Училища за просвета на ума

Илия Борисов

Врачанска област има 122 селища - 8 града и 114 села, големи и малки. Навсякъде през последните двадесетина години се забелязва съживяване на духовността. В църковния живот на епархията най-впечатляваща и осезателна е дейността в строителството на нови и обновяване на старите храмове и манастири, като техният брой достига около тридесет. Най-активна и боголюбива е работата в Мездренската духовна енория, където през последните две десетилетия отвориха врати осем нови православни храма.
Първият бе построен през 1996 г. в китното полупланинско селце Крапец. Човек се радва и възхищава, когато види този архитектурен и религиозен дом, дело на арх. Иван Велев от Врачанската проектантска организация. За сътворяването му най-голям личен дял има местният родолюбец и краевед Илия Николов - бивш главен директор на Минно-металургичния комбинат на гара Елисейна. Той събра от дарения необходимите средства и неуморно работи за изграждане и на новата сграда в тази централна част на селото, където сега се провеждат различни ритуали и срещи на хората. Такива свети нови домове има и в Брусен, Руска Бяла, Моравица, Игнатица, Върбешница, Боденец и Дърманци. Впечатляват новопостроените съвременни църкви в крайградското село Згориград и град Мизия, храмът "Св. Мина" в многолюдния врачански квартал "Дъбника" и др. В бляскава красота са параклисите, накичили различни сгради във Враца, селата Горни и Долни Вадин, Миланово, Мало Пещене, Три кладенци и др. На Атанасовден - 5 юли, при особена тържественост разтвори врати може би най-привлекателният с архитектурния си вид параклис в неописуемо красивото със земните си красоти село Кален. Изцяло заслугата за параклиса "Св. вмчк Георги Победоносец" е на прочутия местен майстор-каменоделец Въто Цолов.
Голямо и широко обновление бе направено в петте църкви във Враца. Те са като незагасващи огнени слънца. Всяка от тях впечатлява с архитектурния си вид и оригинална вътрешна подредба. Внушителен и величествен със своята уникалност е катедралният храм "Св. Апостоли", построен на мястото на стара църква през 1898 г. В духовен оазис на вярващите от столетия се е превърнала Възнесенската църква, сега храм-паметник "Св. Софроний Врачански". Тук е пял и служил заедно с писателя-просветител Петко Рачов Славейков йеродякон Игнатий - Васил Левски, през 1872 г. Църквата "Св. Царей", която се слави с привлекателно уредения си двор, са я наричали царствена, защото е на името на светите равноапостоли Константин и Елена.
Особено популярна в града е църквата "Св. Николай", известна повече като митрополитски храм. Тя е от 21 юли 1867 г., когато е завършено строителството й. След извършен мащабен ремонт и цялостната реконструкция, тя гостоприемно разтвори врати и ритуално бе преосветена. Вложени бяха повече от 150 хил. лв., за да изглежда така възхитително.
Петте манастира в този край, разположени на най-живописните места, са най-забележителните неща в географията на Северозапада. Сред 171 манастира у нас и този в Гърция, на Света гора, Черепишкият е истински шедьовър. Изминали са повече от 620 години от откриването му, а той продължава да е неугасим стожер на човещина, крепост на борческия български дух. В един от своите вълнуващи пътеписи писателят-турист Алеко Константинов го определил като "Българска Швейцария". Възрадвал му се и останал с радващо преклонение унгарският пътешественик Феликс Каниц, който при посещението си в Искърската клисура, го определил като "Най-красивото и поетично място на Балканите".
Любопитни страници може да се изпишат и за Тържишкия манастир "Св. пророк Илия" на гара Струпец, за Градешкия манастир "Св. Йоан Предтеча", край едноименното село Градешница, и за най-малкия не само в епархията, но и в страната Бистришки манастир "Св. Арахангел Михаил", повече известен като "Иван Пусти". За възстановяването му преди години държавата вложи половин милион лева. Вече пета или шеста година той е действащ и особено видимо се оживява всяка година на 15 август, когато е Света Богородица - храмовият празник.
Не е възможно да се разкаже за всичко и за най-любопитното на тези свети обители. В днешното съдбовно и драматично време на големи промени те се възраждат за нов живот. Ще завърша тези редове, като припомня думите на проф. Иван Гошев: "Историята на нашите манастири не може да се отдели от културната история на народа ни. Манастирите са били нашите народни университети, нашите народни книгоиздателства, нашите народни книгохранилища. Манастирите са били единствените училища за просвета на ума и облагородяване на българина..."


Митрополитската църква "Св. Николай" във Враца
Така е изглеждал някога религиозният манастирски комплекс в Черепиш. Днес всичко тук е обновено и оживено