Създават агенция към МОН в помощ на науката

Да бъде създадена изпълнителна агенция към МОН, която да подпомага всички дейности, свързани с развитието на научните изследвания у нас, като към нея премине и фондът "Научни изследвания". Това предвижда проект на МОН за Национална стратегия за развитие на научните изследвания, оповестен за обществено обсъждане на сайта на министерството. За пръв път в документа е предвиден контрол за изпълнението на стратегията на различни нива, като се започне от НС, тъй като одит на Сметната палата вече установи, че досегашната стратегия почти не е била изпълнявана.
Приемането на обновена научна стратегия е предварително условие за отпускане на пари от ЕК за проектите в оперативната програма за образование и наука. Изискването е парламентът да приеме стратегията до края на май, иначе има риск България да не получи парите по програмата. Проектът стъпва върху анализ на срива на България в областта на науката и причините за това - ниското финансиране, липса на стимули за правене на наука, липса на работеща система за оценяване на научния труд и научните институции.
Изпълнението на стратегията е разделено на три етапа - възстановяване и укрепване на системата до 2022 г., ускорено развитие - 2022-2026 г. и извеждане на България на световни позиции в определени научни области до 2030 г. Предвижда се публичното финансиране за наука да расте от сегашните 0,2% от БВП на 0,38% през 2018 г., 0,5% през 2020 г. и до 1% през 2025 г. Този разчет бе приет от кабинета "Борисов 2" и не сме се отклонили от него, обясни служебният министър проф. Николай Денков. При ръст на публичното финансиране расте и частното, като за 2020 г. България е заявила пред ЕС 1,5% от БВП за наука и развой.
За пръв път са ясно разграничени фундаменталната наука, насочените изследвания и приложните изследвания, както и институционалното и проектното финансиране, като за всеки вид са описани конкретни мерки. Предвижда се заплатите на учените да се състоят от две части - базова, (съотношение към средната заплата за страната) и допълнение за научни постижения. Базовата заплата за главен асистент да е колкото средната за страната, предвижда документът. Поне половината от общото възнаграждение на учения ще се формира на базата оценка за научните резултати. Затова преди въвеждането на този тип заплащане трябва да се изработи система за оценяване на научния труд и на научните резултати на базата на специфични показатели за всяка научна област.


Резкият срив

От 1990 г. до 2016 г. България пада от 34 на 59 място в света по научна продукция, отчита  документът. Пред нас вече са страни като Алжир, Тунис, Колумбия, Нигерия и Виетнам, а Румъния е на 40 място, като преди беше доста по-назад от България. За този срив причината е преди всичко в ниското финансиране - през 1990 г. за наука у нас се отделят 2,16% от БВП, а в последните няколко години - 0,79%. Държавното финансиране пък се е сринало вече на 0,2% от БВП и по този показател сме дори след т.нар. страни от третия свят. Парите за научния фонд в МОН са спаднали от 70 млн. лв. през 2009 г. на 15 млн. лв. В БАН дори професорите получават едва 79% от средната заплата за страната. Изтичането на "мозъци" от България е най-интензивното в целия ЕС.