Вузове скочиха срещу намаления прием в некачествени специалности

Ректори на висши училища в Североизточна България се обявиха завчера твърдо против промените при определянето на приема на студенти тази година. Според приетата в НС през 2015 г. Стратегия за висшето образование и съответните промени в Закона за висшето образование от миналата година, финансирането на вузовете по брой приети студенти, постепенно ще се заменя с финансиране чрез коефициент за качество с оценки за нивото на обучение, хабилитиран състав, научна дейност, реализация на завършилите и пр. Бройките за прием ще се определят според броя на приетите в държавна поръчка миналата година и коефициента за качество. Тази промяна се прави в последния момент, възразиха обаче ректорите и поискаха да влезе в сила от догодина. Тя ще намали броя на студентите и съответно парите на висшите училища, са аргументите на шефовете на Икономическия университет-Варна, на Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов, Шуменския университет и др.
Държавната субсидия не трябва да зависи от  оценките в рейтинговата система, защото това създава дисбаланс между вузовете, смятат още ректорите. Проверка на ДУМА в регистрите на акредитационната агенция, МОН и в рейтинговата система за 2016 г. показа, че в Икономическия университет-Варна например от завършилите направление администрация и управление в последните 5 г. само 26,4% работят на позиции за висшисти, от икономика - 31,6%, от туризъм - само 17,6%. Кметът на Бургас Димитър Николов пък написа остро писмо до служебния министър проф. Николай Денков, че се готвело "драстично" намаляване на приема за крайно необходимите за района медицински сестри и специалисти за туризма в Университета "Проф. Асен Златаров", който обаче е с химико-технологичен профил.
Досегашното финансиране "на калпак" доведе до разкриване на всякакви специалности, неприсъщи на профила на вузовете, до бум на студентите, от които половината след дипломиране не работят на позиции за висшисти, напомни проф. Денков на спешна среща със Съвета на ректорите вчера. Създадени са огромни дисбаланси в системата - една трета от студентите учат икономика и администрация, тежък недостиг има пък в природните и инженерните науки, математика учат само 100 младежи в страната. Ако през 2010 г. гимназия са завършили 70 507 деца и студенти с държавна субсидия са станали 62% от тях, през 2016 г. процентът на приетите е стигнал 79%.  С промените сега с държавен прием ще бъдат приети 69% от завършилите, а през 2018 г. - 62%, т.е. колкото и през 2010 г., посочи проф. Денков. Коефициентът за качество ще се измерва с оценка за учебната дейност (от акредитационната агенция), за научната дейност (по международните бази данни) и за реализация на студентите (по данните от НОИ). Допълнително ще се дадат средства за въведените приоритетни направления и защитени специалности. Парите за наука, които според ЗВО са 10% от издръжката на всеки вуз, реално са 2,67%, а оттук нататък ще се дават също след оценяване на научното ниво в конкретния вуз. А за направленията с най-нисък коефициент на финансирането - около 1 (педагогика и икономика), ще се дадат допълнително средства. Частта за качество в субсидията според закона ще расте постепенно, като за 2018 г. трябва да е вече 50%, а през 2020 г. да достигне 60%, напомни Денков.
 Служебният министър отчита, че промените в приема затрудняват "някои водещи вузове" извън София, където трудно се намира работа и заплатите са ниски, от което оценката става по-ниска. Затова МОН ще въведе за компенсация регионален компонент във финансирането на висшите училища. Това обаче ще вдигне твърде много тежестта на регионалната оценка, която и сега я има в рейтингите, за сметка на оценките за обучение и за наука, подозират специалисти. В МОН има ресурс и за специфични програми за устойчиво развитие, които ще помогнат на вузовете да се развиват не чрез прием в некачествено обучение, а чрез наличния брой на техните студенти, разпределени към качествените специалности, каза Денков.  
                     


 Абитуриенти    Прием-вуз    Държавен прием
2010    70 507    50 090    44 000
2017    53 298    42 088    36 869
2018    54 346    33 528    33 528