29 Март 2024петък16:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мозайка

Тема на писателя

Притча за Корена и за Върха

/ брой: 59

автор:Дума

visibility 37


Благо Прангов

Вятър довея през девет планини, зад десетата, една нищо и никаква семка. Приласка я влажната земя, обгрижи я, стана й люлка и простор й даде. Крехкото ластарче година след година ожилавя, стана дърво за чудо и приказ. Коренът - млад и силен, го изхрани през горещници, отчува го от гороломи, така както баща отглежда и възпитава своя син. Забит дълбоко в земята, той държеше здраво върха на рожбата си, рейнал се високо, високо в небесното ширине. И гордост го изпълваше, и радост изпитваше, чувствайки интуитивно трептежа на росните му листа. Усещаше и вселенския полъх, независимо че векуваше в недрата на земята - далеч от слънцето и бялото видело.
Живееха в съдружие, в хармония; крепяха се взаимно. А когато буря прекърши върха на дървото, Коренът съумя да заръби раната му своевременно, използвайки хирургическата си природна дарба.
Неотдавна обаче помежду им се завихри конфликт, след като невиждана и нечувана жега превърна земята в нажежена подница. Посърнаха поля и гори, пресъхнаха извори, години от небето не се отрони капчица дъжд. Разсърди се тогава Върхът на Коренът:
- Ей, дъртако - рече му, я си размърдай брадището, посъбери водица, жаден съм, умирам...
- Събирам, събирам, но земята е прахутка. Все по-надълбоко слизам, изсмуквам и сянката на оскъдната влага и...
- Да пукнеш дано, некадърник, ленивец, душевадец...
- Мери си думите, аджамийче. Имай уважение и почит към годините и усърдието ми да те хрантутя - възкликна Коренът и направи още едно усилие да проникне по-надълбоко.
С изцибрените си власинки близна избилата влага, засмука я и я изпроводи по капилярите на дървото към Върха. А той изкрещя:
- Престани да ме залъгваш с някакви си капчици, чудовище вампирясало!
- И чудовище ме провъзгласи! Но ти си мое чедо, моя пора, мое продължение...
- Вятър измишльотини. Аз, рейналият се в небесната синева Връх - чедо на гробовно същество, заровило муцуна в смрадливата земна паст!
Коренът помисли, че сънува. Опита се гневно да сплете в юмрук люто наранените от обида жилчици, но предпочете да ги зашили в земята-кърмилница. Мъка вгранити душата му. Почувства се предаден, изоставен, прокълнат от най-милото създание. Съвестта му тягостно пророни: "Храни куче да те лае."
А досега бяха едно цяло - баща и син, Корен и Връх, на земната и на слънчевата необятност жители.
- Докога ще те чакам, тъмнило адово, докога?! Вехна и съхна, мерудия стават листите ми... Да те вземат мътните дано! И без това брадището ти е положено в гроб, лека му пръст. А аз съм дете на слънцето. Забранявам ти повече да сквернословиш по мой адрес.
- Забраняваш!... Че кой си ти? Нищо и никаква стърчиопашка, забучена в облачни сокаци, обгорели от мълнии и натрошени от гръмотевици. Това ли ти е благодарността, с която ме даряваш? Но аз съм си виновен - като писано яйце те гледах, бдях раболепно над дървесните ти годишни кръгове в подножието на високосния ти перчем.
Злодейската обида затлачи гърлото на Корена. Не му достигаше въздух. От напрежение и мъка се спука главната артерия - капкопровод; пъпната връв между Корена и Върха, родителя и детето, се скъса...
Не след дълго Върхът предаде богу дух. И още стърчи като гигантски хербарий във възкресената морава.
Върху свестилият се от прединфарктен колапс Корен, като нова бащина утеха, живна нов жилав леторасъл...


Благо Прангов

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ