Пролетната умора може да започне и от февруари

Резките температурни промени през Малък Сечко ще ускоряват пролетната умора, твърдят медици. На всички са известни симптомите на пролетната умора: уморяемост, намалена физическа активност, нарушения в концентрацията и в съня, раздразнителност, дори депресия. Според различни проучвания половината от населението на планетата страда от пролетна умора. Първите месеци на пролетта сe асоциират и с чести простудни заболявания, нервно изтощение.
Най-често срещаното обяснение за състоянието, наречено пролетна умора, е недостигът на витамини (авитаминозата). Но се оказва, че тя е само незначителна причина. Все повече специалисти смятат, че не в това е проблемът, а във... въздуха. Те обясняват теорията си с това, че отпадналостта през пролетта е физиологична норма, защото хората по-често излизат на улицата и отварят прозорците и  така увеличават съдържанието на кислород в белите си дробове. Количеството кислород се увеличава и от цъфтенето на пъпките по храстите и дърветата, които интензивно поглъщат въглеродния двуокис. а при рязкото спадане на въглеродните показатели в кръвта, съдовете на главния мозък се свиват и не позволяват на човека да мисли и работи достатъчно ефективно. Така настъпва чувството за вялост и отпадналост. Подобно е състоянието на човек в ситуациите, когато е оскърбен, ядосан или силно развълнуван и започва да диша по-интензивно, а кръвта започва по-активно да се насища с кислород.
Оказва се, че здравият организъм не обича толкова много кислород. Той просто не може да преработи това голямо количество от него във въглероден двуокис.
И още нещо: известно е, че човешкият организъм е своеобразен барометър. С промените във външното поле (резки промени в налягането или магнитни бури) веднага започват и вътрешните промени в организма. Учените обясняват, че промените влияят на всички органи в тялото.
Приспособявайки се към променилите се условия, организмът започва да се пренастройва. Така се променя тонусът на кръвоносните съдове, които се опитват да запазят кръвното налягане на предишното ниво.
Особено зависими от метаморфозите на времето са хората със сърдечно-съдови заболявания, уязвими са болните с нарушения в сърдечния ритъм, хипертониците и хипотониците. Знае се, че по време на магнитни бури броят на инфарктите и инсултите се удвоява. В дните с ниско атмосферно налягане кръвното налягане на хипотониците (хора с по-ниско от нормалното кръвно налягане) се понижава още повече, а това предизвиква пристъпи на отпадналост, изнервеност и сънливост. Хипертониците пък страдат и от повишаването на влажността на въздуха и от приближаването на фронт с високо атмосферно налягане.
Страдащите от съдова дистония също реагират болезнено на всякакви промени във времето.
"Отдихът" пред телевизора и компютъра увеличават умората и предизвикват нервно напрежение, категорични са медиците. Те препоръчват вечерни разходки по 20-30 минути 2 часа преди сън, както и промяна в хранителния режим. Организмът се опитва да компенсира сезонния недостиг на сили с повишен апетит и пристрастяване към сладкишите. Медиците препоръчват храненето да става 5-6 пъти дневно, но на малки порции. Консумирайте повече плодове и зеленчуци, но не си струва да избягвате мазнините, дори да се борите с излишните килограми, съветват специалистите, според които нискокалоричната диета е стрес за организма, особено, ако човек вече е в плен на пролетната умора.