Да спрем феодалните латифундии в земеделието!

Д-р инж.Борис Антонов,
председател на УС на ГС СЗЗАд

Наскоро УС на ГС "Собственици на земеделски земи-арендодатели" (СЗЗАд) получи по "нелегален" път копие от проекта на "Кодекс за поземлените отношения", който МЗХ е възложило с договор за разработване на колектив от външни юристи. "Нелегален" означава "неофициален", защото след мълчаливия отказ на министър Д. Танева да включи в Обществения съвет, създаден от нейния предшественик, представител и на ГС СЗЗАд, за сдружението единствен източник за излизащите от МЗХ решения и документи остана сайтът му. Но сега по въпроса за разработения проект сайтът на министерството неизвестно защо се бавеше.
Като ръководство на организация, претендираща да представлява и защитава интересите на

повече от милион и половина дребни собственици

на земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ, бяхме силно заинтересовани да научим своевременно какви насоки за развитието на българското земеделие ще даде правителството на ГЕРБ след състоялото се година по-рано Национално съвещание по проблемите на поземлените отношения. То бе организирано от екипа на тогавашния национален омбудсман Константин Пенчев по съвместна инициатива с участието и на ГС СЗЗАд. Ето защо бяхме принудени да търсим други пътища, за да узнаем какво се решава в МЗХ по темата "поземлени отношения", за да го доведем до знанието на по-широк кръг специалисти, както и до нашите членове и съмишленици, чиито интереси допират до такива решения.
Бяхме улеснени от излязлата наскоро след това информация, в т.ч. и от публичното изказване на новия служебен министър проф. Боршуков, за да разберем мотивите и целите на бившия министър от ГЕРБ Танева да предприеме разработването на такъв скъп и ненавременен проект.
Защо скъп? Защото освен първоначалната цена проектът се оскъпява и с платим анекс за поправката и допълването му след някакво неясно обществено обсъждане - неясно как и на какъв форум. Такова решение ни се струва несериозно и буди съмнения за ефективността му. Що се отнася до ненавременността на изработването на самия кодекс, то произлиза от факта, че законов кодекс може да се създава, когато обществото е достигнало до устойчиви и трайни решения на проблема, приети с консенсус от всички заинтересовани от решаването му. Това в случая с поземлените отношения в нашата страна не е налице. Наложилата се сега латифундистка форма на арендно земеделие е резултат от хаотичното му развитие

след разрушаването на старите структури

и форми на земеделие от тоталитарно време под въздействието на постулатите на неолиберализма в периода, наречен "преход". Но това ли е правилният, справедливият път на развитие на българското земеделие?
Мнозина са специалистите у нас, които не намират за правилно развитието, което имаме сега. Защо преобладаващата форма на развитие на земеделието в страните от ЕС е друга? Не трябва ли да се огледаме, да изучим и приемем най-правилното, наложило се в света, като не пропуснем да вземем поуките от собственото си минало? Всичко това ние не сме направили, а се опитваме да създаваме "Кодекс за поземлените отношения".
Вярно е, че сегашното законодателство за поземлените отношения е фрагментарно и в нередки случаи - лобистко, продиктувано от интересите на арендаторите олигарси. Наложително е съществуващото до момента да се събере на едно място, в един "Сборник от закони и подзаконови текстове по поземлените отношения". Това е задача, достойна за юристите на МЗХ, които най-добре знаят къде какво са сътворявали или прилагали. Такъв сборник би бил добра основа за по-широко обществено обсъждане на стратегията да бъдещото развитие на българското земеделие, която тепърва трябва да се разработи и приеме. Но само толкова!
Разработеният сега проект за "Кодекс за поземлените отношения" би могъл да изпълни роля като основа за обсъждане, но само толкова. Беглото му преглеждане ни убеждава, че в него става дума за събиране на едно място с неизбежното редактиране и сглобяване на всички излезли досега законови текстове по темата "поземлени отношения", заедно с добавени нови моменти - като например проблема за комасацията, разглеждана от позициите на най-заинтересованите от нея - агроолигарсите. Те са закупили немалко ниви в различните землища, чиято стойност искат да повишат чрез събирането им на едно място.
И ако се върнем отново към мотивите и целите, които си поставя с разработвания кодекс бившето правителство на ГЕРБ, можем накратко да заключим: целта е ясна. С този кодекс правителството на ГЕРБ целеше да "бетонира" статуквото и в българското земеделие, постигнато главно при управлението на ГЕРБ, чрез прилагането на постулатите на неолиберализма. Както и да се "похвали" с главния резултат от такава политика: невижданото в историята на страната съсредоточаване на собствеността на земеделската земя в ръцете на ограничен брой едри агроолигарси от феодален тип. Иначе казано, в разработвания "Кодекс на поземлените отношения" се съдържа философията на развитие на българското земеделие в бъдеще, според която успехът му се вижда изключително в уедряването на земевладеенето чрез утвърждаването на арендното земеделие от латифундистки тип.
Тази философия според нас е погрешна и е

в полза единствено на едрия капитал

Тя противоречи на тенденциите в развитието на съвременното земеделие в европейските страни, където основната форма на земеделие е семейната ферма, съчетана с кооперация в хоризонтална посока. Освен това тази форма на едро арендно земеделие води до все по-голямо съсредоточаване на собствеността на земята в ръцете на агроолигарсите, което подпомага и задълбочава демографската катастрофа на България. За дребните собственици е от интерес да отдават земята си под аренда, но да запазват правото си да участват в разпределянето на дохода от нея. Сега те са поставени в унизителна зависимост от волята на арендатора при определяне на арендното плащане. За тях подходяща е производствената единица от типа на кооперацията от акционерен тип, в която собственикът запазва собствеността върху земята си и членува в нея с правото да участва в разпределянето на нейните доходи.
УС на ГС СЗЗАд препоръчва на своите членове и съмишленици да се интересуват и да изискват от политиците, които ще управляват след изборите,  ясна визия за развитие на българското земеделие, и промяна на сегашния му латифундистки феодален тип.