Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

29 Юни 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Събеседник

Андрей Румянцев:

Да завещаем на внуците си да бъдат достойни хора!

Духовните и културните връзки между българския и руския народ са не просто дълговечни, те са безсмъртни, смята големият руски поет.

Боян Бойчев

31. Март 2017 , брой: 64   545   0



- Г-н Румянцев, вие сте тук по покана на Фондация "Устойчиво развитие за България", за да представите биографичната си книга за Валентин Распутин. Двамата сте били много близки приятели. Откога датира тази дружба?
- Аз съм се родил на брега на Байкал в рибарско селище. Баща ми беше обикновен рибар. Завърших училище с медал. След това ме приеха в Иркутския университет, специалност филология. Моята мечта беше да стана поет. От ученическите си години съчинявах стихове. На Байкал е много красиво и аз пишех за природата, хората. За първи път публикувах стихотворение в  местния вестник, когато бях в девети клас. А когато станах студент, започнах да печатам в младежкия Иркутски вестник. В университета се оказах в една студентска група с бъдещия голям драматург Александър Вампилов. Това беше мой добър приятел, удави се в Байкал, когато беше на 35 години. А в студентското общежитие, където живеех, се запознах и с Валентин Распутин, дори една година деляхме обща стая. Станахме приятели. Обединяваше ни освен любовта към литературата и това, че и двамата бяхме от обикновени селски семейства и имаме общи съдби. Аз израснах на брега на Байкал, а той - също в малко селце на брега на река Ангара, която води началото си от Байкал. Той също е завършил училище с отличие и също мечтаеше да стане писател. Така че и двамата сбъднахме мечтите си. После и двамата създадохме семейства и понеже да се издържаш само от хонорари от книгите си е невъзможно, и двамата работихме като журналисти в младежки вестници - аз в Бурятия, а той в Красноярския край, после в Иркутск. Първата ми книга излезе, когато бях на 23 години - през 1961. През същата година и Валентин Распутин отпечата първия си разказ - тогава той беше на 24 години. Когато се преместих в Иркутск, нашите съдби отново се преплетоха. През 90-те станах председател на Иркутската организация на руските писатели. Основах и издателство "Писемна", което ръководих повече от 17 години. След това ректорът на Московския литературен институт "Максим Горки" ни уговори да открием в Иркутск филиал на този институт. Така аз започнах да водя обучението на младите поети, а Валентин Распутин - на младите писатели.

- Аз обаче имам въпрос: може ли да научиш някого да бъде поет или писател? 
- По принцип, нито писател, нито поет можеш да станеш със завършено образование за това. Тук важно е да се види какъв е талантът в човека и да му помогнеш да развие този талант в себе си. Младите писатели, когато нямат литературни знания, много често допускат грешки: неточно изразяват мислите, образите им се получават изкуствени, използват шаблонни думи и изрази. Така и героите се получават шаблонни. А нали всички хора са различни? Изкуството е в това да предадеш особеностите на речта, на мисленето, на характера на всеки герой. Същото е и в поезията - да умееш да изразиш мислите си, чувствата си по оригинален начин. Ние анализирахме начина на писане на големите руски и световни поети и писатели, търсехме как са постигали най-важното - да бъдат самобитни. Такива съвместни проекти с Валентин Распутин имахме много. Друга наша инициатива беше празникът "Сиянието на Русия", който се провежда в началото на октомври всяка година. Каним от всички краища на Русия в Иркутск известни писатели и поети, дейци на православието, философи, актьори, режисьори. В рамките на тази седмица те излизат на сцена, срещат  се с хората, обикалят училища. Тази година фестивалът ще се проведе за 23 път.

- Вие самият продължавате ли да пишете стихотворения или прозата взима връх?
- Да, продължавам с поезията, като едновременно с това пиша и проза. Издадох книга с разкази, спомени от моето детство край бреговете на Байкал. Сюжетите са и смешни, и тъжни. Написах три книги за руските класици - поети, прозаици и драматурзи, предназначени за учениците. Важно е на ясен и разбираем език да се разкаже на учениците и биографията, и за творчеството на тези големи руски творци, така че на децата да им стане интересно и да посегнат към книгите им. Но може би най-голямото, което съм написал през последните години, това са биографиите на А. Вампилов и В. Распутин от поредицата "Животът на забележителните хора". Първо от издателство "Млада гвардия", което държи правата за поредицата, ми се обадиха и ме помолиха да напиша биографията на Вампилов. След като излезе, ми предложиха да напиша книга и за Распутин. Тогава той беше още жив, но издателството преди време започна нова поредица, озаглавена: "Животът на забележителните хора. Биографията продължава." Распутин много хареса книгата ми за Вампилов. Тогава му казах, че искам да напиша и за него. Той нищо не ми отговори, но разбрах, че го прие. Така започнах да работя, докато той още беше жив. Разказвах за нашите студентски години, за съвместните ни спомени, но не му показах написаните страници. Когато той почина през 2015 година, две трети от книгата беше готова. Финала написах вече след неговата смърт. Самата книга излезе на следващата година.

- С какво Валентин Распутин беше по-различен като писател, кое му донесе признанието на хората?
- Творчеството на всеки писател малко или много зависи от неговата биография. Това, за което пише писателят, е плод на неговия житейски опит. Валентин Распутин е имал трудно, бедно и гладно детство. Баща му е герой от Великата отечествена война, няколко пъти раняван. След завръщането си от фронта работи за кратко в местната поща, но му открадват голяма сума пари -  преводите за жителите на селцето, и той е осъден на 7 години затвор. На практика Распутин израства без баща. Майка му сама се грижи за трите деца. Може би затова след години, когато книгите му започнаха да се печатат и той започна да печели от това, винаги си остана скромен. Той беше човек на строгите правила и възпитаваше строго децата си, макар че много ги обичаше. Никога не е ходатайствал за тях. Всичко те постигнаха сами, по примера на баща си. Никога не е ползвал някакви привилегии за себе си и своето семейство.
Аз мисля, че книгите му имат успех, защото много добре познава народния живот, който описва в тях. Никой друг не можеше така правдиво да го опише. И второ, никой не можеше по такъв образен начин да го направи. Тук вече говорим за талант. Распутин е близък до читателя със своята невероятна любов към героите си, с възможността да проникне в тайните на тяхната душевност. Защо героят е постъпил по този начин, а не по друг - това трябва да се знае, чувства. Именно с умението си да описва вътрешния свят на човека, неговите преживявания, Распутин е сравним с най-големите световни писатели на нашето време.

- Това е засега единствената биография на Распутин. Трудно ли Ви беше, когато пишехте книгата?
- Аз мисля, че за Распутин тепърва ще се пише. Самият аз създадох книгата много леко, защото пишех за много близък човек, с когото ни свързват общи спомени. Не беше бързо, защото много работех над езика, но беше удоволствие. 

- Распутин беше голям патриот. Една от неговите идеи е за духовното единение на славяните. Днес обаче има сили, които се опитват да ни разединят. Вашето мнение по този въпрос?
- Валентин Распутин беше не само голям творец, но и мислител. Той има няколко забележителни очерци за православието и за руските светци. Има забележително есе, озаглавено: "Какво следва, братя славяни?" В него той изразява убеждението си, че в нашата история и в нашия характер има много общи неща - език, писменост, култура, традиции. Това богатство не е създадено само от нас, то е дело на нашите предци. Не може да отхвърлим всичко това с лека ръка. Распутин винаги е смятал, че ако славяните се държат заедно, то славянството има голямо бъдеще. Това днешно раздалечаване е мимолетно на фона на историята. Ние имаме общо бъдеще, защото стратегическите ни цели съвпадат и в бъдеще ще бъдем нужни един на друг. Распутин действително беше патриот, но патриот за целия славянски свят.

- Какво мислите лично Вие за бъдещето на руско-българските отношения?
- Аз смятам, че в близко бъдеще трудности ще има. България, както и други славянски страни, е част от Европейския съюз. Това се използва от западните страни, които оказват натиск върху нейната политика. Те се опитват да откъснат тези страни от Русия, защото винаги са били срещу нея. Те имат своите интереси и влияят чрез икономиката, където в момента са по-силни. Но ако погледнем десетилетия напред, ще видим друго. Човек живее не само с хляб, човек живее благодарение на културата, духовния живот - литература, песни. Аз мисля, че бъдещето на нашите народи ще бъде щастливо. Защото парцалките - как да се облечеш, за да изглеждаш добре - това е едно на ръка, но какво става с душата? Душата е по-висша. Да, ти ще си нахранен, облечен модерно, но децата ще слушат цинични песни, ще бъдат бременни на 13 години, защото са развратени, защото моралът се отрича. Но това ще бъдат добре облечени нещастни хора. А Русия е нравствена страна, макар че и у нас има много хора, развратени от това влияние. Но в последните години нещата се променят, държавата влиза в своята роля и започва да регулира нещата. Все още недостатъчно, но голям напредък има.

- Какво бихте искали да кажете на читателите на в. ДУМА?
- България е родина на много талантливи писатели. При нас в Русия съвременната литература може да бъде условно разделена на две части: пошла и нравствена. Мисля, че и у вас е така. Именно нравствената, чистата литература и в Русия, и в България образува един общ континент. Аз бих искал българските читатели да изберат именно тази литература. Каквато и да е политическата ситуация, духовните, културните връзки между българския и руския народ са не просто дълговечни, те са безсмъртни. Тази връзка не може да бъде унищожена, колкото и да се стараят някои. И мисията на литературата е да осъществява тези връзки.

- Вашата любима мисъл, съвет? 
- Моето послание към писателите е да не пишат за мръсни неща и мръсни цели да не си поставят. Да отстояват пред читателя свят на мир, доброта и любов. Трябва да завещаем на внуците си не богатства, а да бъдат добри и достойни хора. Затова, когато твориш, не пиши с мисълта колко ще спечелиш и дали книгата ще стане бестселър. Просто се опитай да дадеш на читателите най-доброто, което имаш.

Андрей Румянцев е роден на 15 септември 1938 година в СССР (Русия). Писател, поет, преводач, журналист. Народен поет на Бурятия. Автор на книги с поезия и проза. Член на Висшия творчески съвет на писателите на Русия. Член на Петровската академия за наука и изкуство. Лауреат на няколко литературни награди.

 

 

България

  • Местните събират подписка срещу проучване, разрешено от Министерството на енергетиката и одобрено от кабинета
    29. Юни 2017 125
    164
    0

    Жителите на Белоградчик се обявиха срещу установяването на две кариери за трошен камък, които според тях ще застрашат Белоградчишките скали. В града вече тече подписка срещу проучването и разработката на терените. Пристигна решение на Министерството на енергетиката за разрешаване на проучване на един терен в нашата община, потвърди кметът на общината...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"