Закъснели признания

Бившият здравен министър Петър Москов давал устни разпореждания по телефон на подуправителите на касата, призна настоящият подуправител. Ден по-рано пък управителят призна, че подуправителката внасяла в надзора предложенията за критерии и изисквания за изписване на скъпи лекарства. Казано иначе - Москов налагал чрез подуправителите политиката си в касата, която е обществен, а не държавен фонд.
Закъснялото признание е като да се вади нож на умряло куче, но по-добре късно, отколкото по-късно. Отделен е въпросът, че този маниер на "ръководене" на осигурителната институция беше повече от явен и ясен. Особено, след като подуправителката, бивша съветничка на Москов, бе освободена от поста си 2 работни дни след встъпване в длъжност на служебния кабинет. Това, както и фактът, че друг съветник на здравния министър бе представител на синдикатите в Надзорния съвет, бе поредната стъпка към одържавяване на обществения фонд, който се пълни с парите на здравноосигурените, но те имат най-малко право на глас. Тези дни стана ясно, че касата не е давала на МЗ и информация за онези "спестени" от въвеждането на пръстовия идентификатор 15 млн. лв. Признание, дошло с около двумесечно закъснение.
Безспорно е време нещата да се променят. Защото по време на двата си мандата ГЕРБ успяха да откраднат 1,6 млрд. лв. от здравните осигуровки на българите, удушиха напълно частните осигурителни фондове, съсипаха общинската болнична система, обрекоха българския пациент на чакане на присъда в листи на чакащите, превърнаха здравеопазването в разменна монета за нечия политическа кариера.
Но няма да е промяна, ако някой си мисли, че може да префасонира ситуацията, като я върне към периода 1999-2001 г. Не! Подобна носталгична реформа на реформата би поставила пациентите в още по-тежко положение. Това би било самоцелно реанимиране на политически разложени трупове.