Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Май 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

На ти си куклата, дай си ми парцалките

Зацикли ли социалният диалог в поредния рунд между труда и капитала

Ева Костова

21. Февруари 2017 , брой: 36   487   0



Работодателските организации ще обжалват в съда увеличението на минималната работна заплата и ще искат отмяна на решението на кабинета за нея. За протокола - искането е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата. Четирите индустриални "кита" искат и друго - да се отменят с акт на Министерския съвет добавките за прослужено време. Старият рефрен на нов глас е, че такива няма в нито една страна от ЕС. Градусът на "загрижеността" за хората на труда повишава и искането Министерството на труда и социалната политика да поеме ангажимент да внесе в Народното събрание, когато то бъде избрано, предложения за законодателни промени за отпадане на  определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и длъжности. Причината пак е втръсналото ни вече твърдение, че МОД не се прилагат в нито една държава членка на ЕС. Брех, много начетени хора, с Армани ходят, за келепир питат!
Колкото до минималната заплата не е зле да им припомним и най-скорошното наблюдение на Евростат: дори в най-бедната западноевропейска страна Португалия работодателите са задължени да плащат на своите служители повече (650 евро), отколкото е по закон в Естония (470 евро), имаща най-високата ставка в източната част на континента. Изключение прави само Словения (805 евро). А в Гърция след 6 години депресия посочената в закона минимална заплата (684 евро) все още е по-висока, отколкото във всички страни от Източна Европа и дори Португалия.
Тези и много други примери дадоха повод за съвместна позиция на двата големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа". Подходът на работодателските организации към социалния диалог е реакционен и провокира напрежение, твърдят синдикалистите. "С много търпение и такт следим и ескалацията в посланията, излъчвани от националните ръководства на представителните работодателски организации и лъхащата от тях липса на перспектива за изход от задънената улица, в която те поставиха Националния съвет за тристранно сътрудничество", се казва още в позицията.
Днес очакваме не просто диалог и сътрудничество, а и ново качество на процеса, задълбочена дискусия, адекватна на реалностите, пред които е изправено обществото ни. Убедени сме, че работодателите в предприятията няма да споделят стила на отричане и неуважение във взаимоотношенията между партньорите на национално ниво, към който ни провокират от Асоциацията на организациите на работодателите в България. Нито пък рискът от напрежение и индустриални конфликти в браншовете и във фирмите, надяват се от синдикатите. Другото води да ограничаване на права, дори по Кодекса на труда, колективните трудови договори, до провокации и конфронтации. Все негативни за хала ни тенденции и ерозиране на социалния диалог, който все пак е своего рода спасителен пояс за икономиката и за наетите работещи. Признаци за застой и непродуктивност - бол. Цяла пирамида от нежелание да се дискутират болните въпроси за работни места и доходи, липсата на квалифицирани кадри, неаргументирани искания, неуважение към социалните партньори и националноотговорно отношение към онова, което не търпи отлагане във времето. Проблеми, които не допринасят с нищо за развитието на икономиката, социалния диалог, индустриалните отношения, обществото и държавността и е далеч от добрите традиции. И всичко това на фона на замисления европейски социален стълб и трусовете в тази област по света. А на върха на пирамидата са ловците на печалба - целите в бяло.  
Практиката през тези години показа, че европейският социален диалог, допълнен с ефективни структури на национално ниво, може да създаде подходяща среда за модерна, ориентирана към бъдещето икономика със силно социално измерение, но това зависи в значителна степен от капацитета на европейските и националните социални партньори да се справят с това предизвикателство, категорични са експертите.
Ето къде е заровено кучето! Нужна ни е нова култура в осъществяването на социалния диалог. А не само да си мерим холдингите... Като оставим настрана всички приамбюли и стратегии в различните договори от Европа и за Европа и след  като си оправим собствената кочина, с извинение, и в тази сфера. И да тръгнем към приемането на един наистина диалог за алтернативно управление по европейски. С неговите различни форми и с подплатата на законодателството ни. Без емоции и лични пристрастия, с подготвени предварително консултации с хора знаещи, определени параметри и срокове. Още повече, че има и редица рамкови споразумения в ЕС, не само за трудовия пазар и заетостта, но и за стреса на работното място, за тормоза, насилието и др. Те спестяват откриването на топлата вода на национално равнище. Очакваме ясна и недвусмислена реакция на служебното правителство за ритмичен и резултатен национален тристранен социален диалог, заявяват от двата големи синдиката. Поводът и мястото това да се случи е възобновяване на работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Очакваме възстановяването на нормалните отношения между работодателските и синдикалните организации на национално равнище да ангажира и Президента на РБългария. Надяваме се в своите предизборни програми политическите сили да отделят внимание и място и на този въпрос.
И никак няма да е излишно, ако примерно всички участници в социалния диалог подпишат Декларация за съвместно разбирателство... В името на правата и интересите на хората в България и техния жизнен стандарт.

Европа иска по-високи заплати в целия континент и най-вече в страните от Източния блок, където възнагражденията са в пъти по-ниски спрямо останалите държави. Най-ниските минимални работни заплати са в България и Румъния. Целта на кампанията е да обедини исканията на синдикатите в цяла Европа за ръст на заплатите на работещите. Корпоративна Европа се възстановява от кризата, но в същото време едва един процент от населението на континента се ползва от увеличената печалба. Заплатите на работниците не са повишавани от години. Това се отразява не само на социалното неравенство, а и на икономиката като цяло, тъй като понижава търсенето, се аргументират от Европейската конфедерация на профсъюзите.
 
Снимка: Благовеста Цветкова

 

 

 

България

  • Действащата уредба формира и затвърждава чувството за безнаказаност, заяви Филип Попов
    26. Май 2017 101
    238
    0

    "Политиката ни за борба с битовата престъпност е последователна. Това е най-тежкият бич за населението в България, особено в по-малките населени места. Затова внесохме в деловодството на НС проектозакон за изменение на Наказателния кодекс." Това заяви вчера народният представител от "БСП за България" Филип Попов в парламента. Той...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"