Казус без виновни

Защо морбили пак се връща, щом България има задължителен имунизационен календар? Защо от забравена заразна болест умират хора в ХХІ в.? Както медалът има две страни, така и отговорите на въпросите са поне два. Този път едва ли някой може да има забележки към реакцията на здравните власти. И не в това е проблемът.
Епидемията тръгва от район, в който са концентрирани роми. А те нехаят за имунизациите. Има здравни медиатори, които се опитват да ги просветят. Трябва време, за да даде плодове трудът им. Има закони, които принуждават финансово семействата на социални помощи да ваксинират децата си. Но очевидно те не работят достатъчно добре, щом човек може лесно да се сдобие с бележка от личния лекар, че е ваксинирал детето си. И очевидно написаното на нея се приема с юнашко доверие от социалните, които по закон трябва да плащат детски добавки на бедните семейства, ако имат документ, че детето е ваксинирано.
В този казус виновен няма. Освен несъвършеният закон. Ето заявка за размисъл на новите парламентаристи - как да прекроят законодателството така, че да не бъдат разпространявани болести, които благодарение на ваксините може да бъдат напълно забравени. По-тъжното е, че неваксинирани са деца на  високообразовани майки, надъхани с антиваксинарни настроения, непочиващи на научни доказателства.
В наши дни някой помни ли едрата шарка? Или детския паралич? Добре е все пак да не се забравя, че заразните болести нямат нужда от международен паспорт, за да преминават държавни граници. И в лапите им може да попадне всеки, който не се е погрижил за своето дете. И е добре да не се забравя епидемията от морбили отпреди 7 години.