Това е приказка, бе хлапе!

От известно време в социалните мрежи тече оживена дискусия за приказките. Да, за тези, които помним от детството си. Или не съвсем. 
В края на миналата година на пазара излезе "Детски и домашни приказки от Братя Грим". По думите на издателите и преводача Слави Ганев, това е първото нецензурирано издание на знаменитите истории, които децата биват приспивани и научават от малки. Само че в доста по-пречистен вариант. Самите Братя Грим го правят, но в следващите издания. А в първото?
Родителите са възмутени, че някои от публикуваните приказки са твърде мрачни, направо зловещи и проповядват страх и насилие, които могат лесно да осакатят крехката детска психика. В една от тях например се разказва как един баща заклал прасе. Две от децата му го видели и разиграли помежду си същата сцена, като едното заклало другото. После пък майката забила нож в сърцето на братчето убиец. В това време малкото бебе се удавило в легена, където го къпела майка му. След всичко това жената се обесила, а от мъка по семейството си мъжът накрая умрял.
Звучи ужасяващо. И наистина е. Защото първоначално приказките не са били предназначени за деца, а са просто истории и народни предания, събирани от братята, за да докажат, че немците са една нация. В тях няма да откриете моралните поуки, които очаквате.
Далеч съм от мисълта, че цензурата е нещо правилно. Но може би в някои случаи е необходима, щом като не можем да си я наложим сами. Не казвам, че тази книга не трябваше да излиза. Сам по себе си фактът, че се появява в оригиналния си вариант, е достоен за поздравления. Но все пак тези приказки нека не достигат до нашите деца. Защото прекалено много насилие има в нашия свят, още повече в техния виртуален. Компютърните игри, филмите по телевизиите и кината, клипчетата в интернет... Съобщението, оповестяващо за каква възрастова група е предназначена лентата, едва ли ще бъде възпиращият фактор за детската аудитория.
А в същото време децата имитират своите кумири, раздават юмручно правосъдие, размахват оръжия. Ще кажете, такъв е животът.
"Това е приказка, бе хлапе,- казва Благолажът от "Косачи" на Елин Пелин. - Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."
Съгласни сте, нали?