Пак предателства

А дали времето е в нас и ние сме във времето! Дали то нас обръща и ние него обръщаме? Не сте ли се замисляли над това велико послание на йеромонах дякон Левски и сега - 144 зими, след като там някъде край София е стърчало черно бесило.
 Деца в униформи като Апостола отдават почит. Президентът произнася вълнуващи думи, бизнесмен чете трогателни изречения пред Паметника. Патриархът е дошъл да се поклони. Служебният премиер, вицепрезидентката - до лидерите на партии и коалиции. И цветя. Венци и цветя. И нескрита гордост, че сме отдали помен за дякон Левски.
В туй време върви Луков марш... Жандармерията е накрак. Пази да не стане произшествие в "чистата и свята република", където населението иска да е равно с другите европейски народи... Както му е заръчано от Апостола. Посланието на Левски отново е между ненавистта и противопоставянето ни, между уважението към историята и днешното ни омразно поведение. Каква е цената на тоя Христо Луков марш? Да беше Ботев марш, разбирам. 144 години... и пак иде реч за нещо трудно обяснимо. Наследниците на легионерите се възраждат. Глупостта отново разделя народа ни.
 Проф. Огнян Герджиков ще прибави, че Васил Левски е икона... Но когато покрай тая икона преминава Луковият марш, не ставаме ли отново предатели? А когато един предател, погаврил се с България - не просто с Ирина Бокова, застава начело на ДОСТлука с чуждите интереси срещу България?
 Колко пъти обесихме Левски! Колко пъти предадохме Дякона! Колко пъти замазвахме фрески и думата "някога"! Дали има друга такава по-жестока и тежка прокоба? Колко пъти стоим пред бесилото! И изричаме клетвени думите! Върху лист избелява Мастилото. А в телата ръждясват куршумите... Нищо свято вече нямаме. И са жалки паричните знаци. На кого днес да викнеш: "Юнаци!" На кого да положиш днес цветето?
Колко пъти разстрелвахме вярата! Колко преходи трябва да имаме! За да бъде и утре България, достоверна сега, но и с минало! И дали ще остане предание, ред в учебника? Кратка задача в мига, когато застанем с мълчание... пред палача?