Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

13 Декември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Събеседник

Христофор Тзавелла: "Историята е доказала, че може да разчитаме единствено на Русия"

Ако нея я няма, няма да го има и славянския свят, казва големият български фолклорист.

Боян Бойчев

3. Март 2017 , брой: 44   2760   1



- През 2009 година излезе от печат твоята забележителна книга "Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония". Откога датират надеждите на българите, че именно Русия ще им помогне и ще ги освободи от робство?
- В книгата има народни песни, от които се вижда, че народът ни е търсил помощ от Русия още преди Възраждането и с векове се е надявал "Русия да доди". Тя е наричана "мила Русия", "славна Русия", "майка Русийе"... Но не само българите са свързвали своите надежди с Русия. През 1792 година при Екатерина Велика идва делегация от представители на балканските народи, които са под турско робство. Срещата е осъществена с помощта на граф Орлов. Те се обръщат със следната молба към Екатерина Велика: искат от нея да обедини славянските народи в едно царство, а на престола да постави един от нейните племенници. Това не е станало, но общо три пъти идва такава делегация в Русия. Исторически факт е, че на Балканския полуостров няма народ, който да се е освободил без нейна помощ. Ще дам един пример - когато през 1828 година руските войски се намират пред стените на Одрин, Русия дава ултиматум към Турция да признае независимостта на Гърция (защото до този момент не я признава). Ако не я признае, руските войски ще тръгнат към Цариград. И Турция признава независимостта на Гърция. Да не говорим за Сръбското въстание през 1804 година, което Русия активно подпомага. 
Много се дразня, когато някои казват, че Русия ни е освободила заради лични интереси. Коя велика сила няма лични интереси? Но аз задавам въпроса: Англия ли изпрати войниците си да умират по нашите бойни полета и да се бият за нашата свобода? Или Франция? Или пък Германия? Всички те също си имаха своите интереси. Но единствено Русия ни оказа съдействие, на първо място защото е славянска, православна страна. Без нея как щяхме да се освободим? Само с подвига на опълченците ли? Той съвсем не е достатъчен. Но Русия ни донесе не само свободата. Нейни чиновници изградиха основите на нашата държавност. Имали сме  противоречия... Разбира се, че ще има. А нима в едно семейство няма противоречия?

- Защо през последните години политиката на страната ни откъсва от Русия, от изконните връзки, които имаме с руския народ?
- През последния четвърт век министри на външните работи стават хора, които нямат необходимите познания за това, не притежават и историческа култура. Управляват ни правителства от служители: обслужващи или дадена партия, или чужди интереси. В момента ние нямаме определена национална кауза, а служим на политически интереси. А те могат да бъдат най-разнообразни и да не съвпадат с националния ни интерес.

- Това не е ли част от голямата цел - Русия да бъде поставена на колене?
- Още когато през 2000 година бях в Канада,  сред българите, живеещи там, се разчу, че съм писател. Тогава някои от тях - заможни и заемащи позиции в  обществото, пожелаха да се видим, за да ми покажат документи и да ми разкажат за плановете Русия да бъде разделена на четири части. Аз не отидох, защото никой не ме беше упълномощил за такива контакти. Вече 300 - 400 години западните управници се опитват да разделят Русия на части. Те не могат да си простят, че един славянски народ владее толкова големи богатства. Истината обаче е, че ако Русия изчезне, и славянството ще бъде заличено. Още когато преди години започва движението за панславизъм - обединение на славяните чрез култура като една цивилизация, западният свят се противопоставя, защото разбира, че така може да се роди един силен духовен свят. Затова и днес целта е унищожението на Русия. Човек трябва да е пълен глупак, за да не разбира значението на този двубой, който се води. Ако Русия нямаше оръжието, което притежава, тя щеше да бъде нападната хиляда пъти. Именно благодарение на това, че е военна сила, в момента има една търпимост по необходимост.   

- Последни изследвания на "Галъп" показват, че в случай на военен конфликт българският народ разчита отново Русия да го защити, а не на САЩ. Политиците обаче искат друго. Получава се разминаване между волята на народа и управляващите го политици...
- Историята е доказала, че може да разчитаме единствено на Русия. Колкото до политиката - тя се прави от можещи и неможещи, от личности и случайни личности. Случайната личност в политиката използва възможността да се нахрани и ако може, да си напълни торбичката. Повечето политици в последните правителства са такива. Между тях рядко можеш да видиш човек - държавник, който мисли за собствения си народ. Те имат лична кауза или са нечии пионки.

- Къде е мястото на България днес?
- Ние сме част от Европейския съюз. Но това не означава да нямаме национални интереси, които да отстояваме, и да ставаме полушници във всяко едно отношение. Не значи да разрушаваме нито духовните, нито икономическите връзки с Русия. Те трябва да се развиват на равноправна основа. Кому е нужно противопоставяне с Русия? Какво ни е направила? Голяма вина за това положение носи и БСП, която няколко пъти взимаше властта, но не отстояваше позиция, която очакват от нея нейните избиратели.
Нашето бъдеще е силни контакти с Русия на основата на взаимно уважение - което е в полза и на едните, и на другите. Контакти с другите славянски страни: Полша, Чехия, Словения, Хърватия, Сърбия... Да създадем заедно една силна славянска цивилизация, която да бъде важна част от човешката цивилизация. С това светът може да бъде интересен, а не с унищожаването на отделна цивилизация.

- Ще го има ли славянството?
- Това е в полза на света. Но за съжаление светът се променя под ударите на глобализацията. Глобализацията се извършва от едрия финансов капитал. Той иска да унищожи нацията като такава, защото когато имаш нация, имаш и обща съдба. Тази обща съдба засяга и теб. Когато ти страдаш, страда и твоят комшия, страда и някой, който е в другия край на страната. Но когато ти унищожиш националното самосъзнание, родовата памет, вярата, тогава човек става егоист и започва да мисли само за себе си, което е в интерес на едрия капитал.

- Какво би искал, от гледна точка на творец, изследвал на духовния мироглед на българския народ, да кажеш днес на този светъл празник?
- Трябва да се научим да уважаваме себе си. Ако не го направим, как ще очакваме другите да ни уважават? Ако сме народ без национална кауза, ако съдбата на моя комшия не е и моя съдба, ако не ни интересува съдбата на дадено училище, университет, то ние сме обречени и ще изчезнем като плява.

В братска Русия

- Добрьо льо, Добрьо, чорбаджи,
Чул ли си, Добрьо, ил' не си,
Дето са села на пътя:
Да бягат, да се разбягат,
Че ще Сюлюман да мине?
Сюлюман даде заповед:
"И да ми бягат, не бягат,
Сичко ще под нож да мине,
Прах ще и пепел да стане!"
Тия се, джанам, чудеа,
Къде ли, Боже, да идат,
Дали във гора зелена
Или във братска Русия?
Та за там са ми тръгнали.

Русия да дойде

Ешче о(в)а зима,
Голем снег кье има;
Ешче оа зима,
Голем студ кье студи,
Ко(г)а дойде пролет,
Коа сънце згрее,
Бирбиль па кье пее:
"Знайте, люди, знайте,
Турска кова свършва,
Нашча доба почва,
Зашчо Господ рече:
"Русия да дойди,
Мъки ристосо(в)и,
Векой да не векве!"

Нас ни брани Русия

Седнал юнак да вечера,
Във събота вечерта,
Ем вечера, сълзи рони,
А буля му до него,
А буля му до нег седи
И му брише сълзите,
И му дума: "Млад юначе,
Млад юначе, роде мой,
Що се боиш ти от турко,
Нас ни брани Русия,
От Русия до Балкана,
се е руска (конница).

Освободителката Русия

Над Пирин планината,
Под буката вековита,
На гюргашка се залюльа,
Една мома разплакана
И во черно облечена:
"Клета да си ти Европо,
Дважди клета ти Францио,
Трижди клета ти Англио
И най-веке Германио,
Шо сторите да остана,
Па робиньа на султана.
Ой, ти майко, ти Русио,
Елай, елай ти на помош,
Да си видиш твойта кьерка,
Твойка кьерка Македония,
Ка те чека за слобода."

Посрещане на руска войска

Стани, кьерко, стани чендо,
Китка цветьа дъ накитиш,
Равни дворьа дъ изметиш,
Дъ пусрешнеш руска войска,
Руска войска - Божа войска,
В наща църква шъ си врьазе,
Наще молби шъ си врьаве:
"Бог дъ речи, Бог дъ даде,
права вьара (Х)ристосо(в)а,
дъ веку(в)а, дъ раду(в)а,
дъ раду(в)а цьала дуньа!"

Христофор Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Завършва Висшия строителен институт в Бърно, Чехословакия и Блурския вечерен колеж за английска литература в Торонто, Канада. През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.Автор е на няколко стихосбирки и исторически книги, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“ и др.


 

 

ПОЗОР!!!

ПОЗОР. ИСТОРИЧЕСКО_ПОКОЛЕНЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ, НАЦИОНАЛЕН ПОЗОР!!!...

... А ВИЕ, ПОКОЛЕНЧЕСКО_ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАВОРИЗАТОРИ НА „ДОБРИТЕ“, ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ КОБУР –г- ГОТСКИ РОЯЛИСТКИ ГОДИНИ ... М-М-МАМАТА ВИ - ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ?!...
= (Виж: „Жалната съдба на поборниците за свобода. Унизени, гладни и бездомни в майка България ; 03.03.2017; 13:44; Росен Тахов https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6089880):

„ ... Геройка и унижение се срещат в историята на нашето поборничество. Подвизите са в борбата за свобода, срамните епизоди са в свободна България.
Властниците винаги са гледали да се измъкнат тънко от задълженията към ветераните и техните семейства. Подхвърлят им мизерни пенсии, оставят ги без покрив. Най-страшни обаче са обидите!

Първата е още през ранната 1881 г., когато е извършен държавен преврат. С помощта на военния министър и консерваторите Александър Батенберг сваля либералното правителство и насрочва избори за Велико народно събрание.

То трябва да отмени Търновската конституция и да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Монархът тръгва на предизборна обиколка…
...........................

- В Русе впрягат опълченци в княжеския файтон... Първо идеята е конете да се заместят с турски пехливани. “Хайде!”, командва ги Стоил Попов, водач на местните консерватори.
“От един път 10-15 въжета се източиха като смоци изпод гайтанлиите аби, намятаха ги на вратовете си и се впуснаха да зимват хляба на четвероножните животни, да ги изместят из хамутите и да турят себе си на тяхно място”, хроникира Захари Стоянов.

Прекаленото старание на чалмите смущава гражданството. Няма ли да се намери достоен българин да уважи коронованата особа, тегне въпрос във въздуха.

Стоил се приближава до един опълченец, който държи националния трикольор.
“Гецо, остави байряка настрана и поведи момчетата да направят една чест на Негово височество!”, нарежда той и дърпа знамето от ръцете му.

... Най-подир в поборника нещо се прекършва и той тръгва към княжеския кортеж. “Един турчин метна на врата му едно въже, а друг му подава примката да си пъхне вътре главата. Два пъти я пъха той и вади, защото дългата му брада се заплиташе на въжетата”, описва драмата Захари.

Още няколко опълченци се впрягат до Гецо. Всички дружно стягат мускули, изпъват жили, файтонът отлепя и потегля през града.

След резила на Гецо лепват прякора Княжеския кон, но Лефтер Михайлов е по-зле. Той е кавалер на Георгиевски кръст за храброст и добиче във файтона, оставено на празна ясла. “Никаква пенсия не е получавал досега”, отбелязва вестник “Юнак” през 1898 г.
Не е само Лефтер! Вехтият войвода Илю Марков праща депеша до Народното събрание. “Като че ли дългогодишните ми борби, мъки и страдания, придружени с непрестанни преследвания и гонения от турците, не са се още свършили”, възмущава се той и описва дереджето си. Тялото му е осакатено от куршуми и ятагани, не може да си движи ръцете, жена му е прикована на легло.

“Като че ли всичко това не беше достатъчно, та от 1 юли 1896 г. Пенсионната комисия ми отне половината от кървавата ми 200 лева месечна пенсия!”, завършва поборникът за свобода.

- Панайот Хитов и Филип Тотю също са с орязани пенсии от 200 на 100 лева.

- През 1896 г. пенсията на Илю войвода е намалена от 200 на 100 лева.

- Вдовицата на Христо Ботев взема 30 лева месечно и охолните депутати отказват да ги вдигнат на 60.

- Режат материалната подкрепа на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

- Отнемат подаянието от 50 лева на сестрата на Васил Левски. През 1897 г. Яна Кунчева удря чело пред председателя на парламента:

“Неужели трябва да ми се отнеме възможността да прекарам с облекчение останалите дни от живота си и на стари години да бъда доведена до крайно печално положение - нуждаеща се от насъщните си нужди? Наклонна съм твърдо да вярвам, господин председателю, че ще счетете подобно едно решение за крайно онеправдание на една скромна жена, заслужила на отечеството си.”

... Върху документа има резолюция: “Комисията го остави без последствие.”

- И братът на Левски проси помощ Петър Кунчев, който също се подписва Левски, се сражава като опълченец на Шипка. Тежко ранен, остава инвалид. След Освобождението буквално гладува.

“Никой ме не пита отде се прехранвам, когато не мога и да ходя - оплаква се той на Найден Геров. - Молим Ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание. Заради това Ви моля като защитник на българските страдалци, молим Ви наредете и нази на някаква работа.”

- По същото време в града на Левски е разлепено следното обявление:

“Предвид на лошото материално положение на възвърналите се карловски опълченци и в знак на признателност за тяхната услуга към отечеството ни, градский съвет им отстъпи орехите на избягалите турци, за да ги обрулят. На всеки опълченец се падат не повече от две дървета, които ще им се определят от градский агент.”

По-късно на поборниците е разрешено да се прехранват с популярния хазарт “Тука има, тука нема…” Тогава трите чашки се разигравали на сергии, наречени “пиянки”.

“Мъчително бе да виждаш стар, с униформа народен опълченец да стои с клюмнала от умора глава при някои от тия маси, които признателното отечество му бе предоставило като награда за самоотвержената му борба”, пише в мемоарите си политикът Димо Казасов.

- Съдия-изпълнител секвестира патриот

През декември 1875 г. врачанският революционен комитет решава да вземе на вересия голямо количество лой и пастърма. Да ги продаде, а парите да вложи в оръжие. Случаят влиза в историята като “Аферата с лойта”.

Поръчител на сделката става Мито Цветков. Стоката е изтъргувана в Крайова на някакъв полски евреин. Приходът е 13 000 франка, 4000 са внесени в касата на Гюргевския комитет, който подготвя Априлското въстание. Купени са пушки и револвери, които обаче не могат да се пренесат през Дунава. С тях е въоръжена част от четата на Христо Ботев.
Патриотът Мито заслужава най-малкото орден, но съдбата му е друга. След Освобождението кредиторите завеждат дело срещу него. Съдия-изпълнител му секвестира къщата с цялото имущество. Клетникът се поболява и умира без време на 37 години.

- Само Йорданка Филаретова проявява милост

В грозната хроника на поборническите мъки само една жена прави жест на милосърдие. Йорданка Филаретова е вдовица на бележития възрожденски учител Сава Филаретов. Заради високата й култура софиянци я наричали Госпожата.

Филаретова основава благотворителното дружество “Всех скорбящих радост”. Неговата мисия е да построи дом за останалите без подслон и хляб поборници. За целта Госпожата дарява обширен имот край Руския паметник в столицата.

Чисто по нашенски, противници на родолюбивото дело стават собствените й роднини. Уплашени за наследството, те я обявяват за “душевно неуравновесена”. Дарителката обаче представя лекарско удостоверение “за нормалност...“.

................................

= PS:

= „Болгарский синдром“; (08.05.2016; 09:32; http://topwar.ru/94888-bolgarskiy-sindrom.html)”:

„… смешная штука жизнь: Болгария, в союзе с Германией и против России, проиграла две мировые войны, а даже Турция — только одну (мало кто об этом помнит, но Бог всё видит). То есть, оставайся Болгария в составе Турции — за Гитлера им бы воевать не пришлось ... Надо, наконец, усвоить «уроки Болгарского синдрома ... В политике не бывает дружбы, и друзей тоже не бывает. Все наши попытки выстраивать отношения с другими странами «по-человечески», а не политически, заканчиваются достаточно однообразно...“ ;

= Александр 3 : „Болгары не плюйте в колодец,придётся ещё водички попить“.

= Генерал М.Д. Скобелев : “Болгары ! Посмотрите в глаза своеему освободителю. В который раз вы смалодушничали и предали тех, кого звали братушками, предали памят тех, кто отдал жизня за вашу свободу… Живите с позором“.

= „... лидера на ГЕРБерлясалите таралясници, Бойко Борисов без всякакви човешки, ментални, манталитетни, емоционално_патриотични_поколенчески и/или личносттно_интелектуални_хуманитарни задръжки съска, по престъпен начин... насъсква в седемнадесетата година от 21-ви век, ордите си от ГЕРБерлясници: „... новите лица на БСП са кръвопийци и другите им са внуци, синове и така нататък (виж: 26.02.2017 20:04; https://www.24chasa.bg/novini/article/6081118).”

= Юлиус Фучик: „ХОРА, ОБИЧАХ ВИ. БДЕТЕ! (Lidé, měl jsem vás rád. Bděte!)“ ...
Актуалния (за съжаление) и днес, финален завет към човечеството, на антифашистта Юлиус Фучик – в неговия „Репортаж с примка на шията“ ( Reportáž psaná na oprátce)?!....

........................................

*** ПОСЛЕСЛОВ:

След споделянето на емоционално_патриотичното и интелектуалното „щастие“ на автора на експозето – Росен Тахов, няма да ни остане нищо друго, освен да сведем, синовни чела пред олтара на Майка България и... мълчаливо да изслушаме и осмислим, дълбоко човешката (системна връзка, между СПАЗАРЯВАЩОТО_ОПАЗАРЯВАНЕ и ПРЕДАТЕЛСКОТО_ОПОЗОРЯВАНЕ) в анималистичната философия, съградена в съдържанието и мелодията на една от най-българските песни – „ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ (https://www.youtube.com/watch?v=8g4D6rL0Q5M)“, в изпълнение на Големия - БОРИС МАШАЛОВ (30 януари 1914 -16 юли 1962 г. )?!...

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"