Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Глобус

Наказани заради паспорта

Политическата страна на допинговите обвинения към Русия става все по-очевидна

Георги Георгиев

21. Март 2017 , брой: 56   618   0



Колкото повече отминава първоначалната вълна от атаки срещу руския спорт с обвинения, че е бил подпомаган от държавна система за даване на допинг, толкова повече става ясно, че обвиненията са съшити с бели конци и дори верните констатации са опорочени от очевидната политическа поръчка.
Между по-интересните световни събития през последния месец някак ей така между другото мина съобщението, че Световната антидопингова агенция (УАДА) е признала, че в доклада на канадския юрист Ричард Макларън липсват твърди доказателства, че руските спортисти са приемали допинг и при това със знанието и съдействието на държавата. Припомняме, че през 2016 година, след бягството в САЩ на ръководителя на Руската антидопингова лаборатория Григорий Родченков и обвиненията му, че руският спорт е пропит от допинг, УАДА нае Макларън за ръководител на комисия, която да разследва тези твърдения. В резултат на нейния доклад, който очаквано подкрепи думите на Родченков, руските атлети бяха лишени от правото да участват на Олимпиадата в Рио де Жанейро, а руските параолимпийци не бяха допуснати до игрите в пълен състав.
На 27 февруари т.г. от Международния олимпийски комитет обявиха на официалната си страница в интернет, че "УАДА призна, че в много от случаите (описани в доклада - б. авт.)

представените доказателства не са достатъчни

за да се употребят санкции по отношение на руските спортисти". Както можеше да се очаква, това събитие не получи и една десета от медийното отразяване, на каквото се радваха "разкритията" на Родченков и на Ричард Макларън. Нещо повече.
Руският вестник "Спорт Експрес" публикува интервю с Макларън, който признава в него, че е променил някои ключови формулировки в своя доклад. Например, когато става дума за предполагаемата система за допингиране, вместо досегашният израз "държавна система", е използван "институционален сговор". Той признава пред журналистите, че е променил своята позиция след разговор с ръководителя на Независимата обществена антидопингова комисия Виталий Смирнов.
Това е много любопитно. Излиза, че след частен разговор ръководителят на комисия, добила световна известност покрай един от най-големите спортно-политически скандали, променя с лекота ключова формулировка, като така отхвърля директната намеса на руската държава в допингирането на спортисти. Всъщност, покрай цялата история с Родченков, допинга, УАДА и Олимпиадата, много хора останаха с впечатлението, че цялата история бе започната именно заради уличаването на Русия, за да бъде дискредитирана държавата и нейното управление. Но, както биха казали циниците или може би пък реалистите - след като Русия бе окаляна и унизена с недопускането на атлетите до Олимпиадата в Рио, вече може и да се преразгледат някои тези, за да не се прегъва съвсем пръчката.
Сега от УАДА искат като крачка към нормализиране на ситуацията Русия да признае, че приема изводите в доклада на Ричард Макларън. Поне това бе мнението на генералния директор на УАДА Оливие Нигли, изказано миналата седмица на последния симпозиум на организацията в Лозана. На това Виталий Смирнов резонно отбелязва, че и дума не може да се става Русия да признае доклада на комисията Макларън за верен. Защо да го признаваме безапелационно, след като самият автор си променя позицията, казва руският спортен деятел.
Естествено никой не отрича, че руският спорт има проблем с допинга. Това се призна на възможно най-високото държавно ниво. Президентът Владимир Путин директно каза, че руската система за контрол на допинга се е провалила. Някои побързаха да обявят, че Русия си е признала. Не, не си е признавала нищо. Основното обвинение, което бе усилвано през "високоговорителите" на западните медии, че държавата е създала система за вземане на допинг

не се потвърждава

А че системата за контрол се е провалила, защото нейният ръководител Григорий Родченков се е оказал от другата страна на барикадата - да, това е факт. Но това не е повод всички спортисти да бъдат слагани под общ знаменател.
За това говори в четвъртък и президентът на Международната федерация по ски Джанфранко Каспер по време на среща на МОК в корейския град Пьонгчанг, който ще бъде домакин на следващата зимна олимпиада. Той заяви, че до съревнованията трябва да се допускат тези спортисти, които не са уличени в приемане на забранени вещества. Каспер каза, отговаряйки на въпрос за участието на руски състезатели в зимните игри: "Не можем да обвиняваме всички с името Смит само защото е виновен един г-н Смит. Аз съм против да се наказват невинни хора. Така правеше Хитлер, като обяви всички евреи за виновни. И всички евреи бяха убити... Докажете ми кой е виновен. Паспортът не се явява доказателство за вина". По-късно Джанфранко Каспер се извинил за сравнението с Хитлер и го нарекъл "неуместно", предаде руският сайт "Р-Спорт".
Така или иначе, италианският спортист е прав в едно - недопустимо е да има наказания, основани на етнически, верски или според гражданството признак. Само че точно това спрямо руснаците искат някои хора. Като например ръководителят на Антидопинговата агенция на САЩ Травис Тайгър или пък като онези 170 участници в световното първенство по биатлон в Германия през януари, които поискаха в открито писмо най-строги мерки спрямо руските си колеги. На Русия й бе отнето домакинството на следващото световно по биатлон, и то при положение, че само срещу двама от общо 31 руски биатлонисти има разследване за възможна употреба на допинг. В същото време никой не иска да разследва или поне публично да се възмути чрез открито писмо от скандинавските скиори, които се оказват хронично болни от астма, като за лекарствата срещу това заболяване се знае, че подобряват спортните резултати...
Случващото се няма нищо общо със спорта, но пък има

много общо с политиката

още повече, като знаем в какъв контекст се развива кампанията срещу руските състезатели. Не е изключено зад спонтанността и праведното възмущение на откритото писмо да е направляващата ръчица на някой англоезичен персонаж. Впрочем тези предположения са допълнително подхранени от обстоятелството, че по-голямата част от постовете във ВАДА са заети от англосаксонци. В столовете на президента, генералния директор и заместника му и ръководителите на научния, медицинския, и стандартизационния отдел седят американци, англичани и канадци. От създаването на УАДА през 1999 г. тя е ръководена от представители на Канада, Австралия, Великобритания. Общо в различните комисии на ВАДА работят 17 американци, 12 канадци, двама китайци, съобщи в края на м.г. членът на МОК от Русия Александър Жуков. Руснаци няма. При тази доминация на англоезични не е учудващо, че УАДА  е обвинявана в прозападна и крайно политизирана позиция спрямо Русия, а действията й се разглеждат като част от информационната война срещу федерацията. Главният  мениджър на руския отбор по фехтовка Кристиан Бауер директно заяви през Франс прес през август 2016 г.: "Отдавна говоря, че УАДА се контролира от САЩ и това е голямо лицемерие. УАДА трябва да бъде неутрална, а не да действа по указание на американците и англичаните. Всички тези скандали са голяма политическа манипулация".
Едва ли някой се съмнява, че атаката на спортния фронт срещу Русия няма нищо общо с напрежението, породило се между Запада и Москва след преврата от 2014 г. в "майката на руските градове" - Киев, осъществен със съдействието на САЩ и някои държави от ЕС. Има, и то меко казано. В Русия, както и във всяка друга страна, има проблеми с допинга, но въпреки изключително строгите проверки на руските спортисти те продължават да показват високи резултати, а това доказва, че твърдението за държавна система за даване на допинг, на която уж се дължали тези успехи, е лъжливо. Призивите за бойкот на състезанията в Русия, за лишаването на страната от различни домакинства, антируската истерия изобщо по никакъв начин не помагат на световния спорт. Те само вкарват ситуацията в задънена улица, изходът от която няма да бъде намерен от спортния свят, а от политиците. Но нали спортът беше извън политиката? Или това не се отнася за всички?

Спортният юрист Ричард Макларън вече не смята, че има "държавна система" за допингиране в Русия. Имало обаче "институционален сговор"

Ръководителят на Антидопинговата агенция на САЩ Травис Тайгарт не иска да вижда руски спортисти по световните арени

 

 

 

Глобус

  • Кризи и знаци - има ли обаче кой да ги прозре?
    17. Октомври 2017 203
    293
    0

    Европа и ние - такова е общото възприятие сред българите. Не се идентифицираме с процесите по вземане на решения в Евросъюза и гледаме на Брюксел като на нещо отделно от нас, спускащо нареждания. А не бива да е така - убедеността си в това изрази евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев на дискусия "Предизвикателствата пред ЕС в началото на новия...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"