Генералски звезди над Вашингтон

За един доста кратък период, господин   Доналд Тръмп, 45-и президент  на САЩ, състави в основни рамки своя кабинет. Всичко бе сторено бързо и бих казал с бизнесменска деловитост.
Между новите фигури на американската администрация виждаме изтъкнати политици, сенатори, теоретици и други. Това, което лично мен ме впечатлява, е обилието на генерали, които застанаха редом с Тръмп на кормилото на Съединените щати. Веднага бързам да уточня - по принцип нямам нищо против такива заслужили военни - хора на дълга и честта, волеви мъже, показали своите умения и храброст по различни фронтове. Тук не става дума за такива "генерали" - като неколцината еднометрови хилави дребосъчета, който щъкат из нашата политика и които, подозирам, не знаят от коя страна се държи пушката...
Всъщност, генерал е и новият български президент, но за разлика от своите американски колеги, той не е воювал по бойни фронтове във Виетнам, Ирак, Афганистан и т.н. И слава Богу, защото барутът и кръвта "кръщават" по особен начин човека. За мен той е въздушен ас, но при съдбовен повик незабавно ще застане до металните крила на бойната си птица.
Но да се върнем отново към генералския екип на президента Тръмп. Новият номер едно в Белия дом допусна очевидно "предозиране" на мъжете в униформа в своя президентски екип. На първо място трябва да посочим, разбира се, назначението на  запасния генерал Джеймс Матис за министър на отбраната - факт, посрещнат с истинска еуфория сред военните в САЩ. Така бе нарушена една 70-годишна традиция за шефове на това стратегическо силово министерство да не се назначават военни, а цивилни политици.
Джеймс Матис е от военните с най-висок ранг -  той има четири големи звезди на пагоните си, а освен това върви и с прякора си Бясното куче.
И това не е случайно, ако разгледаме биографията му. Шейсет и шест годишният генерал от запаса излиза от редиците на морската пехота, известна от край време с най-коравите си мъже. Зад гърба си има непосредствени участия в операция "Пустинна буря", в Персийския залив, във войните в Афганистан и Ирак. Преди четиринайсет години лично командва Първа дивизия на морската пехота, която щурмува столицата Багдад. До годината на пенсионирането си - 2013-а, Джеймс Матис оглавява Централното командване на въоръжените сили на САЩ.
Именно тази блестяща военна кариера обяснява защо кандидатурата му бе посрещната с пълно одобрение от американския Сенат. Maтиc щe oтгoвapя зa 2 милиoнa cлyжитeли, oт кoитo милиoн и триста хиляди са редовни вoeннocлyжeщи, а също така ще оперира с астрономичен гoдишeн бюджeт oт близo 600 милиapдa дoлapa.
Запасният генерал Джон Кели, назначен за министър на вътрешната сигурност, идва също от редиците на прословутите морски пехотинци, изнесли на гърба си драматичната (и безцелна) Виетнамска война, завършила с едно от най-големите в историята поражения за САЩ. Той също е на 66 години, чудесна възраст за политик и държавник, като последният му пост в неговата почти половинвековна кариера е шеф на Южното командване на Пентагона.
Генерал Майкъл Флин, с прозвището Ястреба, също бе назначен на ключов пост - президентски помощник по въпросите за националната сигурност. Преди дни обаче той подаде оставка под кръстосан огън на централни американски медии, които го обвиниха в контакти с руския посланик във САЩ още по време на предизборната борба в страната.
Както се казва, природата не търпи вакуум, и като временно изпълняващ длъжността се появи друг генерал - Кийт Келог,  роден в Охайо и служил 36 години в армията на САЩ.
72-годишният  генерал  в оставка Келог е участвал във войната във Виетнам, а в Камбоджа е бил офицер към специалните сили. По време на първата война в Ирак е шеф на щаба към 82-а въздушнодесантна дивизия.
Той се издига до командир на въздушнодесантната дивизия от 1997 до 1998 година, а по-късно служи като висш офицер във временното правителство в Ирак през 2004 година. След оставката си Келог се присъединява към фирми като технологичния гигант "Oracle" и компанията в областта на отбраната "Cubic Defense".
Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс и пенсионираният вицеадмирал Робърт Хауърд също са спрягани като фаворити за поста съветник на президента на САЩ по националната сигурност.
Към тази генералска "троица" бих добавил и Майкъл Ледин, заемащ скромната длъжност "съветник" към Белия дом, един "рицар на плаща и кинжала", който макар и да няма генералски пагони (кой знае?), от мнозина се смята за лидер в американското разузнаване. За кого става дума, всъщност?
Той е известен като "сивия кардинал" в американското разузнаване и естествено повечето американци не са чували за него, въпреки че онова, което Буш-младши прави и особено, когато решава да започне война срещу Иран, до голяма степен е заслуга на същия Майкъл Ледин. За да стигне до такава позиция, той е работил вярно за фамилията Буш цели 40 години.
Когато запитали президента Джордж Буш защо не се страхува да сменя постоянно шефовете на ЦРУ, той отговаря, че има "лично разузнаване", в сравнение с което хората от Ленгли играят втора цигулка. И тук отново се появява името  на Майкъл Ледин, който "знае всичко на този свят".
Академичната кариера на Майкъл Ледин катастрофира през 1972 г. когато му отказват научна степен в Университета "Вашингтон" заради плагиатство. През 70-те години започва работа като журналист в Италия. Ледин дълго време е свързван със CSIS (Center for Strategic and International Studies) и е смятан за един от основателите на еврейската шпионска централа  JINSA (The Jewish Institute for National Security Affairs).
В Италия той работи активно и с небезизвестната Клеър Стърлинг, която, като активно свързана с ЦРУ, пуска първата лъжеинформация за "Българската следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори.
През осемдесетте години  Майкъл Ледин  е "осветен" и като агент на SISMI (италианските тайни служби). Известно е, че той е получавал пари от тези служби за "рискови оценки", обучение на италиански агенти, както и за подготовка на теоретични разработки за италианското правителство  по въпросите на тероризма.
При администрацията на президентите Роналд Рейгън и Буш-старши Ледин се изкачва още по-високо, като става съветник на държавния секретар Александър Хейг, агент на ЦРУ в Италия, човек, който играе активна роля в скандалната операция "Иран-контри", и, разбира се, в "Българската следа".
Може да прозвучи малко цинично, но след като има зад гърба си щиковете и оръдейните дула на най-силната армия в света (засега), както и водачите на тайните служби на САЩ, на Тръмп би трябвало да му е все едно за "вагиналните" демонстрации на феминистки и гейове, за псувните на вулгарната Мадона, за протестите на "промигрантите" и за всякакви други свръхлиберални сдружения. У него е Силата, както би казал популярният герой от "Междузвездни войни". Но тук възникват няколко парливи въпроса.
Първият и най-важният е, доколко такава могъща военно-разузнавателна гарнитура е подходяща за едно президентство в мирно време? Известно е, че такива свръхпрофесионалисти, като споменатите по-горе генерали, напълно споделят тезите на големия военен теоретик и практик, фелдмаршал фон Клаузевиц, че "Няма нищо по-страшно за една армия от мира", както и, че "Войната е продължение на политиката с други средства". За хора, воювали години наред, получили прозвища като Бясно куче и Ястреб, по принцип е много по-лесно да престъпят (не дай Боже) линията, разделяща мира от войната, и да се ангажират с нови военни авантюри, които от година на година крият все по-страшни последствия.
Да се надяваме, че това няма да се случи и деловото, бизнесменското начало в характера на Тръмп ще надделее над зова на бойните тръби и че САЩ ще продължат досегашната си (почти) мирна политика. В противен случай светът ще тръгне по една много тясна пътека над безумно дълбока пропаст...

Доналд Тръмп е американският президент, който пое поста при най-ниското обществено доверие в съвременната историята на САЩ. Още по-лошите новини за новия стопанин на Белия дом са, че месец по-късно едва 40% от избирателите одобряват политиката на Доналд Тръмп. Това показват данните на "Галъп". Неодобрението се увеличава до 55 на сто. При своята инагурация Тръмп се радваше на 45% одобрение. Други 40% биха подкрепили искане за импийчмънт на Доналд Тръмп

Доналд Тръмп вярва безусловно на Бясното куче Матис, но ще му бъдат ли верни генералите на него?

БГНЕС