Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Позиция

Намеренията на БСП в културата:

И Чърчил ли да четем до запетаята?

Иво Атанасов

23. Март 2017 , брой: 58   1400   1



Един от тежките проблеми на нашенските дебати, и не само на предизборните, е едноокият поглед върху дискутираната тема. Когато си в политиката, това в известна степен е обяснимо - конвейерът те носи толкова бързо, че понякога е трудно дори да запазиш равновесие, камо ли да видиш всичко важно, да го анализираш и да формулираш послания. Пък и политиката все повече се схваща не като напасване на различните интереси в обществото, а като представяне на интересите на собствената партия и на гласуващите за нея за всеобщи. Ето защо често срещаната едностранчивост на публично заявяваните позиции е разбираема, макар и не оправдана.
Има обаче категория хора, които вече не са или никога не са били в политиката, но гледат по-еднооко дори от авторите на най-крайните мнения в тази сфера. Подобен е случаят с реакциите по повод на изявлението, че демокрацията ни е отнела много. Вдигна се такъв ниагарски тътен, че дори неизкушените от политическите баталии се стреснаха да не би някой наистина да си е поставил за цел нейното демонтиране. И когато се запознаха с казаното, се убедиха, че онези, които бият тревога, са го прочели само до запетаята. До мястото, в което се изброява какво е влошила демокрацията. И са загърбили пасажа, който посочва ценното, внесено от нея в хода на промените. Без да им мигне окото, че така могат да разпнат и Чърчил. Същият, който на 11 ноември 1947 г. заявява в Палатата на общините, че "демокрацията е най-лошата форма на управление". След което добавя: "с изключение на всички други".
Ако Чърчил имаше лошия шанс да каже това у нас, първата част на изречението му щеше да се низвергва денонощно в медиите, а втората щеше да бъде премълчавана. Макар че точното значение на изразеното от него становище става ясно само когато двете части се разглеждат свързано. Дозапетайковците без никакво притеснение вадят думи от контекста, с което не само опорочават смисъла им, но и демонизират цялостната позиция. Но да четеш донякъде или отнякъде е по-лошо дори отколкото да си прочел само една книга. Защото трубадурът на единствената книга няма претенции да е интелектуалец. Той сам признава, често - не само вътре в себе си, но и публично, че е прост, и затова разчита на други свои качества. Докато интелектуалецът от типа "донякъде" или "отнякъде" вижда себе си ако не като гуру, то поне като сръчен анализатор, способен и едва ли не призван да отваря очите на читателя, слушателя и зрителя. Но всъщност му отваря само едно от двете, колкото да му натрапи своята половинчата истина.
Още по-лошо е да се чете отнякъде или донякъде не някое изречение, колкото и да е важно то, а историята. Това е най-сигурният начин да се разделя обществото. Защото води не до покаяние, а до ожесточаване. И ако за част от политиците противопоставянето на едни групи срещу други е хранителна среда, за интелектуалците това е неизлечимо заболяване, тъй като ги развенчава тъкмо като такива. Превръща ги в обслужващ персонал на зли политически дейци или идеи. И то най-вече защото водени от отмъстителност или едностранчивост, а нерядко - и от двете, вместо да виждат историята в цялата й сложност и противоречивост, вземат на въоръжение отделни нейни събития или процеси. Ето как те не могат да си пречупят езика да кажат, че всяко време има плюсове и минуси. И се получава гонитба в кръг, в която едните упрекват другите какво правят сега, другите обвиняват първите как са действали преди, а пък първите укоряват вторите какви са ги вършили по-преди. Гонитба, в чийто разгар вече е загубена представата кой е започнал, кой е виновен и кога и дали въобще някога взаимното охулване ще свърши.
Демокрацията у нас не просто смени формата на управление. Тя е свързана с прехвърлянето ни от една зона на влияние в друга, от досегашната отбранителна организация в нейния противник, от стария политически съюз в нов. Съпроводена е и с мощни трансформации в собствеността, в производството и разпределението, в духовната сфера. Ето защо тя се възприема не само и не толкова като форма на държавно устройство, а като понятие, обхващащо целия процес на промените в последния четвърт век. И, да, този процес влоши положението на много хора. Признаването на този факт зарежда отговорните политици с мотивация да подобряват ситуацията, а не да отричат демокрацията.
А дозапетайковците, които не забелязват незавидното битие на цели слоеве от населението, са или без очи, или без сърце. И в двата случая са лоши анализатори, надпреварващи се по едностранчивост на коментарите си. Услужлива едностранчивост, която се родее с увъртането около височайшия шлифер и пипането на мускула на неговия притежател. На оня, чието самочувствие се гъделичка от тези действия, макар да е изразявал и публично презрението си към действащите лица.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

ОЩЕ ЕДНА ТОЧКА ЗА КРИТИЧЕСКОТО ОСМИСЛЯНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИЯ ПОТОК

= ОСНОВНИ МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ВЕКТОРИ НА БАЗОВИТЕ АЛГОРИТМИ НА ФЕЙКОВИТЕ (МАНИПУЛИРАНИТЕ, ЛАЖЛИВИТЕ, ДЕЗИНФОРМАЦИОННИТЕ) НОВИНИ

„... Перед началом Второй Мировой войны министр пропаганды III рейха Йозеф Геббельс сказал одну очень интересную фразу про методы ведения англосаксонской пропаганды. В дальнейшем та же пропаганда, вырвав фразу из контекста, обвинила самого Геббельса ровно в том, в чем он обвинял ее. Со временем фраза стала мемом, не требующим доказательств, и 99 % людей думают, что именно Геббельс совершил этот своего рода камин-аут. Однако фраза целиком звучит так: «Они пользуются тем, что средний порядочный гражданин не в состоянии поверить в то, что можно лгать с такой наглой и бесстыжей беспечностью, с которой лгут они. Чем чудовищнее ложь, тем легче в нее поверят».

(Из „Израиль на пути развязывания Мировой войны“; 23 Март 2017; http://politobzor.net/show-126386-izrail-na-puti-razvyazyvaniya-mirovoy-...):

„... Видимо проанализировав методы противодействия своей пропаганде, а также используя пропагандистские наработки самого Геббельса, западные политтехнологи пришли к очень простому и универсальному алгоритму, на основании которого и построена сейчас вся западная пропагандистская машина. Этот алгоритм сводится к трем простым шагам:

— собираются и анализируются наработки разведструктур в области сбора различной, том числе и личной информации, вербовочных подходов и возможностей в распространении дезинформации;

— разрабатывается план манипулирования общественным сознанием, как своим, так и страны – жертвы агрессии;

— с помощью технологий управления процессами с использованием всех уже созданных структур гражданского общества, общественных, неправительственных организаций, СМИ и государственных структур создается технологический процесс, который в дальнейшем оптимизируется.

Технологический процесс по созданию «фейковых новостей» и пропаганды, регулирование на их основе политическими и геополитическими процессами появился не вчера и не в результате борьбы за президентское кресло в США между глобалистами-неомарксистами и масонами-сионистами.

Основа для этого процесса была создана намного раньше. Еще в 2011 году в США была создана программа Social Media in Strategic Communication (SMISC). Ее главной целью являлась разработка новой науки о социальных сетях и СМИ, основанной на уже созданной технологической базе.

С помощью этой программы Управление перспективных исследовательских проектов США (Defense Advanced Research Projects Agency – DARPA) разработало инструменты, которые позволяют операторам противодействовать кампаниям по дезинформированию и обману.

Эти же самые инструменты и технологии позволяют делать и обратное – создавать и реализовывать кампании по дезинформированию и обману.

... Ведь к этой статистике надо еще прибавить так называемые «ложные теракты», в которых обвиняют пострадавшую сторону. История этих «ложных терактов» насчитывает уже несколько десятилетий, и государством, которое наиболее преуспело в этих технологиях, является Израиль.

... «Ложные теракты» сейчас позволяют Израилю решать тактические задачи, как, к примеру, в Сирии, где террористы ИГИЛ (организация запрещена в России) уже напрямую обращаются к Тель-Авиву с призывом вмешаться в ситуацию и ввести войска. А министр обороны Израиля Авигдор Либерман открыто заявляет, что в любом будущем конфликте израильская армия будет действовать «в полную силу».

*** После победы на президентских выборах в США сторонника Израиля Дональда Трампа, стратегические планы Израиля обрели новую силу. ... У Израиля сейчас есть все для осуществления подобной провокации – богатый опыт, информационные ресурсы, обкатанные технологии и, самое главное, поддержка США.

... Поэтому, вероятнее всего, конфликт с широкомасштабным участием США возникнет на Ближнем Востоке, охватив собой Иран, страны Залива, Ирак, Сирию, Иорданию и Израиль. И ждать масштабной провокации Израиля с крупным «ложным терактом», способным послужить поводом для начала войны, нужно ждать именно здесь...“.

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"