С Абаджиев си замина ера в щангите

На 85-годишна възраст си отиде великият треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. С него си замина най-славната и успешна ера на българската тежка атлетика. Папата на щангите, както бе известен той, до последно стоеше в залата, в която всъщност премина значителна част от живота му.
Абаджиев почина в Кьолн, Германия, където живееше при дъщеря си Ангелина. Изпаднал е в кома часове преди да му бъде подменена клапа на сърцето, която му била поставена преди години. Той е влязъл планирано в болница за интервенцията, но германските лекари така и не са успели да го събудят.
Поклонението му ще се извърши на Националния стадион "Васил Левски" - храмът на българския спорт, към който Старшията има огромен принос с десетките медали на своите възпитаници. Министерството на младежта и спорта ще поеме всички разноски по прибирането на тялото, като се очаква скоро да бъде обявена дата и час за поклонението.
Буквално


целият свят на щангите изрази съболезнования

за кончината на треньор №1 на България за XX век. Той бе почетен дори от президента на Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) Тамаш Аян. Скандалният унгарец изпрати съболезнования до родната централа. Жестът му е доста изненадващ, след като през годините Абаджиев и Аян имаха доста конфликти, свързани с допинга. Шефът на световните щанги изпрати писмото си до президента на родната федерация Неделчо Колев, който доскоро също водеше съдебни дела с IWF.
"Скъпи Неделчо, съобщиха ми, че Иван Абаджиев е починал. От името на Международната федерация по вдигане на тежести, моля да предадеш нашите съболезнования към семейството, близките и към хората от Българската щанги федерация. Той беше велика личност в нашия спорт и жалко, че в последните години неговата репутация бе накърнена", написа Аян.
Успехите на Абаджиев са безспорни, но

с името му са свързани повечето допинг афери

На подиума под негово ръководство са изковани 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли. Негови щангисти са подобрили над 450 световни рекорда. Папата или Старшията, както беше наричан от възпитаниците си, известно време е работил за Турция, за Катар и за Гърция. За Турция на Олимпиадата в Атланта 1996 под негово ръководство избягалите от България Наим Сюлейманоглу и Халил Мутлу също станаха шампиони. Реално от всички златни олимпийски медали, спечелени от българи, Старшията не е бил треньор на националния отбор само на Иван Иванов (в Барселона 1992) и на покойния Милен Добрев (в Атина 2004). Друг от неговите възпитаници Николай Пешалов пък стана олимпийски шампион в Сидни 2000 за Хърватия. Иван Иванов, който в момента е начело на националния ни отбор, иначе също е готвен от Абаджията.
От всичките спечелени медали Папата се беше разграничил само от златото на Гълъбин Боевски, спечелено на Олимпиадата в Сидни 2000. Тогава роденият в Кнежа щангист се готвеше и възстановяваше не по програмата на старши треньора, а по собствена, изготвена с помощта на личния му наставник Христо Боев.
По стечения на обстоятелствата обаче Боевски стана олимпийски шампион, когато беше отказал да приема възстановяващите препарати на Старшията. От Сидни 2000 бе последният допинг скандал, свързан с великия треньор, когато България бе разтресена от аферата "Ороцетам" - лекарство за оросяване на мозъка. В пробите на спечелилите златни медали Иван Иванов и Изабела Рифатова и на "бронзовия" Севдалин Минчев беше открит диуретик - фуросемид. Забранената съставка е била сложена по време на производството. Тогава беше назначена комисия, която разследва случая. Две лаборатории изследваха партидата от ороцетама, който е бил занесен на Олимпиадата в Сидни. В тази партида беше открит фурантрил.
Разбира се, отличията на всичките бяха отнети, а в ядрото на скандала Боевски участва и стана шампион, Георги Марков спечели сребро, след което отборът на България беше спрян, преди да бъде платена глоба и отново пуснат, за да ни зарадва и етническият осетинец Алан Цагаев с второ място.
Абаджиев винаги настояваше, че


всичките скандали са заговор

срещу него от Томаш Аян, за когото е общоизвестно, че разпределя медалите на олимпиадите.
"На нито едно световно или европейско първенство не са ме хващали... Винаги ми правят допинг контрол. И не само допинг контрол след състезанието. И като слезем на аерогарата, и ни чака екип да ни вземат проби. Свършва състезанието - хоп, пак проби. Мен ме късаха от проби! Хиляди проби и аз не съм имал проблем. Проблем имах само на олимпиади.
За Сидни беше организирана работа тук, в България. И това беше най-тежкото, понеже последното ми беше вече състезание като треньор. Пет пъти съм припадал от стрес. Оттогава имам диабет. Единственият, който дойде при мен да ме успокоява, беше Иван Славков-Батето. Не искам да си спомням за тоя случай... то беше нещо страшно", казва приживе той. Именно с този скандал дойде и краят на кариерата му.
Първият скандал е на Игрите в Монреал 1976. Тогава бяха отнети титлата на Валентин Христов и сребърния медал на Благой Благоев за употреба на анаболен стероид. След години Христов разказва покъртителни неща в книгата си. Като например как между движенията изхвърляне и изтласкване с катетър му вливат урината на помощник-треньора Слави Кеналов.
В Сеул 1988 г. с диуретик са хванати спечелилите златни медали Митко Гръблев и Ангел Генчев. Целият отбор е спрян от участие, което означава край на кариерата за големи имена като Асен Златев и Антонио Кръстев. Единствено

допингът на Бен Джонсън засенчва българския случай

в световното медийно пространство. Тогава Абаджиев се беше заканил да спечели 8 златни медали от общо 10 възможни. Говореше се обаче, че Тамаш Аян му е обявил, че ще вземе само два, за да не бъде убит интересът към щангите с доминацията на малка България. Така и стана в краен случай, като върха изкачиха само Севдалин Маринов и Борислав Гидиков. Години наред след този случай Абаджиев твърдеше, че сме били мишена.
Друга легенда гласи, че СССР се е разправил с щангистите ни. Имало уговорка за равен брой титли, но Абаджиев дал да се разбере, че ще я наруши.
За успехите обаче треньорът от Нови пазар става носител на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен и на званието "Доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия. Общо с известни прекъсвания е бил около 30 години начело на националния отбор, като започнал от 1969 г. и тогава двама от възпитаниците му печелят първите европейски титли в щангите.
Той въвежда по това време двуразовите и триразовите тренировки, които са негов патент. Съчетава ги с адаптация на организма и възстановяване. Старшията преди това ги е изпробвал върху себе си. Той твърдеше, че ключът към успеха на възпитаниците му се крие в отличните му познания в областта на биохимията, при това без да е завършил медицина. Тактиката му на състезания също беше новаторска - първият опит на щангистите винаги са били за треньора, за да бъде избегнат провал. Вторият е за отбора, за колективния успех. А последният е според максималните възможности и целта на тежкоатлета. Обикновено Старшията използваше третите опити или да се спечели златния медал, или да се коригира световен рекорд. Заради успехите си той шест пъти е определян за треньор №1 на годината.
Абаджиев е и


първият български щангист, спечелил медал за страната ни
 
на световни първенства. В Техеран 1957 г. той извоюва сребро в средна категория.
Методиката му продължава да се използва и в момента. Последните години Старшията провеждаше семинари зад граница. Известно време живееше в град Денвил, Илинойс, САЩ, където беше треньор заедно с един от най-ярките си възпитаници - сребърния медалист от Игрите в Мюнхен 1972 Александър Крайчев. В същото време той пишеше и книга за живота си, която обещаваше да публикува скоро, но сега тя едва ли ще види бял свят.
Абаджиев има и малък опит в политиката. През 1990 г. е избран за депутат във Великото народно събрание, но малко след това напуска по собствено желание. "Мисля, че изпълних своя човешки дълг, към държавата и към спорта. Направих немалко. И не съжалявам за нищо", заяви Абаджиев в едно от последните си интервюта.


Президентът Румен Радев: "С прискърбие научих за кончината на легендарния треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Прощаваме се с едно от емблематичните имена на българския спорт. Заслужено обявен за треньор на Република България за ХХ век, Иван Абаджиев, световният вицешампион и дългогодишен ръководител на националния ни отбор, подготвя забележителните 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони. Той отдаде целия си живот на любимия спорт и записа името си в историята на треньорската професия. Поклон пред паметта на Иван Абаджиев!"