Вкарват в закон мерки срещу плагиатството

Мерки за предотвратяване и санкциониране на плагиатството са предвидени в отделна глава в проекта за промени в Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), който МОН пусна вчера за обществено обсъждане. Законът, който действа от 2011 г., позволи без всякакви правила висшите училища и научните организации да произведат хиляди нови професори и доценти. С подготвените промени се въвеждат минимални изисквания по области на науката, на които трябва да отговарят кандидатите за научни степени и длъжности. Правилата в този закон и в стратегията за наука, представена миналата седмица, са ключови за спиране на срива и за качеството във висшето образование и в науката, посочи вчера служебният министър проф. Николай Денков.
Според проекта при всеки конкурс научното жури е длъжно да провери документите на кандидата и евентуални сигнали, че той е преписвал от други автори. След това журито взима решение по казуса, а ако кандидатът е недоволен, може да се обърне към МОН, където се назначава експертна комисия от 11 души, която изпраща до вуза или института становище по въпроса. Крайното решение взема факултетният (научният) съвет в рамките на автономията и го изпраща до ректора или директора на института. Ако кандидатът не е доволен и от последвалото решение на ректора, може да се обърне в съда, където се представят всички становища.
За пръв път са разписани и санкции при установено плагиатство. Висшето училище или институтът може да вземат решение да се отнеме научната степен на кандидата или той да бъде уволнен, както е навсякъде по света. Санкции се предвиждат и при установено плагиатство, извършено в минали години, но има и възможност след 5 години наказателен период съответният човек да се върне отново към научната си кариера при следващи конкурси. Всяка година у нас има няколко десетки случаи на плагиатство, които остават без последици, докато в Европа дори президенти и министри подават оставки при установено плагиатство.
Минимални изисквания към кандидатите за степен или длъжност се въвеждат за всяка научна област. Новото е, че в 5- или 7-членното жури външните за организацията членове трябва да са мнозинство и самото то не допуска до конкурса човек, който не покрива минималните изисквания. Определя се срок, в който МОН да бъде уведомено за присъдена степен или за назначаване на доцент или професор. В министерството се прави публично достъпен списък на всички учени, които отговарят на минималните изисквания. От него ще може да се разбере кои от произведените досега без правила титулувани лица нямат научни резултати. Подобен закон в Румъния например принуди всички, които са получили титлите си без правила, да минат отново през процедурите и някои ги загубиха.
Ново е и това, че главните асистенти, които са защитили дисертация и имат степен "доктор", ще бъдат назначавани с конкурс по документи без досегашните изпити. В изискванията са определени общи показатели за приноси в науката, в преподаването, в специфични области като спорта и изкуствата. За всеки от показателите се пишат точки. Така за всеки кандидат лесно се съставя много ясен "паспорт" с нивото му по всеки от показателите. Такава система е полезна и улеснява и кандидата, и шефовете на звената, и обществото, както е в другите държави, посочи зам.-министър проф. Иван Димов. Показателите ще бъдат разписани конкретно в правилника към закона, който ще последва приемането на законовите поправки. В 43-то НС тези основни промени бяха одобрени с мнозинство от всички партии, но парламентът се разпусна преди окончателното им приемане.


Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ:
Горещо подкрепяме проекта

Софийският университет е за това да се приемат предложените промени в ЗРАС. Ние сме за това да се реши въпросът с плагиатството, защото няма добра регламентация на законово ниво. Софийският университет горещо поддържа да се приемат национални изисквания към длъжностите и степените. Имаме поредица от предложения как да се подобри предложеното от министерството и сме ги изпратили на министъра. Няма никаква логика да се отлагат повече тези промени.         



Николай Денков и заместникът му Иван Димов са използвали идеите, одобрени в 43-то НС