Нужна ни е силна, свободна и стабилна България

Галин Дурев е под номер 3 в листата на "БСП за България" в Пловдив област. На 29 години е, родом от Сопот. Бакалавър по политология от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", има и две магистратури от СУ "Св. Климент Охридски" - по международни отношения и защита на националната сигурност. Докторант е в Софийския университет.

Пропорционалната избирателна система е най-подходяща за българските условия

- Г-н Дурев, за втори път сте на челните места в листата на БСП за Пловдив област... С какво този вот е по-различен от предишните парламентарни избори?
- На тези избори значително по-силно се усеща стремежът на хората към промяна. Забелязвам техния ентусиазъм и желание да сложат край на един порочен управленски модел. Разбира се, това ни натоварва с огромна отговорност, защото промяната, която започнахме вътре в БСП, започва да се възприема и като носител на промяната в държавата. Тези избори на пръв поглед изглеждат спокойни, но всички, които участват в кампанията, вече усещат, че това е кампания, в която силното политическо напрежение протича под повърхността. Това е доста притеснително, защото, като изключим политическия сблъсък между БСП и ГЕРБ, всичко останало е наситено с политическа абстракция.    
- БСП тръгва към вота под мотото "Поискай промяната", вие лично каква промяна очаквате да видите в България?
- Очаквам България да бъде едно по-добро място за живот. Искам да виждам повече усмихнати лица. Искам пенсионерите да не мизерстват, а младите да се чудят как да осигурят прехраната на семействата си. Искам България да бъде икономически развита държава с международен авторитет, а не треторазряден европейски слуга. Искам силна държава, която да е в състояние бързо и ефективно да разрешава проблемите на своите граждани. Тези свои желания неизменно свързвам с очакването за убедителна победа на "БСП за България".
- Кои са приоритетните ви задачи, ако бъдете избран за депутат?
- Нужно е всеки народен представител, макар да представлява целия български народ, да бъде запознат в дълбочина с всички проблеми на избирателния си район. Аз работя вече много години с хората от област Пловдив и съм запознат с голяма част от техните проблеми. Убеден съм, че голяма част от работата на народния представител трябва да бъде съсредоточена в района, за спомагане разрешаването на конкретни проблеми. Смятам приоритет в работата ми да бъде разрешаването на редица местни проблеми, които се отразяват крайно негативно върху качеството на живот на населението в някои населени места. Работата с хората несъмнено трябва да бъде приоритетна пред законодателната дейност на народния представител.  
- В ЕС темата за Европа на две скорости се налага все по-упорито, какво би означавало това за България?
- Това не би означавало нищо по-различно от сегашното ни положение. България отдавна е на втора скорост, даже в много отношения бих казал, че сме на задна скорост. Европа на две скорости за нас отдавна е обективна реалност, просто сега дойде моментът най-накрая европейската бюрокрация да каже, че царят е гол. Разбира се, това далеч не значи, че ние трябва да се примирим с това свое положение. Ако България не започне да се държи като равноправна европейска държава сме обречени. Трябва да се концентрираме в защита на собствените си национални интереси, колкото и това да противоречи на "абстрактните" интереси на разнообразни наднационални обединения, претендиращи за собствен суверенитет. Защитавайки националните си интереси, отстояваме България. Тя ни е нужна силна, свободна и стабилна.  
- Какви са стъпките страната ни да се превърне в стабилен политически играч на международно ниво?
- За да се случи това, първо трябва да бъдем предвидими и последователни. За да сме такива, трябва нашата външна политика да се основава на ясни принципи. Няма по-ясни принципи от националните ни интереси, цели и приоритети. Бягството от тях ни превръща в кораб без платна, който непрестанно променя посоката си според всеки следващ политически вятър. За да ни уважават извън страната ни, трябва да намерим себе си, да намерим форма на политическо съгласие и да формулираме ясно и категорично какво иска България, от какво не би отстъпила и какво смята за нерушим стълб на своята държавност. 
- В момента партиите позабравиха диспута около мажоритарния и пропорционалния вот... Необходима ли е някаква промяна в начина, по който избираме представители в местната и изпълнителна власт?
- За да не изневеря на себе си, въпреки наложената в последно време политическа мода, отново ще кажа, че аз съм привърженик на пропорционалната система. Смятам, че тя е най-подходяща за българските условия. Убеден съм, че мажоритарна система в предложения ни вариант, ще хвърли България в трайна политическа нестабилност, а качеството на работа на законодателния ни орган ще става все по-ниско. В сегашната система преференциите все пак осигуряват възможност за мажоритарен избор в рамките на предварително одобрените партийни листи, което прави партиите отговорни за предварителния подбор на кандидатите. Разбира се, сегашната система има доста несъвършенства. Може да се помисли и за промени, но те не трябва да се правят на парче и за месец-два, а да са плод на политическо съгласие и задълбочено проучване на очакваните ефекти. Както знаем, избирателната система има силно влияние върху структурата и стабилността на партийната и политическата система. Трябва обаче да сме наясно, че ако политическите партии у нас не обърнат повече внимание на качествата на хората, които предлагат, а се ръководят само от критерия, колко гласа има зад гърба си съответният кандидат, то тогава няма никакво значение дали ще избираме неподходящ кандидат с мажоритарна или пропорционална система. 
- При местните избори много младежи се възползваха от преференциалния вот, само това ли е шансът на младите в политиката?
    - Шансът на младите в политиката е да бъдат по-подготвени и да работят усърдно в политическите партии, в които членуват. Това изисква време, което, за съжаление, голяма част от тях, не са готови да отделят в един по-продължителен хоризонт. За да говорим, че преференциите са единственият шанс на младите в политиката, автоматично би означавало, че свеждаме политиката си до участие в общинските съвети и Народното събрание. Това обаче е само една малка част. Младите имат своя шанс не само като общински съветници и народни представители. Това може да бъде етап в тяхното развитие, но в никакъв случай не и единствен шанс.