Магьосниците, които грабват душите и сърцата

В 110-годишната история на Народния ни театър със златни букви са записани имената на мнозина големи актьори. А златото с времето става още по-ценно. Така е и с изкуството на незабравимите ни артисти.
Сред тях - двамата Васил-Кирковци. Те са  баща и син - актьори, изявявали се на сцената на Народния театър.
Бащата Васил Кирков се нарежда сред първите ни големи артисти - основатели на професионалния театър у нас. Наричат го класически пример за "роден артист", "художник по Божие благоволение", "избраник на съдбата".
Роден е в средата на май 1870 г. в Карлово. Учи гимназия в Пловдив, но отива в столицата на Източна Румелия заразен от "театрото". Като ученик в четвърто отделение разиграва с другарчетата си сценки за Стефан Караджа, за Хаджи Димитър и за други революционери. Тогава артистите били наричани "гьозбояджии" и родителите на Васката не оставали очаровани от "ачигьозлъка" на детето си. 
В Пловдивската гимназия се играело представлението на Друмев "Иванку, убиецът на Асеня І" и невръстният Васко отишъл тайно от родителите си да го гледа, защото майка му ревниво го пазела от "тая зараза - театърът"!
Права била в страховете си! Вместо да учи, през 1886 г. синът й съобщава, че зарязва училището и се включва в "театрото" на Константин Сапунов, който му обещава 150 лв. месечна заплата.
Зареждат се първите му роли: Жеко от пиесата "Шаран" на Д. Станчев, Докторът от "По неволя лекар". Сетне Васил Кирков се включва в новата трупа на Н. Краварев. С нея той остава в София от 1888 г. От 1904 г. играе в трупата "Сълза и смях" на Илия Миларов, която по-късно приема името Български народен театър. На сцената на Народния театър играе много години - от 1888 до 1931 - до смъртта си, а общо му се събират 40 години сценичен живот.
Театроведите пишат за него, че е "най-девственият, най-увличащият се в играта си актьор, ръководен единствено от дълбочината и чистотата на своята художническа интуиция". Рачо Стоянов се изказва ласкаво за таланта му:
"Магьосникът, който ще грабне душите ни и ще ги подчини на своето изкуство, който ще удари съзвучно върху струните на нашите сърца и ще извлече оттам неподозирани дори за нас самите чувства - това е актьорът Васил Кирков!"
Той е една от първите ярки звезди в историята на нашия театър. Васил Кирков е самороден голям талант, "роден от Бога", надарен с хубава фигура, изразителен, с подкупващо увличащ глас. Благородството в движенията му също е вродено. Запомнящи са неговите роли: на Хамлет, на княз Нехлюдов, Карл Моор, княз Мишкин, Иванко, Хлестаков, Фердинанд фон Валтер...
Всички, които са имали щастието да се наслаждават на неговата блестяща игра, шепнат името му като влюбени! А той е пленителен в ролите на големите и романтични любовници! Обира овации с блестящите си превъплъщения на млади благородници, на мечтатели-идеалисти. Кирков е вдъхновен художник, който с лекота, със завидно майсторство извайва героя си на сцената и така се вживява, та зрителите забравят, че гледат театър. Те приемат Васил Кирков като жив, действителен човек във всеки превъплътен от него образ.
В словото си за смъртта на артиста тези му качества предава много добре проф. Асен Златаров:
"Васил Кирков е образец на родения за сцената, който не заучава, а ЖИВЕЕ ролята си и не мълви чужди думи, а преобразява чрез силата на своя артистичен нагон всяка фраза, всяка стъпка на сцената в правда, купена срещу опожаряването на едно велико сърце!"
През всичкото време, когато играе на сцената на Народния театър, Васил Кирков остава един от неговите основни стълбове. Той е огънят, който сгрява сърцето, облагородява душата на българина.
Командирован е на два пъти във Виена и учи при Макс Ото, който е очарован от него и иска да го направи немски артист, но Кирков милее за българския театър. Посетил е Париж, Берлин в 1922 г., но не успял да стигне до Русия, за която слуша възторжени думи.
Има пет деца, а предпоследният син е също Васил и става вторият Васил Кирков в Народния театър - той наследява и името, и таланта на своя именит баща.
Обича много децата си, но театъра обича повече от живота си! Съпругата му казва, че през 24-годишния им съвместен живот е видяла Васил Кирков 3 пъти да плаче: когато е починало първото им дете - момиченце, когато е изгорял Народният театър и когато е получил известие, че "в интерес на службата" е уволнен.
Неизвестно защо, той започва рано да забравя, "губи" реплики от паметта си и без да бъде подложен на изследване и лечение, е уволнен от театъра. Това го съсипва и рано го отпраща горе, при небесните звезди. Една от последните му заръки, е неговите деца да не се отчуждават от театъра.
Умира през 1931 г., едва на 61 години, и потапя в покруса колегите си и зрителите, които го боготворят. Прощалните слова са изпълнени с възторг и преклонение пред човешките му и артистични заложби. Говори пламенно за него и Кръстьо Сарафов:
"Той живя само за изкуството - Бог изпраща избраниците си, за да ни посочат висините и да ни дадат вяра. Кирков е един от тях!"
                         

     ВАСИЛ КИРКОВ-СИН

"Изкуството се прави със сърце и с ум" - това е веруюто на сина Васил Кирков, който също отдава повече от 40 години от живота си на българския театър, на киното, на театралните самодейци и на главния кумир - публиката!
В 1954 г. залата на Народния театър "Кръстьо Сарафов" е препълнена. Публиката слуша и гледа в захлас. На сцената са едни от любимите й актьори - Мила Павлова е Жулиета, а Васил Кирков - Ромео!
Ромео:

     Благословена нощ! А знам ли, може,
     понеже нощ е, всичко да е сън?
     Премного сладко е, за да е вярно?

Жулиета:

     Три думи още, скъпи ми Ромео,
     и лека нощ наистина този път!...

В тогавашната постановка на Шекспировата трагедия се изявяват четири Жулиети: Ирина Тасева с партньор Апостол Карамитев, Николина Лекова със Спас Джонев, Мила Павлова с Васил Кирков и четвъртата е Маргарита Дупаринова. Васил Кирков играе и с четирите Жулиети, но за Мила е запазил най-мили спомени! Казва:
"В тази роля тя е неземна!"
Отначало му е поверена ролята на Бенволио, но той желае да се изяви и като Ромео. Признателен е на Спас Джонев, който с благороден, приятелски и колегиален жест му дава възможност да се прояви и като Ромео. Двамата често си разменят ролите на Ромео и Бенволио.
Мила Павлова и Васил Кирков предизвикват възторга на публиката. Залата се тресе от шумни аплаузи! Усмихнати и доволни, актьорите се покланят многократно... 
Така е винаги, щом играе той - Васил Кирков, синът на незабравимия Васил Кирков, чието име е записано в Златната книга на основателите на Народния театър.
Когато през 1931 г. баща му си отива от този свят, Васил е дванадесетгодишен. И като че ли никое от децата не ще изпълни последната бащина заръка - "да не се откъсва потомството му от театъра".
През 1938 г. синът е завършил успешно Първа софийска мъжка гимназия и учи право в Софийския държавен университет. Но... кръвта вода не става! Завършва юридическите науки само семестриално и се прехвърля в новооткритата Държавната театрална академия - той е от първия й випуск. Завършва успешно през 1944 г. Назначен е като редовен стажант-артист в Народния театър. След два месеца изслужва редовната си военна служба в близките летища на Божурище и Враждебна и се завръща на сцената на любимия си театър.
От 1947 г. той е редовен артист на Народния театър. Зареждат се ролите му в: "Ромео и Жулиета" и "Хамлет" на Шекспир, "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан, "Иван Шишман" на Камен Зидаров, "Майка на своите деца" на Афиногенов, "Иванку, убиецът на Асеня І" на Васил Друмев и в преработка на Камен Зидаров, "Горещо сърце" на Островски, "Големанов" на Ст.Л. Костов, "Наградата" на Драгомир Асенов...
Трудно е да се изброят ролите, които успешно е изиграл Васил Кирков-младши! Наследил финеса и пъргавостта на бащината си фигура, както и красивото му и изразително лице, и най-важното - неговия огромен талант, сега синът има по-голямото щастие. Играе в повече постановки, гостува на сцените в откритите театри във Велико Търново, Разград.
С обич и преклонение са изпълнени спомените на Васил Кирков за неговите учители от Театралната академия, за колегите му от сцените на Народния театър "Кръстьо Сарафов", театър "София", театрите във Велико Търново и Разград. Той е щастлив - бил е част от късметлийското артистично поколение, което се включва в театралния ни живот, когато на сцената са още вълшебници като: Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Зорка Йорданова, Иван Димов, Константин Кисимов, Ирина Тасева, Олга Кирчева, Борис Михайлов, Стефан Савов, Аспарух Темелков...
Васил Кирков играе и с Ружа Делчева, Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Славка Славова, Таня Масалитинова, Рачко Ябанджиев, Маргарита Дупаринова. Имал е великолепни учители: Георги Стаматов, Масалитинов, Николай Лилиев, Владимир Трендафилов, Катя Краснополска - съпругата на Масалитинов. С благодарност си спомня и за професорите от Софийския държавен университет Любомир Андрейчин, Петър Динеков, Константин Гълъбов, които обучават младите артисти солидно и всеотдайно.
Актьорът духовито разказва за изненадващи мигове от живота си на сцената. Макар и еднократни, те са незабравими, защото са ярки, комични, а понякога - и трагикомични. В едно представление на "Ромео и Жулиета" Васил Кирков така пламенно се превъплъщава в ролята на Ромео, че в последното действие, когато Балтазар (Любомир Кабакчиев) му съобщава трагичната вест, че Жулиета е мъртва и той трябва да излезе напред, в авансцената, и там да произнесе отчаяната си реплика:
- Какво говориш?, тогава прави остър завой и... стъпва в оркестрината! Пада от два метра височина!
От публиката се чува само "Ах!"
Но Кирков се овладява, "меко" се приземява и  довършва фразата си със самообладание:
- Звезди, планети, викам ви на бой!...
На сцената Любомир Кабакчиев е пребледнял, а по стълбите се изкачва Кирков и... продължава  ролята си! 
След представлението патриархът на българския театър Иван Попов, който гледа от залата, го поздравява за успеха и му препоръчва "друг път да не повтаря този мизансцен, защото е опасен и може да стане беля!".
Кирков със смях го утешава, че това е случайност!
Има и друг щастлив "гаф" - този път в пиесата на Андрей Гуляшки "Обещание пред правителството". В последното действие героите трябвало да паднат назад, за да убедят публиката в експлозията, предизвикана от саботьорството на работник. Кирков пада, удря си лошо главата и  лежи по гръб, вместо да се изправи - според режисурата. Въпреки болката, произнася последните си реплики и представлението завършва благополучно!
В гримьорната се прибира с Петко Карлуковски и го пита:
- Сега коя картина следва?
Колегите му разбират, че нещо не е наред с паметта му. Водят го на лекар, който констатира частична амнезия, която с лека вечеря и добър сън ще се оправи.
Така и става! Имал е късмет актьорът, че се е ударил в шпертплатовите декори, а не в железата. Актьорството не е безопасно! 
"Живият театър си заслужава жертвите! Той е изкуството, действащо непосредствено и сигурно върху чувствата и психиката. То облагородява човека, пречиства душата му", убеден е Васил Кирков.  
 Името му е свързано и с "прохождането" на Българската кинематография. Васил Кирков се е снимал в: "В навечерието", в "Синори на живота", в "Освободените", в "Калин Орелът". Професионализмът, пластичността и добрата му фотогеничност са оценени от публиката и от първите ни кинаджии. Играе във филма "Под игото" като Соколов. Участва още в "Големанов",  в "Героите на Шипка" и в други ленти.
Българското радио е съхранило в Златния си фонд много радиопиеси, в които участва Васил Кирков, много записи, в които той озвучава или чете завладяващо интересни текстове.
Богатият си талант актьорът раздава щедро и на самодейците в театралните колективи в Костинброд и в Софийското читалище "Лиляна Димитрова".
Артистичната си биография Васил Кирков завършва в Разградския театър като актьор и  директор. Много жители на града все още пазят в сърцата си хубави спомени за неговото участие в постановките: "По-големият син", "Учителят по танци", "Далечни прозорци", "Борислав", "Юбилей","Юнаци с големи калпаци", "Наградата"...
Но голямата награда за него идва от дете, което една вечер го познава на улицата и му казва: "Чичко, ти много хубаво играеш!"     
Удостояван е с орден "Кирил и Методий" и лауреатски звания.
Синът му Николай Кирков си спомня как баща му обичал много песен от спектакъла "Ромео и Жулиета", която знаменитата четворка - Меркуцио, Ромео, Тибалт и Бенволио пеят пред завесата като интродукция към втората част на постановката:

    Зная - смъртта е тъй близко,
    но се от нея не плаша,
    че в недопитата чаша
    друг ще удави скръбта.

    Знай - всеки миг отлетява
    и чезне кат звук във мрака.
    Други свят недейте чака
    живейте вий във тоя тук!

Тази песничка е духовното завещание на големия и незабравим актьор Васил Кирков.
                             
   





Васил Кирков-баща, 1900 г.

Васил Кирков-баща като Фердинанд в "Коварство и любов" на Шилер

Васил Кирков-баща - Нехлюдов във "Възкресение" на Лев Толстой

Синът Васил Кирков в ролята на Иванко на Васил Друмев

Васил Кирков-син в "Майка на своите деца" от Александър Афиногенов

Синът Васил Кирков като Соколов във филма "Под игото"

Синът на големия актьор като Ромео в "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир

Васил Кирков-син в пиесата "Ретро" на Александър Галин