Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Неделник

Българи

Знаменит факлоносец на славянската просвета

Смятан за пряк възпитаник на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки израства като талантлив историк, писател, филолог, философ и оставя ярка диря в духовността на Средновековието

Михо Червенков

24. Февруари 2017 , брой: 39   767   0



Според Константин Иречек, а неговото мнение е прието и от изследователите-медиевисти, се смята, че видният български историк и книжовник от Средновековието Константин Костенечки е роден около 1380 г. в стария град Костенец, откъдето идва и второто му име.
Има две-три версии за родното му място, като едни сочат Кюстендил, а други Търново. Надделява обаче становището в полза на Костенец. Ето и някои от основните доводи за това:
 
х В заглавието на съчинението му "Сказание за буквите" изрично е наречен Костенечки.
х В "Житие на Стефан Лазаревич" той пише за добре познатата му Макри ливада, както някога се е наричала Костенско-Долнобанската котловина.
х На няколко места пак в "Сказание за буквите" с особена любов говори за река Марица, която тече край родното му място.
х В сборника "Неделчев", съставен през XVI в., Константин Философ се назовава Костенечки.
х Преди половин век в костенската черква "Св. Архангел Михаил" е намерен и публикуван от акад. д-р Иван Гошев един "Молитвослов", ръкопис от XIV в., сръбска редакция, ресавски извод. Когато през 1653 г. турският пътешественик и историк Евлия Челеби посещава "градеца Костенец" и разговаря с хората, ще запише: "Костенец е свещен град и за българи, и за сърби". Според запазени предания костенчани свързват името на Константин Костенечки както с костенечкия манастир "Св. Спас", така също и с м. Кръстите, където е имало голям книжовно-културен център.
За населението от Костенец, откак се помни, не е съществувал проблем за родното място на Константин Костенечки. За тях той е роден тук, в стария град Костенец. Подобаващо бе отбелязана 600-годишнината от рождението му (1980 г.).

Константин Костенечки живее в епоха, когато България се прославя в целия славянски свят със своята Търновска книжовно-просветна школа. Доц. д-р Донка Петканова-Тотева пише, че между учениците имало и руси. Григорий Цамблак изрично свидетелства, че при Евтимий идвали да се учат много чужденци. Крупното литературно дело на патриарх Евтимий намира значително отражение в славянските страни.
Все по това време турците нахлуват в българските земи, настъпват кървави дни.
Първите уроци по четмо и писмо получава в родния си град, древната Констанция, епископско средище до 1670 г., а така също и в близкия и прочут Костенечки манастир "Св. Спас", който по това време е бил голяма сграда с позлатени куполи, обграден с високи и дебели стени, с много монаси. Освен верска обител, манастирът е бил просветно, културно и книжовно средище до опожаряването му към средата на XVII век. Това става при помохамеданчването по времето на султан Мехмед IV (1648-1687).
Костенчани не приемат чуждата вяра. В летописа на поп Методи Драганов от с. Корова, Пазарджишко, от това време се казва:
"Е, които не се изтурчиха, едни заклаха, други бегаха по гората и тям изгореха кащите". Асан оджя за кашмер (подигравка) натера потурняците, та разсипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви".
След падането на столицата Търново българският патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Константин Костенечки се насочва да продължи образованието си при патриарха. Когато обаче пристига в Бачково духовният водач вече не бил между живите и с неговото обучение се заема Андроник (Андрей), ученик на Евтимий. Тъй като Андрей е ученик на патриарх Евтимий Търновски, Константин се смята за пряк възпитаник на патриарха.
За кратко време Константин усвоява гръцки език, като старателно и задълбочено се запознава с принципите на Търновската книжовна школа. Там има достъп до византийската историческа литература и произведенията на античните писатели. В манастира усвоява Евтимиевите литературно-естетически и езиково-правописни изисквания, които по-късно пренася в Сърбия.
Завършвайки учението при Андроник, ученолюбивият Константин напуска манастира, без да е приел монашество. Известният наш историк Юрдан Трифонов допуска, че Константин е постъпил на служба в Пловдивската митрополия. Това е правдоподобно, защото старият Костенец е бил седалище на епископия към Пловдивската митрополия и това е давало възможност на младия Константин, запленен от желанието да се учи, да проучва много книги на български и гръцки език. Продължава да полага грижи и за дейността на Костенечкия манастир, помага за просвещението на хората от родния си край.
Константин Костенечки се отнася с голямо уважение към пловдивския митрополит Дамян, но става свидетел и на отношението на завоевателите към него - през 1410 г. по волята на жестокия султан Муса, възпят в народните песни като страшния Муса Кеседжия, той е заклан в черквата и изхвърлен през крепостната стена. Константин чувства, че е застрашен и бяга в Сърбия, където радушно е приет от сръбския деспот Стефан Лазаревич (1389-1427). Когато говори за турците, той ги нарича "вълци", а султан Муса - "звяр".
Учи при сръбския патриарх, учителства в двора на Стефан Лазаревич. Повечето време прекарва в Ресавския манастир, приличащ на крепост с 11 крепостни кули, издигнат от същия владетел на живописния бряг на река Ресава. Виден представител на Търновската книжовна школа, Константин Костенечки е основател на Ресавската книжовна школа, чиито ръкописи се разпространяват из западните български земи, а по-късно и навътре в България.
Деспот Стефан е дал възможност на Константин да пътува до Ерусалим, той посещава Цариград, Света гора, редица други известни манастири и школи в Близкия изток. Това разширява духовния му кръгозор. Участва в дипломатически мисии до източни владетели като: Тамерлан, Баязид I, Мехмед I.
В Сърбия той развива широка просветителска и книжовна дейност и с право е наречен "баща на сръбската историография". Поставя си задачата да убеди сръбските власти в необходимостта от реформиране на образованието и слагане ред в книжовността и учението.
През 1418 г. се появява трактатът му "Сказание за буквите". В него разглежда произхода на Кирило-Методиевия език, въпроси, свързани със сръбския правопис, препоръчва използването в училищата на звуковата метода при обучението на децата, с което изпреварва съвременниците си с цели векове. В този трактат той застъпва схващането за разделянето на думите на срички и звукове. Буквите трябва да се произнасят а, бе, ве, а не аз, буки, веди.
Целият творчески период от живота на Константин Костенечки преминава в Сърбия, но под влиянието на Евтимиевата школа, като запазва българското си самосъзнание, тъгува за родината. Авторът пише и за неизчерпаемите способности и възможности на българския народ:
"Да не би другите народи да са по-умни и по-мъдри от българския народ?", заключава той.
Като се взрем в този граматико-педагогически труд, веднага си спомняме за патриотичния патос на Паисий Хилендарски.
В друго съчинение - "Пътуване до Палестина" - авторът въвежда нов жанр в нашата литература - пътеписа. Негов е преводът на "Тълкование от Теодорит Кирски" и преводът на библейската книга "Песен на песните".
След смъртта на своя покровител в 1427 г. Константин Костенечки пише една прекрасна книга за него - "Житие на Стефан Лазаревич", която се доближава до съвременната биография. Този труд по-скоро представлява и художествена, но и напълно правдива историческа хроника на нахлуването на османските турци, покоряването на България, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. От него науката черпи сведения за битката при Косово поле, за убийството на султан Мурад от сърбина Милуш Обилич и др.
Средновековният български книжовник и историк е виден представител на Търновската книжовна школа. В своите творби Константин Костенечки често цитира класически философи и представители на античната литература. Познава такива автори като Аристотел, Тукидит, Платон, Тулит, Орфей и други, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература. Има задълбочени познания по история, география, логика и риторика. Той е писател, методик, филолог, философ. Заради своята ерудираност и житейски опит Константин Костенечки получава още приживе признанието философ - Константин Философ, име с което е известен в Сърбия и днес.
След 1431 г. следите на Константин Костенечки се губят. Много наши и чуждестранни учени са писали за него. Ето думи на Ю. Трифонов:
"На физическата му здравина отговаряла и умствената. Отличавал се със силна памет, бистър ум и здрав разсъдък. Основно и бързо усвоил славянските и гръцките езици и в по-малка степен още: турски, влашки и руски, много книги прочел, осмислил преживяното и чутото. Обгръща обширен и разнообразен материал, който е можел да бъде овладян само от жива и обширна памет".
Училището в днешното село Костенец, продължител на античния и средновековен град Констанция, носи името на Константин Костенечки. Има идея в центъра тук да се издигне паметник на този знаменит факлоносец на славянската просвета и култура.

Книгата - факел на славянската просвета (1401)

Училище "Константин Костенечки" в град Костенец (1402)

Константин Костенечки (1403)

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"