Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Март 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Акцент

Никаква прошка

Павлета Давидова

27. Февруари 2017 , брой: 40   676   0



Прошка се дава, само ако ти я поискат, някои хора обаче май нямат съвест, която да търси успокоение с подобен жест. Те просто седят срещу огледалото на стената и се питат кой е най-прекрасен на земята. На силния на деня винаги има кой да отговори "Ти", но всички знаем как завършва приказката за самовлюбената кралица...
Вчера Бойко Борисов уж искаше да му бъде простено, но с думи и дела отново показа, че се възприема за безгрешен и всемогъщ. И пак станахме свидетели на обичайната пародия - редиха се да му целуват ръка, а той продължи да плаши и проклина...
"Нашият проблем не е идването на власт, а какво и с кого ще се случи, ако ние не сме на власт. Бързо искат да ни пратят в ъгъла, но тогава сме най-опасни. Ще дойде време, когато няма да сме толкова толерантни" - все отбрани цитати от "смирения" Борисов. А иначе твърди, че не искал да води война, а да гради мир. В същото време заявява, че на простащината трябва да се отговаря с простащина. А после се чудим от кого децата ни ще взимат пример... Много възпитателно, няма що.
За Борисов всичко е игра, в която той трябва да печели. Ако не му се получи - сръдни, клетви и заплахи...

"Грешката, която допуснахме при управлението ни е, че говорихме в единствено число. И аз, и вие, и ГЕРБ. Някои се почувстваха засегнати и с право. Затова и ни изгониха от властта. И сега искам смирение и поклон пред всички, които са работили за успеха на страната ни", прозря внезапно Борисов. След като за втори път не успя да завърши управленския си мандат, за първи път реши да забрави "аз" говоренето... За да вмени колективна вина. Защото за него победите са лични, а загубите - общи. Дори не си дава сметка колко разобличителни са думите му - за него смирението е само поза, докато отново се докопа до властта.
Борисов публично се посипа с пепел... която обаче лично е "изработил". С появата си ГЕРБ запалиха много огньове - на надежда и очакване. От тях обаче не остана много. А с егоцентричното си, нагло и безпардонно поведение Борисов и приближението му успешно пръсват руините на някогашните си устои. Все пак е по-лесно да рушиш, отколкото да градиш.
Прощава се на онзи, който съзнава греховете си, на онзи, който иска да поправи счупеното, на онзи, който е сгрешил неволно. При Борисов всичко е умишлено. И той няма притеснения да си го признае. Той не търси прошка, копнее за власт и величие. Ние, обикновените плебеи, не сме достойни за благоволението му - все пак нарича Бог "Шефа горе".
Щом Борисов не ни иска прошка, значи не сме длъжни да му я даваме. Идват избори - никаква прошка! Вие си знаете за какво и за кого да гласувате.

 

 

България


Апис
Всички права запазени "ДУМА"