Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Позиция

Светът е малък

Втора ръка

Николай Коев

10. Март 2017 , брой: 49   1154   0



Едва ли ще открия топлата вода, ако ви кажа, че дори днес в България има един процъфтяващ бизнес. Всъщност този вид търговска дейност не случайно пусна здрави корени именно у нас, защото смуче от благодатната родна почва на повсеместната духовна и реална нищета. Става, разбира се, дума за неудържимото разрастване на мрежата от магазини за дрехи, при добрия случай, втора употреба. Те са навсякъде и привличат доста хора, притиснати от немотията, та до съвсем прилични по нашите стандарти граждани. Но и на гражданки, които търсят маркови, пък макар и брулени по европейските хълмове дрешки. Често в тези прекалено пъстри и с дъх на прочистващ химикал "маркети" и "бутици" можете да чуете реплики на въодушевени от изобилието потребители от рода на: "К,во му плащаш. Нема и един вестник". "Ти пък, кой ги чете тия парцали". Или: "Сега баба ще ти купи якенце за два лева да се стоплиш, а на дядо - скъпо, за четири, с много джобове за пенсията и документите. Само ще отпорим емблемите, защото той, ако надписа не го разбира, направо го презира". В дъното на залата пък дама се опитва да вдене с вакуум тържествуващата на воля плът в бял панталон от 60-те, направо силен клош. Същинска Оливия Нютон Джон. Надалеч пък партньорът й от "Брилянтин", като двойник на Джон Траволта, се бе издокарал с ризка с широка яка и шапчица на близък до сърцата ни бейзболен клуб...
Абе, к,во му плащаш. Нали сме в Европейския съюз. Демокрация! Стоките и капиталите си се движат свободно, както и човешките потоци. Едните са при "втората ръка", а другите са си "по първа", така да се каже. Те са отговорните за капиталите. А парите навсякъде обичали мълчанието, казват. Затова тихо и на пръсти, за да не ги събудим. Ако ги разсърдим ще ни спрат европейските фондове и от периферия направо ще изпаднем от играта. Няма да има пари за /при/у/свояване, няма концесии, но и цесии, няма огледално гладки и почти вечни магистрали, няма "тангенти" и "дъги", няма пречиствателни станции, няма модерни зали за все по-масовия спорт. Нямало и бежанци, оказва се. Въпросът бил разрешен в апогея на лютата зима. Защото пришълците от топлите страни, като видят сняг, направо традиционно полудяват по ски спорта и емиграцията. Нашите от предишното правителство обаче създали такава ограда и организация при -15 градуса, че прекъснали пистите през границата. И сега все пак преминалите отделни приятели на алпийските и северните дисциплини се бунтували в лагерите с искания да им върнат екипировката, за да се отправят към склоновете на Алпите и не само. Защото там изобщо не се чакало на лифтовете, като в Банско например. Природата си била природа, правителствените еколози - еколози, а държавата - държава.
Та когато говорим за "втората ръка", най-малката болка са камарите вехтории, с които се задоволяват "все по-нарастващите потребности" на претенциозния и с изразен усет към красивото роден потребител. Тревогата е другаде и като че ли ни връхлетя ненадейно. От развита Европа и на най-високо равнище открито говорят за движение в уж равноправното ни съдружие на различни скорости. Не че и досега "елитът" по на Запад не се движеше по бързата писта, а наша милост креташе на опашката. Но някак си некоректно е, когато така сърцато си приел една идея и си стартирал от задна позиция поне десет метра преди началото на пистата, да те корят, че вървиш бавно към финала на благоденствието. Но така е, когато доскоро бяхме царе на бравурната политика. Подкрепяхме безрезервно и безкритично всичко, което брюкселските бюрократи поискат. Преди години една госпожа угоднически приклекна пред евролобисти и ни разсипа атомната енергетика. Сега пък постановихме разселването на емигранти във вътрешността на страната и заложихме бомби със закъснител сред населението, докато отговорни за народите си европейски държави създават лагери само по границите си и строят в пъти по-бързо и евтино дори втори огради срещу пришълците. Някои доскоро си въобразяваха наивно, че ритуалното двойно допиране на бузите на европейските официални срещи е едва ли не страстна целувка на привързаност между приятели, а не надменно потупване по рамото без особени последствия.
Очевидно след "Брекзит"-а на Великобритания настъплението на евроскептиците във Франция, Италия, Австрия и дори Холандия, защитната реакция на Вишеградската четворка и безпрецедентният бежански проблем, стара Европа се променя. Никой изглежда не е готов да разпилява националното си богатство и като че ли е по-склонен да се обръща повече и към националните си ценности. Това трябва да сторят и българските нови политици с отговорност за народа си. И да защитават смело, независимо от трудностите, равнопостъпателното ни движение на една скорост в ЕС при пълно зачитане на националните ни интереси и достойнство. В противен случай ще си останем клиенти "втора ръка". Срам!?
 

   
 

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    24. Ноември 2017 231
    51
    0

    Зима е. По принцип гаден сезон за онази част от населението, която вече е далеч от красивата част на живота, а го е ударила на преживяване. Но не мислете, че пиша тези редове за малцина българи и навлизам спекулативно в тъжните мисли на хората. Подло обаче е да се мълчи, когато повече от половината останало в Отечеството население съществува в унизителен недоимък. Когато крадливците в т.нар....


Апис
Всички права запазени "ДУМА"