Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Април 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Да не забравяме кой извоюва свободата ни

Боян Бойчев

3. Март 2017 , брой: 44   699   0



Днес е най-българският ден в най-новата ни история. Денят, озарил раждането на днешна България. Денят, увенчал усилията на кохорта от бележити наши революционери, посветили живота си безрезервно на отечеството и мечтата за свобода. Денят, въплътил надеждите на поколения българи да отхвърлят робския хомот. Денят, отбелязал края на една освободителна война, в която хиляди руски войници оставиха костите си по нашите полета, проходи, върхове, за да ни има днес. 
Разбира се, типично по български, се намират отцеругатели, родоотстъпници, политически недоразумения и псевдоисторици, опитващи се да омаловажат тази дата, както и подвигът на руските войници. Причината е ясна - водещата роля на Русия, която никак не се вмества в политическите повели на днешния ден, наложени ни от Западна Европа и САЩ.
Но къде беше Европа, политическа Европа, когато нашите поробители колеха, бесеха, безчинстваха, оскверняваха? И кой плати кървавата цена на нашето Освобождение? Руските войници, освобождаващи село след село, град след град, и посрещани с хляб и сол от нас, българите.
Историята може и да бъде подменяна, но чувството на народа - не. Вслушайте се в българските фолклорни песни, там всичко е казано: и за робството, и за безчинствата на поробителите, и за надеждите на обикновения българин, който е бил неграмотен, но е чувствал с изстрадалата си душа, с братското си сърце, че помощта ще дойде от Русия. Там е търсел спасение за семейството си, натам е гледал с надежда.
Към братска Русия.
През целия си мандат обаче досегашният ни президент в словото си за празника преднамерено допускаше гаф, неспоменавайки руските освободители. Но така е било и малко след Освобождението, когато възрожденските идеали и признателността бързо са били заменени със стремежи за лична изгода, материално облагодетелстване и политически амбиции. Прочетете отново Вазов, уловил много точно духа на времето. Преди Освобождението, когато революционерите ни са били обявявани за луди, а сред тези, които са съдили Левски, Стефан Караджа личат имената на български чорбаджии. След Освобождението, когато липсата на идеал постепенно води до израждане на обществото, чието проявление е Алековият Бай Ганьо.
Затова на 3 март - най-българския ден, нека не забравяме подвига на всички онези, които дадоха най-скъпия дар - живота си, за да ни има днес.
И да си припомним народната мъдрост, че брат брата не храни, но тежко на този, който го няма.

 

 

 

Пегас

  • От редактора
    21. Април 2017 77
    236
    0

    Все по-често се говори за война. Или се опитват да ни държат в страх, или ни карат да свикваме с нещо неизбежно.
    Но какъв безумец трябва да си, за да вярваш, че при един мащабен военен конфликт със съвременните военни средства имаш шанс да оцелееш? 
    Непрекъснато мисля по този въпрос през последните дни.
    Президентът на САЩ с лека ръка разпореди ракетна атака на сирийско...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"