И хуманитаристиката става приоритетна

Професионалното направление "Хуманитарни науки" във висшите училища се нарежда сред приоритетните специалности, става ясно от проект на МОН за промени в постановлението, с което МС всяка година до 30 април определя приема в държавните вузове и списъка на защитените и приоритетните специалности. Става дума за Филология, История и археология, Философия и Религия и теология. Тези професионални направления са с изключителна важност за формирането на културната и историческата идентичност на българското общество, се казва в мотивите. Проектът е публикуван на сайта на МОН за обществено обсъждане до 13 март.
Промяната очевидно е замислена, след като служебният министър проф. Николай Денков се срещна с ректорите на университети, в които се преподава хуманитаристика. Проблемът е, че определянето на бройките за прием по направления във всяко висше училище вече зависи от безработицата сред завършилите и от това колко от тях работят по специалността си (коефициент за качество). Оценката по тези два показателя се дава от рейтинговата система на вузовете. Тази методика бе въведена с постановление на МС 64 от март м.г. Оказва се обаче, че специалности като история, български език, археология може да се окажат с намален прием поради липсата на работни места за завършилите. В същото време тези специалности са важни за националната идентичност. С ПМС 64 бе утвърден и списък на защитените направления, в които приемът не се намалява, независимо от рейтинговите оценки, както и на защитени специалности (по-редките), на които пък се дава повече субсидия. С предвидената промяна сега хуманитарното направление се включва към приоритетните. В "приоритетния" списък досега бяха педагогиките, математика и информатика, технически и аграрни науки, ветеринарна медицина, изкуства.
В същото време за тези направления, сред които сега влиза и хуманитаристиката, е по-висок коефициентът за научни постижения и за реализацията на завършилите. В крайна сметка максимално допустимият брой за прием на студенти и докторанти, чието обучение се финансира от държавата, тази година за всеки от вузовете ще се определя, като броят на приетите миналата година студенти в дадено направление се умножи по коефициента за качество. Ако миналата година в дадено направление са приети под 15 човека, сега максимално допустимият прием ще е също 15 в рамките на свободния капацитет на съответното направление.


Досега приоритетните направления бяха 32, сега с новите ще станат 36 и в тях приемът няма да се намалява. В списъка са педагогиките, инженерните науки, природните науки, математика и информатика, материалознанието, биотехнологии, хранителни технологии, растениевъдство и животновъдство, горско стопансство, изкуства, военно дело. Всяка година вече остават до 15 000 незаети места за прием, затова бройката ще се намали, твърдят отдавна от МОН. Де факто обаче намалението важи само за направления като икономика и администрация, право, някои социални науки, здравеопазване и спорт.
Утвърдените защитени специалности си остават 12 - сред тях са арабистика, китаистика, кореистика, арменистика, португалска филология, японистика и пр.