Как "Летище София" "разчиства" персонал

Ивайло ЮРУКОВ,
адвокат

Нашумялото покрай процедурата по отдаването му на концесия "Летище София" ЕАД, известно и със скандала по осъждането му да плати скандално високата неустойка от 38 млн. щ.д. на кувейтска компания, изградила новата писта, от няколко години е предприело кампания по "разчистване" на своя персонал. Започвайки от най-уязвимата група - тази на трудоустроените, заболели в процеса на работата си на летището, лица.
"Летище София" ЕАД е предприятие със 100% държавно участие в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дружеството има над 2000 служители и като такова, според разпоредбите на Кодекса на труда, е задължено да поддържа между 4 и 10% от работните места, които да са подходящи за трудоустрояване. Летището формално поддържа такива места, но по-интересно е как закрива част от тях.
През август 2013 г. е взето решение на Съвета на директорите за съкращение в щата по отношение на всички 24 работни места за длъжността "Работник паркинг". Към този момент 9 от съкратените общо 24 щатни бройки са били определени за заемане и заети от трудоустроени работници. Как се стига дотук? Около 6 месеца по-рано в отдел "Паркинги", наред с длъжността "Работник паркинг", е създадена нова длъжност "Касиер", на която са предоставени финансово-отчетните функции, които дотогава са били упражнявани от длъжността "Работник паркинг". Тези функции на практика са били иззети от дотогавашните работници. На длъжността "Касиер" назначават нови служители. Впоследствие съкращават длъжността "Работник паркинг", тъй като същите вече не били необходими на летището. Потърсилите правата си пред съда работници остават неудовлетворени и задължени да заплатят на летището деловодните разноски. Само един от тях получава справедливост. По неговото дело ВКС приема, че при съкращението в щата на 24-мата работници е следвало да се извърши подбор между лицата, заемащи двете длъжности, какъвто не е направен от ръководството на летището. Абсурдното в случая е, че всички други съдии, разглеждащи исковете на съкратените работници, приемат точно обратното - че подбор не е бил необходим, в т.ч. и друг състав на ВКС - например по случая на съкратения трудоустроен работник Даниел Митев.
Двама други трудоустроени работници - Десислав Янков и Христо Яньов, са извадили "късмета" да не бъдат съкратени, тъй като Инспекцията по труда не е дала разрешение. Същите са назначени на длъжности, противопоказни за здравословното им състояние. Десислав Янков, който е инженер със специалност "Авиационна техника и технологии", е назначен за общ работник със задължения за тежък физически труд, между които почистване на сняг и лед през зимата. Христо Яньов е назначен за мияч на външна автомивка, където всекидневно му се е налагало да мие летищна техника, автобуси и т.н., без значение от сезона.
Десетки месеци двамата са принудени да работят на тези длъжности. След множеството молби да бъдат преназначени на по-лека работа, накрая биват уволнени. Не поради друго, а затова, че длъжностите, на които били назначени, били противопоказни за тяхното здраве и при работодателя нямало други свободни, подходящи за тях. И двамата са уволнени в удобни моменти, когато наистина не е имало свободни длъжности, но в дългия период, докато са работили на противопоказните им длъжности, подходящи места са се освобождавали стотици пъти.
Всичко това се случва под ръководството на бившия вече изп. директор Христо Щерионов и с надзора на тогавашния министър Ивайло Московски.
Срещу летището са заведени десетки дела. Делото на Десислав Янков вече почти две години не може да приключи дори на първа инстанция, макар че става въпрос за бързо производство.
Делото на Христо Яньов обаче се откроява с изключителна фрапантност. В същото време е приета съдебно-медицинска експертиза, според която измежду освобождаваните при работодателя длъжности за периода, в който същият е работил като мияч на автомивката, работодателят е могъл да му предложи длъжност "Чистач производствени помещения", която не би вредила на неговото здраве. Това не е направено. Съдия Розалина Ботева от СРС изобщо не е обсъдила това заключение в своето решение. Втората инстанция обсъжда заключението, но сочи точно обратното на приетото от вещото лице и категорично установеното по делото (дори от представена справка от самото летище) обстоятелство, че подходящата за ищеца длъжност не била свободна в процесния период. Предстои произнасянето на ВКС.
Когато държавно предприятие се отнася така със своите служители, заболели в процеса на дългогодишно полагания за това предприятие труд, се питаме какво ли става в частните фирми. Това ли представлява правовата държава? Къде е социалната политика, за която толкова се говори? Има ли в България върховенство на закона!?