Изпити за зрелост

За задължителния за всички средношколци държавен зрелостен изпит по Български език и литература са се записали 52 553 абитуриенти; за втората задължителна матура по избран предмет - 53 340-ма, а за трета матура, която се държи по желание на ученика - 751 абитуриенти. Това съобщиха от МОН, след като приключи срокът за подаване на заявленията за допускане до зрелостните изпити тази година. 
Организацията на матурите за тази година бе определена със заповед на ексминистър Меглена Кунева на 19 август миналата година. Според определените в нея срокове до 12 април ще бъдат обявени списъците с разпределението на училищата и целите, в които ще се държат матурите. До 18 май ще бъдат изнесени списъците на зрелостниците с разпределението им по училища и зали, а всеки ученик ще получи служебна бележка с определеното му място. Оценяването на работите ще бъде между 20 май и 4 юни, а обявяването на резултатите - до 9 юни. Дипломите за средно образование ще бъдат връчени на завършилите до 21 юни, а в професионалните училища - до 26 юни. 
За първи път тази година изпитите официално ще бъдат на отделни модули - система, която бе изпробвана вече в поправителната сесия на матурите през септември м.г. Всеки от модулите ще бъде с различна продължителност, като общо всеки изпит трябва да продължи 4 астрономически часа. За учениците със специални образователни потребности са предвидени допълнително 2 астрономически часа.
Матурите по български език и литература, френски език, немски език, руски език, испански език, италиански език, история и цивилизация и философски цикъл са разделени на три модула. Първите два са по 60 минути, третият - писането на текст, продължава 120 минути. При изпитите по английски език, география и икономика модулите също са три, но при тях само първият продължава 60 минути, а вторият и третият са по 90 минути, съобщиха от МОН.
Изпитите по математика, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и физика и астрономия ще се проведат само в два модула, като първият е с продължителност 90 минути, а вторият – 150 минути. За първи път тази година учениците, които са поискали да държат матура по английски език (11 616), са повече от тези с география и икономика (8677). Възможна причина е, че в елитния Софийски университет например в много специалности приемният бал се образува с оценката от матурата по чужд език и без отделен приемен изпит. Но иначе тази година биологията или здравното образование е най-желаният предмет за втори зрелостен изпит. За него кандидатстват 14 053 зрелостници. 2868 са подадените заявления за изпит по математика, по история и цивилизация те са 1427, а по немски език – 1031. Най-малко абитуриенти искат да се явят на матура по италиански език – 81.
Според съобщението на МОН, след като изтече определеното време за даден модул, листът с отговори или свитъкът за свободни отговори ще бъде затворен в плик и зрелостникът няма да има възможност да се връща и да работи отново върху него. Излизането от залата ще бъде разрешено, след като приключи работата върху отделния модул, ако той е с продължителност до 90 минути. В случаите, когато модулът е 120 или 150 минути, учениците ще могат да излизат след първите 90 минути. Ако зрелостник напусне сградата, той не се допуска обратно в нея до края на изпитния ден. Според разпоредбите на ексминистър Кунева по време на изпитите в съответното училище се допускат до трима родители, избрани от Настоятелството на съответното училище, които могат да наблюдават и контролират протичането на матурата.
Изпитът по български език и литература (БЕЛ) е задължителен за всички зрелостници. Втората матура също е задължителна, но предметът се определя по избор на ученика и трябва да е изучаван в задължителната подготовка. За този изпит учениците може да изберат някой от следните учебни предмети: математика, чужд език (английски, немски, френски, испански, италиански, руски), философски цикъл (психология и логика, етика и право, философия), история и цивилизация, география и икономика, физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда. От същите предмети зрелостниците може да изберат един и за третата матура, която обаче не е задължителна и се полага само по желание на абитуриента.
Както и досега, матурите са само върху задължителното учебно съдържание, изучавано в гимназията. Те не включват теми от избираемата подготовка (т.нар. ЗИП и СИП). Това от самото въвеждане на матурите и досега е проблем, тъй като при подготовката си за матура учениците наблягат главно на задължителните теми, т.е. на т.нар. общообразователен минимум. Новият Закон за предучилищното и училищното образование, приет силово в НС от депутатите на ГЕРБ, както и новите стандарти на МОН за учебния план и съдържание, предвиждат цялото задължително учебно съдържание да бъде усвоено до Х клас, а едва в ХІ и ХІІ клас се въвежда профилираната подготовка. Ако законът не бъде променен, това очевидно ще изисква и промяна във формата на матурите, тъй като те няма как да останат върху задължителен материал, изучаван само до Х клас.
За първи път тази година зрелостниците в професионалните гимназии могат да не се явяват на втори задължителен държавен зрелостен изпит. Новият закон позволява вместо матура като оценка в дипломата им да се запише средноаритметичната стойност от оценките, получени на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация. 7601 младежи са предпочели оценката от изпитите по професия пред втората държавна матура.
За настоящата година няма промени в учебноизпитните програми. По всеки от предметите учениците отговарят на въпроси с избираем отговор и на въпроси със свободен отговор. По български език и литература, чужд език, история, география, философия се изисква и създаване на текст, а по математика се решават задачи. Всеки изпит се оценява с максимум 100 точки. В сайта на МОН, в раздел "Общо образование", са публикувани изпитни материали по всички учебни предмети. Обявена е и подробна информация за вузовете - в кои направления и специалности ще приемат с оценките от матурите, в кои специалности оценките ще бъдат включени в балообразуването и в кои ще се влиза единствено с приемен изпит. Любопитна подробност е, че само НБУ и Американският университет в Благоевград са се отказали да приемат с матури, при тях приемният изпит е задължителен.  
За пръв път тази година бройките за прием на първокурсници във вузовете са по-малко от броя на завършващите абитуриенти. Досега бе обратното, а всяка година оставаха хиляди незаети места във висшите училища. Делът на финансираните от държавата първокурсници се връща на нивото от 2010 г. - 62%. М.г. МС отпусна в държавните вузове 49 596 места, включително за магистри след бакалавърска степен. Предлаганият сега  план-прием е 45 579 студенти, от които 38 400 - за програми след средно образование.



Матура    Дата    Записани

Редовна сесия

БЕЛ          19.05.2017    52 553
Втори       22.05.2017    53340   
предмет
Трети       26.05 до 2.06.2017    751
по желание
----------------
Втора сесия

БЕЛ        28.08.2018
Втори    29.08.2017   
предмет
Трети    30.08.2017 до 5.09.2017
по желание