Италия ще продължи да подкрепя България за Шенген

Стефано Балди е роден в Пиеве, област Перуджа, през 1961 г. Има диплома по Икономика и търговия от Университета в Рим. Първият му мандат в чужбина е през 1991 г. като зам.-ръководител мисия в посолството в Дар-ес-Салам, Танзания. През 1995 г. е назначен за първи търговски секретар в постоянното представителство на Италия в ООН в Женева. През 2002 г. е първи съветник в мисията на ООН в Ню Йорк, като отговаря за въпросите на разоръжаването и неразпространението на оръжия. През 2006 г. се премества в представителството на ЕС в Брюксел, където е съветник по външна политика и сигурност. През 2011 г. е повишен в ранг пълномощен министър и отговаря за обучението в Министерството на външните работи в Италия.


Усмихнат, шеговит и енергичен, новият посланик на Италия у нас Стефано Балди ни посреща в елегантен, но непретенциозен, кабинет. Н.Пр. Стефано Балди оглавява италианската мисия в България от септември м.г. Сред темите за миграционния поток, политически и икономически взаимоотношения, той истински се оживява, когато говори за култура. Тихата класическа музика на моменти укротява емоциите му в разговора ни. Стефано Балди е колоритна личност с много и разнородни интереси. Има собствена уеб страница, поддържа два блога, водил е авторска програма в уеб радио, където с лекота съчетава джаз музиката с интервюта на тема "дипломация". Кани свои колеги както италианци, така и чужди дипломати, за да нищят темите за международни отношения, но и връзката им с религията, етиката, борбата с тероризма. Събеседниците дават съвети и насоки към младите хора, които имат интереси в областта.
Веднага щом се затопли времето, Стефано Балди възнамерява да разгледа страната ни, защото досега е посетил само градовете в близост до София. Планувал е вече пътувания до Варна и Белене, където превърналите лагера в музей италиански католически духовници живеят и творят. Харесва операта и се е заканил скоро да гледа постановка в пловдивската, тъй като досега е бил само в Софийската опера.
Кабинетът му е интересна смесица от картини, предмети на изкуството и книги. Една от любимите му картини, която краси и офиса му, е на ученичка от Италианския лицей в София, а на влизане няма как да не се забележи голяма литография с "Мазерати".

- Посланик Балди, на скорошна среща на италианската общност в София пристигнахте пеша, без охрана, без кола с шофьор. Това не е обичайно тук, в България. Често ли го правите?
- Зависи от случая. Имам предимството да работя в тази прекрасна сграда в центъра на София, което позволява да се придвижвам лесно. Друго предимство е, че София е сигурен и спокоен град, и мога да си позволя да ходя пеша. В официалните случаи, когато е необходимо, се придвижвам според изискванията за сигурност, но когато има културни събития, се наслаждавам на ходенето пеша.
- Ползвали ли сте градски транспорт в столицата ни?
- Разбира се, в събота и неделя го използвам, имате много удобно метро. В Рим линиите на метрото са малко, но там градът не позволява повече. Тук метрото е бързо и удобно. Ползвал съм автобус веднъж, но все още не познавам София добре и затова срещам трудности.
- Имаше ли нещо, което Ви разочарова при пристигането ви в България?
- Пристигнах с позитивна нагласа в страната ви. Бях говорил с моя предшественик, с хора, които са били вече тук, а освен това четох доста за България. Изградих си хубава представа, която не ме подведе. Пристигнах с оптимистични очаквания за всекидневието и живота в България и не се разочаровах. Отличните двустранни отношения между Италия и България помагат за това, както и историческите прилики между двете страни.
За съжаление България е много по-слабо позната в Италия, но аз съм посланик тук. Очаквах кипяща от живот малка столица, защото в сравнение с Ню Йорк, където съм живял, всичко останало изглежда малко. София може да се похвали с изключителен културен живот. Обичам джаза, класическата музика, но съм много любопитен и ми харесват и смесените стилове. Интересувам се от всичко, свързано с културата ви. Останах повече от приятно изненадан от разнообразния културен живот в България, който е на много високо ниво. Ако вземем например кината, тук има такива, предлагащи не само касови продукции, но международни европейски филми. В страните, в които съм живял, прожекциите на такива продукции е ограничено. Богата е и програмата на класическите концерти. В България има няколко оперни театъра. Операта е скъпо и комплексно изкуство, в България има толкова опери, колкото пропорционално в Италия, въпреки че Италия е родината на оперното изкуство.
- Какви са амбициите Ви в културната сфера, които ще следвате?
- Италия е голяма сила в културата, това е слогана на страната ни. Предлагаме изключително много в културен и исторически план, но освен това имаме дългогодишен опит, богато наследство и традиции в сферата. Културата е ликът на Италия, който обаче обхваща много елементи - социален, икономически, и те са свързани помежду си. Култура е и италианската кухня, модата, дизайнът. От няколко години в италианското Министерство на външните работи функционира Главна дирекция за промотиране на страната. Идеята е, че когато представяме Италия, трябва да го правим така, че да е приложимо във всички аспекти.
Това е и моята задача тук - да представя така страната ми, че да привлека повече италиански инвеститори в България, но и да подпомогна българите да разберат какви хора сме ние, италианците. Не само в туристическия бранш, а и в гастрономията, в дизайна, в автомобилната промишленост и т.н.
- Как оценявате икономическо състояние на страната ни?
- Основите на българската икономика са много стабилни. Растежът й е устойчив, публичните финанси са ефективни, намалява безработицата. През следващите месеци ще бъде важно да се утвърдят положителните тенденции и да продължи решително приемането на структурни реформи за засилване на прозрачността, правната сигурност и правилата на пазара. Може би най-често срещаният проблем за компаниите е свързан с нарастващите затруднения при намиране на квалифициран персонал, особено в по-слабо населените места. Това е проблем, тясно свързан с демографското развитие в последните години, който трябва да намери решение чрез комплекс от политики - професионално обучение, развитие на регионалните структури и политиките по заетостта.
- Говорите за устойчив ръст в икономиката ни, но българите живеят бедно. Тази аномалия на какво се дължи според Вас?
- Според мен не е аномалия. Вярвам изключително много в статистическите данни, но те трябва да се интерпретират правилно. България е на последно място от страните в ЕС по доходи на населението. Това обаче са числа, които се съпоставят с други числа (за други страни) и трябва да се интерпретират внимателно. Трябва да се разглеждат по-глобално нещата според мен. Има например индекс на щастието. В комплексното разглеждане на стандарта на живот трябва да се видят повече показатели, като този на щастието например. Това, което виждам у вас, е, че има хора с енергия и желание да намират позитивната страна на нещата. Не се опитвам да скрия реалността, но при вас например безработицата е доста ниска. В много други страни могат само да мечтаят за толкова ниски нива на безработица. Ръстът в икономиката е изключително важен и не трябва да се гледа на него като на някакви числа, а като на бъдещи възможности. Важен е и друг проблем - демографският, който не е от вчера, а от няколко десетилетия. Имаме застаряване на обществото и ниска раждаемост, която намалява все повече. Притеснен съм от този факт, не само за България, но и за Италия.
- Какви са проектите Ви за близко бъдеще в България?
- Италия продължава да гледа на България като фактор за регионална стабилност. 2016-а беше изключително наситена година за нашите двустранни политически отношения с официалното посещение на президента на Италия Серджо Матарела. За 2017-а също се подготвят много проекти, като се започне от честванията на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор, поставящ началото на процеса на европейската интеграция. За отбелязване на тази важна годишнина ще организираме в СУ "Св. Климент Охридски" кръгла маса с представители на институциите и гражданското общество. А и 2017-а се очертава като особено значима година за Италия в международен план - с председателството на Г7 и мястото й на непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН. С България съществува голям синхрон по основните европейски и глобални въпроси, като се започне от мигрантската криза, и съм убеден, че няма да пропуснем възможността за успешни съвместни действия.
- Туризмът и културата са сектори, в които може да се развие сътрудничество. Каква ще бъде ролята на посолството в този контекст?
- Както наскоро каза министърът на външните работи г-н Анджелино Алфано, културното наследство на Италия е необикновен инструмент, с който тя разполага, затова с дипломатическите си действия трябва да му отдаваме все по-голямо значение. Но трябва да кажа, че още от първите ми месеци в България имах възможност да оценя нейните необикновени културни и природни богатства.

 Някой беше определил България като "най-скритата тайна на Балканите" и наистина мисля, че красотата на вашата страна предлага големи възможности. Ще използвам едно изразително мото: "Важно е България да стане по-добре позната в Италия и Италия - в България", имайки предвид и 2019 г., когато Матера и Пловдив като Европейски столици на културата ще се радват на необикновена популярност. Ето защо, за да разполагат непрекъснато с актуална информация, приканвам всички да посещават периодично сайта и да следят социалните мрежи Twitter и Facebook на посолството.
- Какво е състоянието на търговския обмен между двете страни?
- Търговските отношения между Италия и България са много добри. Стокообменът ни се увеличи почти два пъти за последните пет години. През 2015 г. бяхме втори търговски партньор на България, като общият обем на вноса и износа достигна рекордното ниво от над 4,2 млрд. евро. Частичните данни за 2016 г. изглежда потвърждават тази тенденция, независимо от общия спад на глобалната търговия. Със сигурност през следващите години ще се стараем да консолидираме нашата позиция и пазарни дялове, особено в секторите на износа като машиностроене, текстил и хранително-вкусова промишленост.
- Кои според Вас са секторите с най-големи възможности за инвестиции в България?
- Съществуват много възможности за инвестиции в България. Секторът хранително-вкусова промишленост е един от силните, благодарение на забележителното предлагане на обработваеми земи. Машиностроителната и металообработващата промишленост продължават да предлагат интересни възможности за развитие през следващите години, така както и химическият, и фармацевтичният сектор. Особено обещаваща е сферата на високите технологии. България може да стане важен център за привличане на нови инвестиции в тази област и бизнес софтуера. А и туризмът може да окаже значително влияние върху растежа и привличането на инвестиции в периода до 2019 г.
- Според Вас България готова ли е за Шенген?
- Определено да, това е и позицията на Италия. Никога не пропускаме възможност да я потвърдим на европейско ниво. Но трябва всички да са съгласни, като в една жилищна кооперация. Със сигурност Италия ще продължи да подкрепя България в това направление. Има някои процеси, които трябва да продължат, но България със сигурност е на прав път и влизането й в Шенген е въпрос не на "дали", а "кога".
- Как ще коментирате и предложението на италианския министър на вътрешните работи за повече депортации на мигранти от Италия, както и задължителните работни часове за тях?
- Миграцията е сложно явление, което се очертава като продължаващо във времето. Ако ЕС не предложи решения, проблемите ще се задълбочат. От транзитна страна за мигрантите Италия все повече става страна, в която те се установяват постоянно. Ние сме солидарни с всички онези, които пристигат по море в Италия - това са човешки животи, които трябва да бъдат спасени. Следващият момент са грижите за тези хора и особено, когато става въпрос за непълнолетни. Децата, непридружавани от възрастен, са най-голямото ни притеснение. Трябва да се взимат адекватни решения на европейско равнище, за да се гарантира ефективна система на прием и интеграция.
"Италия продължава да гледа на България като фактор на регионална стабилност"


сн. Благовеста Цветкова