29 Март 2024петък09:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Де факто постфактум BG политика

Кога ще прогледнем, че светът се изменя много бързо и че живеенето в двуполюсна матрица е живот в паралелно измерение?

/ брой: 61

visibility 30




Пламен Йотински

България в голяма степен е в нелегалност като международно присъствие. И като стремеж да използва възможностите, с които разполагаме, за да бъдем фактор на международната сцена.
Да започнем отзад напред. Въпросът беше зададен от Тодор Колев, Бог да го прости:
"Как ще ги стигнем американците?
Че и задминем, кога?
Другари, уважаеми дами и господа,
направо се чудя как е възможно това?"
След като тръгнахме да оформяме положението в страната си по сценария с "яки" фирми с трибуквени, напреднахме, свалихме анцузите и влязохме в две международни институции, които работят: НАТО и ЕС. Там обаче нашите политически представители възприеха позицията на беззвучна буква - нещо странно за държава с такава бурна история още от създаването си.
Да разгледаме ролята на България във външната политика по модела на концентричните кръгове.
Къде живеем?

Някой ще каже: "В Европа"

Да, само че сме на Балканите. От североизток граничим с "европейска" Турция. Тя с нейните 3% територия на Стария континент гледа на нас като на вилает. Не говоря за последните действия на Анкара преди изборите и наглата намеса на империята на "султана" Ердоган във вътрешните ни работи. Говоря за слепотата на София за защита на своите интереси. Защо "демократична" България позволява на "сестрата ни по оръжие" от НАТО да разглежда въпросите в двустранните ни отношения, обръщайки хронологията на появата им в полза на Анкара? Не става дума да живеем в миналото, но като започнем с договорите с безценната роля на Симеон Радев в началото на миналия век, та и до днес, Анкара си стои в ролята на велика порта, а София - на вилает. Страната ни трябва да се осъзнае, да излезе от демократичния си пубертет и да стане двигател на отношенията. След като не подлежи на съмнение максимата, че "За танго трябват двама", защо оставяме комшията да си танцува, както си иска?
Всъщност софийските политици започнаха "да хрупат брюкселско зеле" първо във военен план, след това - в политически. Т.е. първо се присъединихме към съюза US&co, а след това - и към демократичния Европейски съюз. Еуфорията и от двете започва да гасне в България, но вината си е предимно наша. В името на безхаберната си демокрация сведохме числеността на войската до един файтон хора, които държим на мизерни заплати и чиято бойна техника е достойна за филмови декори на екшъни в минало време. Но, да речем, наложи се да работим като по учебника на "Пари няма, действайте". Защо обаче не минем към "Най-добрата защита е нападението"? Защо търпим друга наша "сестра по оръжие" - Гърция, също да си води своята си политика? Атина вече доста години не може да преглътне името на Македония. А защо София не използва една проста триъгълна операция - да упражняваме натиск върху Гърция - имаме средствата, но ни липсва желанието - за решаване на спора с името; да работим в същата посока и с Македония, която обаче да усети здравата ни и искрена подкрепа, а не само "безрезервните" ни обещания? Защото трябва да се мисли в малко по-глобален план. Ако бяхме отворили за Македония вратата към Монс, дали и досега в Скопие щяха под сурдинка да са антибългари? Дали кризата, която владее съседната ни страна от години, нямаше да бъде "натовизирана", т.е. обезвредена? Въпросът е защо София не разбере, че заиграе ли мечката в съседа, ще прескочи и нашата ограда?
Да се обърнем и на запад. Но да не гледаме чак до, че и отвъд Атлантика. Да се сетим за забравените географски названия от рода на Цариброд и Босилеград. Как така, след като Белград стопи, асимилирайки и смазвайки по затвори и лагери българското малцинство, днешна демократична София "безрезервно" подкрепя евроатлантическите мераци на "братята сърби"?! Непростимо и опасно ще бъде политиката ни да бъде "Око за око, зъб за зъб". Но трябва да имаме ясни позиции, които стимулират националните ни интереси. И самочувствието на българите - не само в България.
За Румъния направо няма какво да говорим. Прости и ясни сметки - преди да влезем анблок в ЕС, Румъния беше след нас в икономически план.    

Днес си сменихме местата

Защо го позволихме? Да не би румънците да са ни виновни?
Когато българи започнаха да бъдат избирани за евродепутати и еврокомисари, тези наши "отличници" за съжаление влязоха в ролята на главния герой на "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски.
Тръгнаха от
"- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!", само че прекалено бързо стигнаха до
"- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Добре де, "богове", кога ще престанем да сме известни в Европа с неправенето на верни стъпки по търсене на интересите си, а само с безличното "Да, съгласен съм"? Кога ще прогледнем, че светът се изменя много бързо и че живеенето в двуполюсна матрица е живот в паралелно измерение? Да се спрем на последните трусове в ЕС. Че ние не знаехме ли колко скъсано е портмонето на гръцката държава? И защо не стъпихме здраво в Пелопонес, а пуснахме гърците у нас? Просто трябваше да направим и двете, като кантарът да тежи повече в наша полза. Да, ама не.
Когато опряхме до бежанската криза, бяхме стъписани. Ами да, политиците ни си живеят в своите "Олимпи" "Дондуков" 1 и 2, бодро влизат в сградата с мото "Съединението прави силата", само че не мислят с главите си за България, а с джобовете си само за себе си. Поради което за ЕС станахме статистика, а не достоен член - както в икономически, така и в политически план.
Вечно движещата се на различни скорости Европа започна не само да признава този факт, но и да иска да го институционализира. И какво стори София? Гръмко отсече: "Не приемаме". Но освен отчитането на факта и отхвърлянето му как ще работим в бъдеще? Защо Холандия от името на Бенелюкс покани Вишеградската четворка да мислят заедно за постмонолитния ЕС? И защо ние не търсим своето място извън хора на съгласните в квартети, квинтети и т.н. многоъгълни конфигурации, в които позицията на България да е с главна буква?
Следяхме "с внимание" водената през миналата година предизборна кампания в Щатите. Вярно ли е? Глупости. Доказаха ни го. В началото на януари тази година, преди Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, хърватският президент Колинда Грабор Китарович отиде на 10-дневна визита в САЩ. След среща със съветници на Тръмп тя каза, че са разговаряли "как Хърватия ще намери своето място, говорихме за позициите ни по отворените въпроси със съседите, за отношенията ни със съседните държави и тяхната интеграция". И разбрала също така, че Югоизточна Европа няма да бъде приоритет на новата администрация. Във Вашингтон я последва гръцкият външен министър Никос Коцияс - през март. Запозна се с държавния секретар Рекс Тилърсън. На срещата отбелязал, че е налице "нервност в Турция"?!

Но не това била тема №1

Коцияс обяснил на Тилърсън с анализ на ситуацията на Балканите, както и с дву- и тристранното сътрудничество, което Гърция развива. На всичкото отгоре Коцияс каза пред журналисти, че американският държавен секретар "поиска нашите анализи как може да бъде постигната сигурност и стабилност в региона, кои сили са активни и как действат"?! Всъщност топката в полето на българската политика прати публикация на в. "Катимерини", според която гръцкото правителство е търсило възможности за създаване на линии за комуникация с Доналд Тръмп, преди той да спечели президентските избори?!
Дотук - добре. Ама как така "българският лъв" беше изпреварен и от "вардарския сокол"? Ами ето как: на 22 март вицепремиерът и външен министър Никола Попоски беше във Вашингтон и се запозна с Рекс Тилърсън. Поводът бил среща на представители на страните от коалицията за борба срещу "Ислямска държава".
Всъщност политиците от Загреб, Атина и Скопие писаха двойка на българските "богове". Защото съседите ни търсеха и получиха достъп до най-високите етажи на властта във Вашингтон. За да си сверят часовниците.
Като стана дума за "високите етажи", пропуснахме асансьора за два. Първият е вероятно най-високият и престижен - постът на генерален секретар на ООН. По неясни причини се прочухме, ама наистина, в световен мащаб - последното правителство в последния момент оттегли (?!) подкрепата си от кандидатурата на генералния секретар на ЮНЕСКО и записа на нейно място "отличничката" Кристалина Георгиева. В крайна сметка загуби България. И то три пъти - защото с погледа към централата на ООН в Ню Йорк Георгиева напусна поста на еврокомисар, който се полага на България. И? Ами нямаме еврокомисар, предизборна борба е, трябва да се види кои ще сме "ние" на власт, та да пратим "наш" човек в Брюксел, нали?

Пак поради предизборния амок

забравихме, че от 1 януари временно оглавяваме ЕС. Проблем ли е това? Не. Защото ние и да се водим началници, пак слушаме своите "ментори", които ... защитават своите интереси, не нашите. А пък за да не разберат българите кои наши чиновници подготвят програмата ни за европредседателство, служителите поискали да останат анонимни, т.е. неизвестни за обществеността. Защо ли? Само че май са забравили, че на "Анонимните" работата им е друга - да водят хакерски войни, да изнасят нелицеприятни картинки за властимащи, да заплашват... Явно задачата, която властите са поставили на тези "анонимни", е толкова срамна, пък и неизпълнима, че нека имената им да останат само за "собствена употреба"... Точно това е външна политика за отличници.
България продължава да работи в схема "Външна политика - де факто постфактум". Докато не започнат българските политици да бъдат българи и да не си разменят само обиди, каруцата ни ще си е все в калта. Само че калта взе да става все по-рядка и все по-дълбока. А каруцата не е спасителна лодка...

      БГНЕС

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 455

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 542

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 587

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 526

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 532

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ