Митничари и данъчни ще борят паралелния износ на лекарства

Чрез съвместни проверки на НАП, агенция "Митници" и Изпълнителната агенция по лекарствата държавата ще опита да ограничи паралелния износ на лекарства. Това съобщи здравният зам.-министър д-р Атанас Кундурджиев. Причината е поредната липса на инсулини, лекарства срещу епилепсия, равматоиден артрит и биологични препарати. По думите на Кундурджиев предстои подписването на меморандум за сътрудничество между МЗ, НАП, ИАЛ и агенция "Митници".
Компаниите производители на споменатите животоподдържащи медикаменти внасят от 30 до 100% по-големи количества от необходимите, но често те не стигат до българските пациенти. Причината за това е паралелният износ. Компаниите предлагат продуктите си у нас на много ниска цена, поради което търговци ги изнасят за страни, в които продуктите имат по-висока пазарна цена. Паралелният износ варира от 6 до 10% от стойността на целия пазар, заяви директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев, позовавайки се на данни на наблюдаващи компании. Той поясни, че сам по себе си реекспортът не е незаконен в контекста на договора на ЕС, според който движението на хора, стоки и капитали е свободно. Когато обаче този износ води до дефицити, които застрашават здравето на населението, договорът за установяване на ЕС дава възможност на държавите да се намесят и да ограничат тази дейност, за да защитят здравето и живота на своите граждани, поясни Денев. По чл. 36 на договора страната има право да наложи пропорционално ограничение, т.е. докато не се задоволят потребностите на населението от лекарства, те ще бъдат ограничавани за износ. Подобни стъпки са предприели Полша, Словакия и др.
"Имаме волята и силата да го направим", увери Кундурджиев.
В момента ИАЛ няма право да се намесва при недостиг на даден продукт на пазара и да забранява неговия износ, а по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина търговците трябва само да уведомят ИАЛ за бъдещи намерения за износ. Дали намеренията са осъществени, нямаме информация, поясни директорката на ИАЛ доц. Асена Стоименова. Тя поясни, че "докато няма законодателни промени, тази дейност е законна и възможностите за реагиране са ограничени".
Само за януари в ИАЛ са постъпили 130 жалби от пациенти и пациентски организации за недостиг на животоподдържащи лекарства.