. Излиза отвътре една мутра и пита къде е намерено златото. Показахме му, а той вика: "Преди три години прослушахме тая могила с една апаратура, дето вие я нямате и не можете да мечтаете дори за нея. Разбрахме, че златото е малко, и решихме, че не си струва да си мешаме капите с местните иманяри, които шетат наоколо". После местните иманяри разказали на археолозите, че всички могили наоколо били преслушани от "външни" конкуренти.
А сред пълния комплект от елементи в съкровището от Силихляр има например начелник, украсен с релефна глава на орел, който има малко аналози на наша територия, например в резервата Сборяново. Екипът разкрива глинена лампа, която според Балабанов е банална, но пък дава възможност за точна датировка на находката - 320-280 г. пр. Хр. Разкопките са осъществени благодарение на финансовата и всякаква подкрепа на кмета д-р Димитър Германов, който дори прегръща идеята да се направи музей в Приморско и негов директор сега е бившият студент на Балабанов Даниел Пантов. Съкровището ще се съхранява на място в специален трезор.


Предстоящите изяви

През април в НАИМ ще гостува знаменитото златно съкровище от Сент Миклош - едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа. Историята му се свързва с прабългарските ханове. То е открито през 1799 г. край банатския град Над Сент-Миклош в Румъния. Днес се намира се във Виенския музей на изкуствата и за първи път ще бъде показано извън границите на някогашна Австро-Унгария. НАИМ разполага с копие от съкровището, което е предоставено на Националния исторически музей.
Тази изложба ще се съчетае с друга експозиция в НАИМ, свързана тематично с нея - "Езическа България", показваща следите от Първото българско царство. Отделно пък във Виена археологическият музей на БАН ще открие изложба за най-ранния златодобив в Европа - този при Ада тепе край Крумовград. Става дума за период, който предхожда Троянската война, за най-ранния златодобив на континента, но и за най-ранната металургия, обясни доц. Вагалински. 


Находки, открити от екипа на д-р Теодора Богданова от музея в Созопол при проучването на Аполония Понтика

Тайните на Плиска

Най-интересни през миналия сезон от първата ни столица Плиска са данните от проучването на т.нар. Голяма дървена сграда, разкрита през 2012-2014 г. Тя е сторена в първата половина на IX в. Най-напред в нея е имало еднакви разделени напречно помещения с размери 8 на 4 м, но по-късно три стени са били премахнати и се оформила обширна зала 12 на 8 м.
Проучени са три извънредно необичайни съоръжения, които вътре в Голямата дървена сграда образуват редица с посока изток-запад. Това са големи правоъгълни трапове, на дъното им има малки пещи от дребни камъчета. Т.е. пещите в тях са били разрушени, а камъчетата постлани на дъното и засипани с чиста хумусна пръст.
Най-вероятно това са били вкопани площадки, където се е приготвяла храна за ритуални угощения, давани от владетелите на Плиска, смятат учените. По откритите в насипа Фрагменти от съдове те се датират към първата половина на VIII - първата половина на IX в. Хан Крум започва да управлява държавата през 803 г. и най-вероятно той и синът му Омуртаг са ползвали храната от тези "придворни кухни" в угощенията, които са правили. Окончателни изводи за тези "ритуални" трапове ще може да се направят, след като теренът бъде проучен в посока на запад през следващия археологически сезон.
 


Доц. Балабанов показва"изоставеното" от иманяритесъкровище от Приморско


Пафти (ХVІ-ХІХ в.), открити при проучвания ан днешния пл. "Св. Неделя" в София

Снимки Благовеста Цветкова