Хляб и зъби

Увеличение, увеличение и пак увеличение. Тази дума се нареди сред най-омразните за българина. Трябваше да минат изборите и ни осурвакаха с нови 30 процента увеличение на цените. След като преди това се наслушахме на всякакви обещания на Борисов за повишаване на заплати и пенсии. Сложни методики, коефициенти, потребителски кошници, линия на бедност, какви ли не еквилибристики се вкарват в действие. Но те въобще не ни греят. Защото накрая пак лъсва тъжната статистика за най-бедната страна в ЕС. Стигат ни само две цифри - 60 процента от пенсионерите и 84 процента от децата ни са бедни. Бедни са и работещите, бедни са и безработните. Трайна бедност обхваща над 10 на сто от населението - предимно хора, чиито доходи са далеч назад спрямо другите, които можем да наречем по-нормални за нашите условия. Хора, които нямат и надежда за излизане от омагьосания кръг на мизерията. Сред тях са и възрастни самотници, и семейства с деца.
Искахме нови заплати, получихме нови цени. Нови цени, които ще сринат и малък, и среден бизнес, освен всичко друго. Защото свитото потребление няма да прости никому. Беден потребител никого не храни и сам не си дояжда. Социалните показатели и сега са трагични, занапред се очертават още по-лоши. А ние, какво, отиваме към третия свят? Макар, че и той ни изпреварва вече... Каква цивилизация, като хората вече парно и ток няма да могат да си позволят, камо ли храна, дрехи, лекар, образование! Съвсем ще се озъбим.
Народът ставал по-богат, беше рекъл преди време бившият премиер от ГЕРБ. Какво ли вижда сега на хоризонта? Благоденстваща нация, която ще усеща по джоба си демокрацията, корупцията, картела, монополите и концесиите? А може би това е стабилност, това е единение на нацията? За такова единение - мерси! По данни на статистиката в света гладуват 108 милиона - 4 милиона от тях са в България. А гладните не остават дълго равнодушни, господа бъдещи управници!