В чудната земя на българите

Цветан Ангелов

А след като, благодарение на провидението и късмета си, все пак успях да се измъкна от страната на лилипутите, вятърът ме довя в страната на българите! Тук пристигнах в бурна и изпълнена с дъжд и светкавици нощ. Изтощен от трудното пътуване и пороят, който правеше многобройните дупки по асфалта по-опасни дори от рифовете при Огнена земя, оставих колата си пред хотела и със сетни сили успях да се добера до хотелската стая. Там, без да сваля дори дрехите си, рухнах на леглото и заспах непробудно. Събудих се с белезници на ръцете. До нара ми седеше служебният ми адвокат.
- Грози ви тежка присъда! – поклати глава той. – Как сте могли да оставите автомобила си на паркинга? Нима не знаете! В София тукашната кметица е наредила  колите да се паркират единствено в кварталните градинки! Чака ви затвор. Тук съдът е неподкупен, но ако си платите на съдията всичко ще е наред. България е правова държава.
Пребърках джобовете си, намерих някакви пари, връчих ги на адвоката си, той излезе, бави се почти час и се върна с вещо лице, което поиска да си покажа езика. След това ме обяви пред начумерена съдийка за идиот, който не отговаря за постъпките си и бях освободен...
С облекчение излязох на улицата, но и ненаправил и няколко крачки, спрях изумен. Срещу мен момиченце на не повече от петнайсет години тикаше бебешка количка, в която седеше друго момиченце на около осем и кърмеше бебенце на няколко месеца! Зяпнах същисан от гледката!
- Тук е така! Млада майка отива с дъщеря си, която също е майка, до близкото бюро за социални помощи! Бебенцето обаче все още не е станало майка!– обясни ми моят служебен адвокат, който се казваше Пешо. – Ние зачитаме правата на етносите, а циганският  етнос си е такъв - женят се деца и веднага почват да раждат други деца! Така е, защото се прехранват единствено от детски надбавки!
А после, край бяла училищна сграда, видяхме мъж на средна възраст с окървавен нос и разкъсана дреха да лази на колене и, опипвайки земята наоколо, да търси очилата си. Оказа се учител, когото учениците му току-що са го набили, понеже им бил дал трудни задачи на класно по математика.
- Стига бе! – прекръстих се аз. – Това наистина е невероятно!
- Невероятно ли?! – дрезгаво се разсмя битият. – Пак добре, че мене само ме биха! Фичева, дето им преподава български, я и изнасилиха!
Привечер ми казаха, че бившият тукашен министър-председател - било предизборен период и искал да се покажем заедно по телевизията. Познавал се с англичанин на име Дейвид, ама англичаните го били свалили и сега нямало кой да го похвали за магистралите, дето сам бил построил, та българите да стигат бързо до морето. Показахме се двамата, после той ми се оплака какъв лош материал бил българинът. Не успях да му отговоря, защото той на мига изчезна – отиде да го показват по друга телевизия как открива нова автобусна спирка…
Удивен и съкрушен още същата вечер яхнах колата и си заминах...