В Англия бях млад автор, а не ученик

РАДОСЛАВ НИНОВ е роден през 1992 г. в Тетевен. От 2004 г. живее в Лондон. Завършва Колежа по изкуство и дизайн "Тауър Хамлетс", а през 2015 г. - университета "Голдсмитс" в Лондон. Получава наградата за живопис "The Neville Burston". В момента живее и работи в Ябланица. Нинов е носител на наградата за млад живописец на името на Едмонд Демирджиян. Преди няколко месеца едноименната фондация връчи за седми път престижното отличие. Младият талант спечели журито с изложбата си "Не толкова лош ден", която бе представена в софийската галерия "Ракурси".


- Грабнахте наградата на името на "Едмонд Демирджиян" за млад живописец за 2016 г. Какво означава за вас това признание?
- Не знам дали мога да го нарека признание, по-скоро е голям стимул и оптимизъм за по-нататъшното ми развитие. Това показа, че макар за много тясната арт сцена в България има хора, които следят и търсят изкуство. В търсене на интересното или нестандартното, идеи, които може би са проблемни или засягат непознати сетива. За новото. Надявам се тази награда да продължава да съществува в далечното бъдеще и да бъде очаквана с нетърпение. Най-вече от младите автори като мен. Да се превърне в точица, която всеки да има наум и защо не, една хубава причина да се прекарва повече време в студиото. Всичко това беше толкова полезно за мен - изложбата в галерия "Ракурси", много нови запознанства, диалози и приятни моменти. Искам отново да благодаря на всички тези интересни хора, които правят наградата факт.
 - Разкажете за новата си изложба. Какво обхваща? Докога и къде може да се види?
 - Заглавието й е "Saint Johnny and The Cherry Picker Escadrille". Често при превод се губи голямо парче от тялото, което е цяло само в оригиналния си вид. Изложбата, за съжаление, е за кратко, до 21 февруари, в галерия "Аросита". Състои се от съвсем нови творби, правени тази година, като за първи път представям елементи от скулптура (намерени предмети), текстил и живопис. Тоест, сега като се замисля, всичко, което показвам, е живопис, но може би самият речник изведнъж се уголеми с идването на нови импулси в моята практика. Не съм съвсем наясно с точност какви са тези импулси, но започнах да имам по-голям интерес към това, което е често изобразено в платната, като размер или етап на еволюция, цвят, и фактът, че понякога трябва да направя крачка или да клекна, за да сложа червено или жълто например. Различните форми на навигация, които са активни в по-големи платна, в сравнение с малките. Обръщам повече внимание на държането на боята в различни консистенции и това често се превръща като катарзис в самия процес на мислене и пр. След изложбата в "Аросита" ми предстои участие в обща експозиция в "Баня Старинна" в Пловдив, заедно с петима чуждестранни автори.  Откриването ще е около 20 април. След това в столичната галерия "Ракурси" с Уилям Нарби ще представим предимно живопис. Откриването е на 3 юли т.г.
 - Учили сте в Лондон, какви са впечатленията ви от образователната система по изкуствата там? Какво е характерно?
 - Не съм сигурен дали мога да споделя впечатления, тъй като нямам друга база за сравнение, аз съм израснал от 11-годишен в Лондон. Времето ми, прекарано в "Голдсмитс", където завърших бакалавър по изящни изкуства, бяха най-важните три години от моето развитие. Разликата идва от самата атмосфера и нагласата на хората. Взаимоотношението между учител и ученик е друго. В Англия бях млад автор, а не ученик и всичките дискусии, които съм имал с други автори, и хората, които преподаваха, бяха на това ниво; аз съм автор, както той или тя, само че с повече опит. Никога няма да чуеш, че един или друг начин на работа е прав или грешен, или че това работи, а друго не. Имах абсолютната, пълната свобода и лично пространство да се развивам по начин, който чувствах за най-добър. И не знам как, но това съвсем интуитивно кара да рефлектираш, да мислиш и гледаш от ъгли, които не съм си и представял.
  - Мислите ли да се върнете пак в Лондон? Или да продължите развитието си някъде в чужбина?
  - Да, мисля си за няколко варианта, но не смятам, че Лондон е на първо място. А България не е в списъка.
  - Навън по-лесно ли се реализира млад художник? У нас само с изкуство не може да се издържа човек...
  - Защо амбициите трябва да спират с това "У нас"? Живеем във век, където интернет и мигновената комуникация и достъп до информация са част от нашата всекидневна нужда. Където дистанцията и границите между, макар полярни, държави на земята, се стапят под формата на един имейл или съобщение по телефон. Трудно е навсякъде, но става още по-трудно, ако не се научим да можем да се фокусираме над една точка и след това да можем да се отдръпнем и да погледнем целия фон. Няма една, нито две формули, но мисля, че най-важното е да сме наясно с тази идея за "сега". Сега съм автор живописец в XXI век. Работя с материал, който първо се е използвал някъде между V и X век. Стремя се или се опитвам да вървя към "реализацията", каквото и да значи тази дума, и сега знам, че начините за това не са същите, които са били в миналото.
  - Как се насочихте към изобразителното изкуство? Някой от семейството ли ви подтикна?
  - В семейството ми знам, че прадядо ми е бил архитект и преди няколко години за първи път видях скици и рисунки по негови проекти. Беше толкова вдъхновяващо! Самият допир до тези творби на човек, който всъщност никога не съм познавал, но е толкова близък до мен. Също помня една от бабите ми като изключително креативен и интересен човек; от мозайки около къщата, използвайки различни материали, до вази, които сама си правеше, и дори по начина, по който синхронизираше цветовете и растенията в градината да стоят толкова красиви.
Не си спомням конкретен период от време и момент или причина, след което съзнателно да съм се насочил към изобразителното изкуство. За първи път почувствах по-възвишен интерес в самите часове по изкуство в училище. Бях някъде около 13-годишен. Изпитвах огромно удоволствие да работя с бои, моливи, четки... Две-три години след това трябваше да избера предмети по специализиране и съвсем интуитивно знаех, че арт ще е първият предмет. След това драма, може би на българска драматургия и история на трето място. Тогава се започна по-често и интензивно рисуване, както и участия в училищни пиеси. Разглеждане на книги, репродукции на класици и първите посещения по музеи и галерии. Накрая дойде време да кандидатствам в колеж. Вече знаех, че искам да се занимавам с изобразително изкуство. Прекарах три години в "Тауър Хамлетс Цоллеге", занимавайки се само с изобразително изкуство, където експериментирах с различни техники. Както в "Голдсмитс", и тук никой не ни казваше какво е правилно и какво не. Само ни показваха да разберем по-добре различните техники, после  имахме свободата да ги приложим по какъвто начин искаме.
- Мария Василева казва за картините ви, че са отворени пространства, в които авторът помества свои наблюдения, фантазии и мечти... Какво ви вдъхновява?
- Често вдъхновенията идват от това, че съм човек, който минава през ежедневни събития и случки. Други са от лични интереси. Илюстрирани или обяснени с думи пространства и герои в приказния свят, материали, свързани с ботаника и зоологията, творческият език в света на анимацията. Напоследък се спирам пред сувенирни магазинчета, където има реплики на артефакти под формата на порцеланови фигурки и предмети, свързани с идеи около антропоморфизма и тотемизма. Музиката също е част от творческия процес в студиото. Вдъхновенията и импулсите идват от многобройни посоки и източници. Не се опитвам да им слагам филтър или да ги подреждам в ред, нито пък се опитвам да ги разбера напълно.
- С какво са свързани мечтите ви?
- В професионален план - искам повече и повече време в студиото. Ако имам това време, следващите стъпки са постижими.
- Какви са посланията на творбите ви?
- Трябва да сме постоянни и търпеливи! И ако можем да се вслушваме повече в това малко гласче, което се крие във всеки от нас, без да ни е страх дали думите, образите ще се приемат добре или не в обществото. Защото според мен само тогава излиза идеята за уникалното в индивидуализма. И след това наистина става интересно!

Радослав Нинов, "Alabama Albatros Way"