От лабораториите на БАН до "Оскара" за технологии

Най-сетне България има повод да се гордее със злато не само в спорта, но и с най-престижната награда във филмовата индустрия - т.нар. технологичен "Оскар". След многобройните призове на ученическите ни отбори, това е още едно признание за равнището на интелекта, с което българите могат да покоряват света.
Само че никое върхово постижение не се ражда от нищото. Владимир Койлазов грабна световната награда за принос в научните и инженерни технологии най-вече заради огромния си талант, труд, ентусиазъм и работоспособност, съчетани с тези на съдружника му Петър Митев, с който още в студентските си години създават фирмата "Хаос груп". Постепенно тя се превръща в една от най-мощните компании за графичен софтуер в света, създател на технологията V-Ray, с която Койлазов печели висшата награда на Американската академия за филмови изкуства и науки.
Добре е да обърнем внимание обаче на това, че всъщност иновациите и технологиите не се раждат на гола поляна. Увлечен от компютърното програмиране от най-ранна възраст, преди около 7 години Койлазов участва в научна разработка, реализирана в Института по информационни и комуникационни технологии при БАН. Проектът е одобрен и финансиран в конкурса за фундаментална наука на фонд "Научни изследвания" на МОН. Негов ръководител е проф. Иван Димов, който в момента е служебен зам.-министър в министерството. Темата на проекта е: "Ефективни Монте Карло методи за решаване на големи изчислителни задачи". Връзката на тази тематика с "Оскара" е пряка, понеже методите, за които е получена наградата, се основават на използването на случайни числа, които пък се генерират чрез т.нар. алгоритми Монте Карло. Проф. Димов е световно признат специалист именно в тази научна област, създател е на методология за компютърно прогнозиране на резултати по входни данни със случайни числа, приложена успешно в Англия. По онова време Димов е и председател на Международното научно общество на Монте Карло методите (IMACS Monte Carlo). По неговите думи, участието на Владимир Койлазов в проекта е било изключително активно и много успешно. В сайта на конкурса преди 7 години и в този на института на БАН се откриват няколко научни статии по темата на проекта, в които един от съавторите е и Койлазов.
За неизкушения в компютърните технологии обясненията за същността на V-Ray методите прилича на запознаване с китайски език. Идеята е че се правят изкуствена сцена и изкуствени движения, като се симулира по случаен начин падането на светлинни лъчи върху повърхност. при това се стига до уравнения, чието решаване чрез алгоритми Монте Карло възпроизвежда разпределението на светлината така, че сцените изглеждат реални и естествени. Алгоритъмът е много бърз и точен, което при използване за филмите специално е много важно нещо. При симулирането на площи и обеми на тела в многомерното пространство (примерно 3D) Монте Карло методът се оказва незаменим.
Методът и алгоритмите Монте Карло обаче може да се използват в твърде много области - от екологията и моделите на климатичните промени или на замърсяването, през проектирането на сгради, до прогнозирането на резултата от промени във всякакъв сектор или дейност по зададени и не непременно точни изходни данни. Бързото действие на алгоритъма го прави удобен за симулиране на сложни системи в областта на физиката, инженерството, химията. А като се знае, че в основата на алгоритъма Монте Карло са случайните числа, представете си колко атрактивен може да е той при игра на рулетка например - там имаме именно подбор на случайни числа. Да не говорим, че, ако се постараят, програмистите могат да изземат функциите на социолозите - да речем в предизборен период, и ще са достатъчно точни в моделирането на резултата...
Бумът в приложението на бързите алгоритми излезе неочаквано през филмовата индустрия, но можеше да излезе и през всяка друга област. Всички сме щастливи с първия български "Оскар" и с успеха на Владо Койлазов и Петър Митев. Но може би най-голямата полза от случилото се е, че имаме прекрасен пример за това що е фундаментална наука и как от нея чрез доразвиване на резултата в една успешна фирма се ражда иновативна технология, която е полезна в крайна сметка за икономиката изобщо.
Само в България тази верига на развитието е недостъпна за мисленето на властите. Когато казват "наука", те разбират единствено и само иновации, без изобщо да осъзнават, че основа на развитието е фундаменталната наука, която не е "пряка производителна сила", както я бе набедил още Милко Балев навремето, но никой не знае кога тя ще доведе до бум в икономиката. Пример за пълното неразбиране що е наука изобщо е и създадената миналата година т.нар. Стратегия за развитие на научните изследвания, в която има предприятия и иновации, но наука няма. И друг път съм споменавала чисто фундаменталното откритие на акад. Георги Наджаков - фотоелектретното състояние на веществата. Ако не беше то, нямаше да се появи ксероксът 15 години по-късно. Впрочем, щеше да направи откритието някой друг учен в друга страна. Но важното е, че българинът Наджаков беше пръв. Не е имало в ония години някой Дянков, някой Владислав Горанов или някоя Менда Стоянова да пратят откривателя да се продава на улицата, та да му пуснат някое левче от бюджета за хляб...
Мизерното финансиране на научните институции не стига дори за тока и парното в лабораториите. А на фонда "Научни изследвания" за поредна година бюджетът е благоволил да пусне едни смешни 13 млн. лв. на фона на над милиард евро при подобни фондове в сродни на нас страни. Освен това, той продължава да е в плен на грешната философия, че и от финансираните от него проекти се търси приложен ефект. В цял свят чрез подобни научни фондове държавите финансират фундаменталната наука. Защото бъдещият "ксерокс" и бъдещите технологични "Оскари" зреят днес някъде в нейната утроба. Време е и у нас властта да спре да обрича на аборт българската наука! А чрез нея - и развитието на България.    
 
Мултимедийна зала в Института по информационни и комуникационни технологии при БАН

Койлазов с технологичния "Оскар"