Война няма да има, но войни ще има

Проф. Андрей Пантев

В последния месец все повече се нагнетява напрежението около думата "война". В съвременния свят малките, локалните войни като че ли най-добре регистрират едно по-глобално противопоставяне. Дори от екрана постоянно виждаме апокалиптични сцени на грандиозно ядрено стълкновение или на въоръжени космати чудовища, които ни нападат от Космоса - защото руснаците и китайците вече малко се изтъркаха като художествени врагове. Но е много ясно, че обикновено при толкова продължителни и неспирни напрежения и сблъсъци има опасност от случайно възникнала или програмирана опустошителна акция.
Приема се, че Първата световна война избухва, колкото и парадоксално да звучи, поради системата на гаранциите. Единият военно-политически блок дава гаранции на една страна, другият военно-политически блок дава гаранции на другата страна и така по верижна реакция Австро-Унгария напада Сърбия, Русия напада Германия, Германия се опълчва на Австро-Унгария и пр. Така че прекалената система на обвързаност в това отношение може да предизвика един по-глобален конфликт. Тук е мястото да напомним, че Европейският съюз започва като примирение между каменовъглената и стоманодобивната промишленост като единствената гаранция да се предотврати война, да се осигури мирът в Централна Европа. Фактът, че в Централна Европа между Англия, Германия и Франция няма конфликт, не означава, че метастазите на такава конфликтност са изкоренени не само вън от Европа, но и вътре в нея.
Самият факт, че толкова много вече се говори за война, е много тревожен и е предупреждение. Има и един чисто философски въпрос - че фактически войната е неизбежна част от човешката цивилизация. Ако гледаме човешката история, тя е преди всичко история на войни. И най-тягостното в тази работа е, че едно от най-грозното явление в историята на човечеството - войните, са най-изследвани, най-пресъздавани в художествени произведения, най-героизирани. Един пехотен офицер, който загива за отечеството, е по-обаятелен за поколенията, отколкото един мислител, философ и дори поет.
Едва ли можем да се учудваме, че основен обект на заплахите е отново Русия, макар че хибридната пропаганда говори обратното. Русия винаги в историята си е живяла във враждебна обстановка - поради простата причина, че тя може да самозадоволява своите потребности. Дори през най-мрачните Сталински времена руснаците правят шоколад, правят музика, правят наука, правят футбол и правят всичко онова, което се приема, че не може да бъде изработено без сътрудничеството на други страни. Самата руска модернизация от началото на ХХ век е осъществена по собствен начин и често пъти това, което наричат "агресия на Русия", е отговор на заплаха, а не инициатива. И всички тези държави, които са на нейната европейска периферия, фактически са отредени за плацдарм. И сега също виждаме как се обяснява, че трябва да има нови 1000 танка примерно, без никаква конкретна изява на намерения от нейна страна, които предполагат агресия.
Съвсем друг въпрос е, че тези конвенционални оръжия са създадени по-скоро, за да удовлетворят глада на военнопромишления комплекс по света, а се знае и вече се усеща, че по този пехотен, траншеен или авиационен начин, с локални удари, не може да бъде решен изходът на една война. Та, ако има нещо позитивно в ядреното оръжие, то е, че това е основният възпиращ фактор. Цялата работа е обаче, че това ядрено оръжие може да попадне във фанатични ръце и тогава вече и най-малката случайност може да запали един пожар, в който според мен модерните държави, ако приемем, че са такива - Америка, САЩ и Франция, които са по-гъсто населени, са по-уязвими, отколкото Мъртвите сибирски полета и пространствата на източните държави.
При войни в Европа Балканите винаги са имали особено място. Беше ми много интересно преди седмица да прочета едно изследване на световния "Галъп" чрез анкета в страните по света - в случай на война кой искате да ви защитава: САЩ, Русия, Китай, Великобритания или Франция. Любопитното е, че 4 натовски държави посочват Русия и това са България, Гърция, Турция и Словения. В крайна сметка, когато исторически сме попадали в зоната на влияние на Русия, поне в ХIХ и ХХ век, това ни е предпазвало в голяма степен. Когато Русия е защитавала някого, така е ставало. С изключение на югославската криза през 1999 г., когато онази Русия на Елцин, която сега всички на Запад я харесват, породи скепсис по отношение на пряката ефективна помощ от нейна страна.
Лошото е, че когато прекалено много се заговори за войни, рано или късно те се случват. Струва ми се, че Айнщайн беше казал: "Не зная с какво ще бъде водена третата световна война, но зная, че четвъртата ще бъде водена с лък и стрели"...