Професори за смет

Седма година вече свестните учени у нас протестират срещу т.нар. закон за академичното израстване, който наплоди стотици нефелни професори и доценти, та сред тях не можеш да отличиш има ли някой истински. Кой шуробаджанак, кой на ректора сват, на балдъзата брат, кой на партията драг - аз на тебе, ти на мене, всичките титулувани, тъпчат главите на студентите с образователен "брак". Сладка работа. Я някой да шукне - аут! А че светът вече гледа със съмнение на научните ни дипломи, които доскоро приемаше като атестат за качество, че какво им пука? Нали са се уредили, читавите учени са глупаци! 
В миналия парламент две години се търкаляха 6 варианта за въвеждане в закона на поне някакви изисквания за научни качества у кандидатите, минимални при това, и накрая ги гласуваха на първо четене, ама не стигна време за второто. А сега, когато екипът в МОН се зае да довърши работата, та да е готова и да не се търкаля бадева още две години, изведнъж се намери... лоби на досегашното безобразие. Съветът на ректорите бил гласувал да не се бърза, да се чака редовно правителство, то можело да каже друго. И се хвърля арогантно срещу минималните изисквания шефът на ректорите проф. Любен Тотев, в чийто университет МГУ само 20 на сто от преподавателите припознават за значима науката, която правят, а от работодателите 1% са я ползвали в последните 5 години, както казват данните от рейтингите.
Явно има още вузове, които не са си нацвъкали достатъчно титли, за да не ги удари акредитацията, особено след като държавата сви приема на пренаселени специалности с бъдещи безработни. Та сега гледат да пуснат други специалности - от приоритетните, в които приемът не се намалява. И да си наплодят за тях нужните титулувани - без правила, по шуробаджанашки. Ей тия интереси защитава Тотев. Затова отказва дори обсъждане в съвета, да не се види, че много ректори не мислят като него. Но ги набута всичките в срамотията.