Време за пиарасти и пропагандасти

"Когато след години изследват нашето време, последните три или повече години ще бъдат наречени - епохата на паирастите... Това  е категория хора, за които в началото беше словото, в средата беше словото и в края беше словото."

Андрей Золотарьов, украински политолог, ръководител на центъра за анализи "Трети сектор", който от абревиатурата ПР (връзки с обществеността) съчинява нова дума с явно негативна конотация.

Авторът на горния цитат има предвид обитателите на властовите кабинети в Киев, но това с пълна сила може да бъде отнесено и до обслужващия персонал от политолози, социолози, политически технолози, журналисти, въпросните пиари, т.нар. изразители на обществено мнение и просто "активисти", чието работно място е по площадите и в социалните мрежи в интернет. Особено в украинския случай, където канализирането на общественото мнение в правилна посока и периодичното му подгряване е жизненонеобходимо за оцеляването на режима в Киев. Което, разбира се, се заплаща щедро. При това чорбаджиите се сменят, важното е градусът на нагнетяваното напрежение да не вземе да спадне. Ненапразно на едни от водещите "изразители на обществено мнение" и журналист, и "активист" на Майдана, и във фейсбук, и впоследствие депутат от Радата Мустафа Найем му бе пришит прякора "Мустафа Внайом" (под наем).
Сега много, може би стотици, а вероятно и хиляди, мустафавнайомци в Европа точат лиги, като знаят каква финансова благодат ще се изсипе върху тях, след като и в ЕС, и в САЩ бяха взети решения за създаване на центрове за борба с "руската пропаганда и дезинформация" и съответно за разпространение на правилната трактовка на фактите. Както каза през 2015 г. по повод откриването на Центъра за стратегически комуникации на НАТО в Рига гуруто на източноевропейските русофоби - американският сенатор Джон Маккейн - "Този център ще помогне да се разпространява истината, а истината винаги побеждава".
Разбира се, всеки уважаващ себе си човек, а и такъв който не се уважава, знае, че на НАТО като цяло, и на Джон Маккейн в частност, не може да се вярва. И не само заради лъжите, с които НАТО и американците се опозориха още от войната срещу Югославия и тази срещу Ирак. Причината е, че още през декември 2014 година конгресът на САЩ с 410 гласа "за" и само 10 "против" прие резолюция номер 758, с която президентът и Държавният департамент бяха призовани да изработят "многостранна стратегия за координация на производството, доставката и разпространението на новини и информации на руски език за страни с голям процент рускоезично население". Производство на новини.

Фабрики за мисли
 
"Ние сме в състояние на информационна война", обяви след приемането на резолюцията бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън. А както е казал видният германски държавник Ото фон Бисмарк, който е завещал на сънародниците си да не воюват с Русия: "Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов". Впрочем истинските цели на създаваните в Европа центрове за водене на информационна война против Русия бяха разкрити още преди две години от бившия министър на отбраната на Латвия, а сега евродепутат Артис Пабрикс. В интервю за "Първи балтийски канал" той казва: "Можем да кажем, че с комуникация и пропаганда може да се спечели войната без война. Тоест ние сме длъжни да преубедим хората, за да загубят волята си за съпротива, да възненавидят своята държава". Тази фраза се разлетя по всички руски медии.
В латвийските рускоезични форуми дори тръгна спор дали Пабрикс е имал предвид руските хора или е говорил по принцип какви са целите на пропагандата, защото от репортажа не става ясно в какъв контекст са казани думите му. Но фактът, че той не реагира с опровержение, е доста показателен.
Информационната война срещу Русия, разбира се, е и ще бъде, скъпо мероприятие. В известен смисъл тези медии, журналисти и обикновени агитатори и пропагандисти или пропагандасти по аналогия с колегите им пиарасти, които решат да станат войници на информационния фронт, със сигурност ще се облажат. Само за 2016 година и само по линията на Държавния департамент за "подкрепа на гражданското общество и независимите медии в Евразия и Югоизточна Европа" са били отделени 83 млн. долара. Година по-рано друга правителствена кантора - Broadcasting Board of Governors - Управителен съвет по въпросите на излъчването, задели 23,2 млн. долара "за борба с руската телепропаганда", по-късно на базата на радио "Свобода" в Прага беше създаден департамент за противодействие на "дезинформацията в руската медийна сфера" с бюджет от 15,6 млн. долара. И така стигаме до настоящата година, когато стана ясно, че към Държавния департамент ще бъде създадено учреждение с названието "Център за глобално взаимодействие", което също ще се бори с руската пропаганда като бюджетът му ще бъде от 160 млн. долара. Най-важното за готовите да се борят с Русия е пояснението, че центърът ще има право да отпуска грантове на организации на гражданското общество, неправителствени фондации, научноизследователски институти и дори частни компании. Приоритетно ще

се дават пари на "независими медии"
 
Европейците са доста по-скромни. През 2015 година Европейският съюз създаде една организация, наречена гръмко Оперативна група по стратегически комуникации "Изток", която е част от Европейската служба по външните работи. За тази година личният състав на службата бе почти удвоен до 19 сътрудници, с бюджет от 800 хиляди евро, с които тя трябва да противодейства на антиевропейски новини, разпространявани от Русия. Идеологическо обоснование за дейността й даде резолюцията на Европарламента от 23 ноември м.г., в която на Русия й бяха приписани доста грехове, тя бе поставена на една плоскост с "Ислямска държава" и бе обвинена, че води "враждебна пропаганда" спрямо Евросъюза.
Какво обаче разбират под пропаганда пропагандаторите на заплахата от руска пропаганда? Не е много ясно. Няма критерии. Създава се впечатление, че както всички източноевропейски и прибалтийски държави са обявени априори за бъдещи "жертви" на Русия, така и всеки текст или дума, дошли от Русия, се приемат априори за пропаганда.
Пропаганда е например да се твърди, че мигрантите заливат Европа, че те са заплаха за промяна на етническия състав на континента, на религиозната му същност, която исторически е християнска. Пропаганда е да се твърди, че с дългогодишната си политика в Близкия изток на унищожаване на макар и авторитарни, но светски държави, западните държави създадоха силен и амбициран противник, който не крие, че иска да унищожи християнските държави. Пропаганда е да се обяснява, че когато над 2 000 000 души свободно са решили да се присъединят към Русия, заедно със земята, на която живеят, то това е осъзнат избор, който не може да се пренебрегва. Пропаганда е да се казва, че заиграването с екстремистите води до разрушаване на държавата. Пропаганда е да се казва, че няма универсални ценности и налагането на обществени модели върху страни с чужда за Запада култура ще доведе и води до катастрофа. Пропаганда е да се казва, че процесите, които наблюдаваме сега в ЕС, а и в известен смисъл и в САЩ, все по-отчетливо си приличат с тези в

една друга общност и в една друга държава

които изчезнаха от картата немного отдавна. Доколко ефективна е или ще бъде борбата с руската "дезинформация" и контрапропагандата от страна на "добрите" от ЕС и САЩ? Вероятно ефектът ще клони от нула до минус безкрайност. Съвременното руско общество не е затвореното съветско. То не е уязвимо на информационно облъчване в такава степен. То има свободата да получава без ограничения пълната информация от алтернативни източници, включително извън границите на Русия. Три години след началото на украинската криза руснаците са по-мобилизирани от всякога. Страната им започна икономическо възстановяване, независимо от санкциите и все още ниските цени на петрола в сравнение с тези от 2014 година. Събитията от последната една година в Европа, САЩ, Турция и Сирия показват, че избраният от политическото ръководство курс е правилен и дава резултати, че действията на Кремъл не са сиюминутни, а са разчетени в перспектива. И накрая, но не на последно място - руснаците в огромното си мнозинство са убедени, че са прави и че са обект на поредната агресия от Запада. Това е добра ваксинация срещу информационните атаки.
Европейските граждани може би могат да бъдат "спасени" от алтернативната гледна точка, идваща от Русия, ако бъде смазана опозицията, заглушени медиите, които не желаят да бъдат част от мейнстрийма, и бъде въведено информационно затъмнение както преди трийсет години едната част на Европа буквално заглушаваше другата част. Това обаче е невъзможно в нашето информационно време. Най-вероятно дори ще има откат - колкото повече се "разобличава" Русия, толкова повече се чува нейната позиция. От цялата работа ще спечелят само "бойците на информационния фронт". Все пак си представете какви заплати трябва да има, за да се оправдаят задокеанските пари.
Всъщност не е ли странно, че САЩ плащат на европейците, за да се борят с Русия?
Междувременно някои в Европа вече започват да подозират, че борбата с Русия в медиите може да доведе до обсесия коренното население. Например политологът Якоб Аугщайн написа преди дни следното в реномираното германско списание "Шпигел": "Влизаме в интернет и там - Путин. Разтваряме вестника - Путин. Включваме телевизора - Путин. Ако някъде из Европа обърнем някой камък, вероятно отдолу ще е Путин. От конфликта в Украйна през кризата с мигрантите до движението ПЕГИДА. Руският президент е виновен за всичко, което не върви както трябва на континента. Скоро ще кажат, че е виновен и за прическата на Ангела Меркел. Путин е като призрак. Но като всички призраци и по отношение на него действа правилото: Путин, когото виждаме навсякъде, е измислен от самите нас".
Можем само да добавим, че с бръмбарите в собствената глава борбата е най-трудна. Но не е невъзможна. Като за начало трябва да се посети  лекар и редовно да се пият хапчетата.