Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Юли 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

Как Порошенко стана агент на Кремъл

Историята с енергийната блокада на Донбас показа, че здравият разум е напуснал Украйна

Георги Георгиев

4. Април 2017 , брой: 66   388   0



"Все по-ясно изкристализира заплахата от анархия и атаманщина. Ярко доказателство за това са реалните и потенциалните последствия от т. нар. блокада на Донбас... Всъщност, всичко това се оказа специална операция, насочена към изтласкването на украинския Донбас в Руската федерация". Това заяви на 20 март по време на заседание на Съвета за регионално развитие президентът на Украйна Петро Порошенко, след като четири дена по-рано с негово решение бе въведена пълна транспортна блокада на... Донбас.
Така излезе, че президентът на Украйна взема страната на т. нар. сепаратисти от Донецката и Луганската народна република, които не крият, че ако Киев ги отхвърля, нямат нищо против да станат част от Русия. Постъпката на украинския държавен глава и на Съвета по национална сигурност и отбрана предизвика буря от коментари както сред политическите среди, така и в медиите и социалните мрежи. Най-често решението за блокадата бе определяно като "шизофренно". Такова бе мнението и на известния политолог Михаил Погребински.
И действително. Как по друг начин да определиш тези действия, след като в продължение на два месеца Порошенко, правителството начело с премиера Владимир Гройсман, политици, анализатори, журналисти заклеймяваха радикалите, които от декември блокираха жп връзките между бунтовния Донбас и останалата част на Украйна. Целта на тези хора, които бяха смесица от бивши участници в бойните действия, активисти от Майдана, подкрепяни политически от партията "Самопомощ" на лвовския кмет Андрей Садовой, бе да спре доставката на антрацитни въглища за ТЕЦ-овете. Т. нар. блокадници твърдяха, че не можеш едновременно да воюваш и да търгуваш със своя противник, което действително е логично.
Но въпросът защо това се случва на третата година от гражданската война в Украйна, а не беше осъществено още в началото, така и не получи ясен отговор. Вместо това се стигна до конспирологични обяснения, които може би в случая са и верните. Според най-адекватното от тях противниците на Петро Порошенко - олигархът Игор Коломойски, политикът Юлия Тимошенко и вътрешният министър Арсен Аваков, са наели радикалите, за да организират провокация,

в която президентът да няма верен ход

и така са целели да го дискредитират, и да предизвикат предсрочни избори, които да спечелят. Според пропрезидентската версия Порошенко усетил коварството и като не можел да премахне блокадата, защото щял да бъде обвинен, че е агент на Москва, решил да оглави процеса и така чрез едно абсурдно на пръв поглед действие (което пак го прави агент на Москва) да избие козовете от ръцете на политическите си врагове. Стига се даже дотам да се твърди, че Украйна едва ли не е била на ръба на държавен преврат и само решението за блокадата спасило страната.
Разбира се, за всичко се сочи като виновна и Русия. Порошенко и компания обвиняват т.нар. блокадници, че с действията си се показват като агенти на Кремъл, а в отговор президентът също е обвиняван, че с досегашното си съглашателство с отцепническите територии също се е показал като агент на Москва. В едно нещо обаче президентът на Украйна е прав. Ликвидирането на икономическите връзки между Луганск, Донецк и останалата Украйна прерязва последната надежда за обратна реинтеграция на ЛНР и ДНР дори под формата на федерация. Може да звучи странно, но през последните три години предприятията на тези територии плащаха данъци в Киев. Безумно, но факт. Миньорите воюват на фронта край Донецк, а мините, в които работят, плащат пари на Киев, с които се финансира войната срещу тях. Причината бе в много тясната взаимозависимост между Донбаския промишлен район и другите части на страната. Те не могат един без друг. С въглищата от Донбас работят металургичните заводи край Мариупол и Днепропетровск, с антрацита от Донбас работят половината украински ТЕЦ-ове, включително този, който захранва Киев. Но ако тези предприятия не работят, и мините в Донбас трябва да затворят, понеже няма къде да реализират продукцията си. Съхраняването на тези връзки позволяваше да се поддържа надеждата, че Минските споразумения ще бъдат реализирани, защото икономическата логика ще надделее над националистическия разгул. Сега на това е сложен кръст. Руската страна дори е убедена, за това говори и външният министър Сергей Лавров, че Порошенко цели чрез блокадата

да отмени Минските споразумения

и да обвини Русия, че е виновна за техния провал. Като формален повод се очаква да бъде посочена смяната на управлението в предприятията в ЛНР и ДНР, които плащаха данъци в Киев, която бе осъществена, след като стана ясно, че блокадата няма да бъде вдигната. Но през 2017 г. все по-малко хора, дори на Запад, вярват безусловно на твърденията на киевските власти.
Не е много ясно какво ще спечели Украйна от формалната отмяна на Минските споразумения. Подновяването на бойните действие не гарантира военна победа за Киев. В същото време икономическите загуби са огромни и не се знае как ще бъдат компенсирани. Премиерът Владимир Гройсман, след като блокадата на Донбас от частно занимание стана държавно, каза следното: "Това е блокада против украинците и против нашата държава. Това е блокада, която ще доведе до спиране на нашия икономически ръст." Излишно е да се питате как подобно нещо може да го каже човек, който по силата на своята длъжност е член на съвета (СНБО), взел решение за тази блокада. Това може да бъде казано само в държава, чието ръководство е напуснато от здравия разум.
Иначе в икономическо изражение Украйна ще загуби от прекъсването на връзките с Донбас със забавяне на ръста на БВП от 1,3 до 1,5%, по данни на Националната банка, а според Министерството на финансите загубите на БВП ще бъдат от 1,3 до 2 на сто. Независими експерти пишат за цели 5 процента. Т.е. украинската икономика пак ще отиде в дълбок минус. Националната банка прогнозира и съкращаване на платежния баланс с 2 млрд. долара и 5-процентно намаляване на валутните приходи. Очаква се при продължаване на блокадата отрицателното търговско салдо да стане 11 млрд. долара срещу сегашните 5,6 млрд. долара и падане на курса на гривната. В тези условия не е неочаквано, че МВФ реши да отложи временно предоставянето на 1 млрд. долара на Украйна, пари от които тя има голяма нужда. Особено след като съд в Лондон осъди Киев да върне на Русия 3 млрд. долара, дадени като дълг месеци преди Майдана.
Междувременно блокадата започна да дава първите си "плодове". От Днепровския металургичен комбинат обявиха в петък, че поради липса на коксуващи въглища започват

поетапно спиране на производството

Този комбинат е в списъка на системообразуващите украински предприятия. Т.е. неговото спиране ще се отрази негативно на още няколко предприятия по веригата. Да не забравяме, че от 15 февруари Украйна е в режим на извънредно положение в енергетиката. В интервю за телевизия "Интер" и.д. директор на "Укренерго" Всеволод Ковалчук заяви, че запаси от въглища страната има само до края на април. Ако до май складовете не бъдат попълнени, ще започне режим на тока.
От цялата тази съвършено абсурдна история е напълно ясно само едно - украинските власти се намират в пълна зависимост от радикалните сили в страната, независимо дали ще ги наричате фашистки, националистически или патриотични. Макар, че какво патриотично има в това да нанасяш съзнателно тежки икономически загуби на страна си, без да вредиш кой знае колко на тези, които смяташ за врагове? Според директора на Украинския институт за анализ и мениджмънт на политиката Руслан Бортник, със своите действия "президентът спечели няколко седмици спокойствие, но дестабилизацията на властта само ще се усилва... Главната цел на блокадата не е ОРДЛО (особените райони на Донецка и Луганска област - б.а.) и не са военноплениците, а са пълномощията на президента. Той ще бъде принуден да отстъпи или като преформатира управляващата коалиция или правителството, или в най-лошия случай, като отиде на предсрочни избори".  Впрочем по този повод известният киевски политически технолог и интелектуалец Дмитрий Джангиров коментира следното: "Изборите не могат да решат нищо, защото няма какво да се управлява. Хаосът не може да се управлява. Държавата загуби монопола върху употребата на насилие и не знае как да си го върне."
Още когато догаряха последните гуми на Майдана, оплакваха неговите жертви и все още не бе убит никой в Източна Украйна, много хора предупреждаваха, че ако фашизоидните групировки като "Десен сектор", "Белият чук", "Спилна справа" и други, от които впоследствие израснаха цели бойни формирования, не бъдат усмирени, те ще пометат политиците, които взеха властта през февруари 2014 г. Сега наблюдаваме първите реални резултати от заиграването с екстремистите. След като, дори изправена пред заплахата от колапс на енергетиката и икономиката, украинската държава не посмя да се справи с радикалите, то те ще се справят с нея.


 

 

 

Глобус

  • Спасението на давещите се е дело на самите давещи се - на този принцип робува политиката на Евросъюза
    25. Юли 2017 143
    147
    0

    Няма бежанска криза в Европа, има криза на солидарността - рече и отсече лидерът на германските социалдемократи и кандидат за канцлер Мартин Шулц. В съзвучие с изтърканата плоча за европейските ценности, неизменна част от които е солидарността, и той призова да се режат еврофинансите за тези страни, които не я проявяват, сиреч не приемат мигранти и...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"