Оградите на демокрацията

Преди години при едно екскурзионно пътуване до Швейцария - нали щяхме да ставаме по време на началото на демокрацията според ораторите й Швейцария на Балканите - ме изумиха вилните места и селища на щвейцарците... Между дворовете им нямаше познатите нашенски огради и тараби, телени решетки и мрежи, огромни каменни зидове... Имаше природно оградени от зелени растения и храсти символични прегради като знаци за личната им собственост. Беше уникална гледка. Незабравима. Къщите и улиците окичени с цветя... Е, добре, какво се захласвам, то това не е Европа. Пък и те дори не са в семейството на ЕС. Какво съм се загрижил за оградите им. Да си гледам нашите по нашите географски ширини...
Падна стената в Берлин преди три десетилетия. И се оградихме с огради по границите. Пазим се от врага, от нашествениците бежанци от Азия и Африка. От страните извън Европейския съюз... Оградата е основна тема по време на всички избори, диспути, телевизионни нашествия от политици от всички политически сили и безсилни демократи, патриоти, реформатори и т.н.
Оградите на демокрацията ни затвориха повече от времето, когато бяхме затворено общество. Но сега пък има и Отворено общество и то ни тласка енергично към ненавист и омраза, към протести и отрицание на миналото, било социалистическо, било престъпно.
С оградата по границите все някак ще се справим. Имало кал и вода, ще я довършим... Но кога ще поставим още по-необходимите огради в обществото ни! България има нужда, крещяща нужда от нови истински огради, които да ни предпазят от безумието, което ни среща по всички теми и области на живота. Нужна е ограда да ни спре от посредствеността в политиката и управлението на страната ни.
Сега у нас едни чакат статута на бежанци, други ги гоним като невъзвращенци, трети ги мразим и ненавиждаме. И трудно виждаме, че е необходима ограда, нужни са нови стени, които да спрат унищожението на рода ни, да спрат бедността, липсата на самочувствие и достойнство... Нищо, че всяка година награждаваме десетки достойни люде... Има и такива за радост! Но огради ни трябват. Трябва ни ограда, каменна стена, която да спре омразата и ненавистта, нетърпимостта към мнението на другомислещия, на човека с друга партийна принадлежност. С ограда ще можем ли да преустановим престъпността, да прекъснем телефонните измамници! С огради ще можем ли да пресечем стремглавото увеличение на хората с бързи пари, да спрем кражбите и нагласените обществени поръчки, да намалим корупцията, която ни води в челните европейски класации.
Ще спрем ли с ограда включването ни на друга скорост в европейското семейство? Трябва ни ограда да пресечем лошите практики в образованието и здравеопазването, в културата...
 Ограда ни е нужна да предпазим обществото ни от политическото номадство. Комунисти и социалисти създадоха СДС, НДСВ, после ГЕРБ, социалисти направиха нови партии и коалиции в поход срещу своите, патриоти и архонти оглавиха листи на ДОСТ и ДПС, дантелени политици отидоха от СДС в ГЕРБ. Как оградата ще спре политическата хамелеонщина - не ми го побира съзнанието.
 А огради трябват. Освен тая по границата трябва да издигнем високи огради, които да попречат на онези, които ни тласкат към промяна на националната индентичност. Нужна е ограда, стена е нужна, която да спре нихилизма, безхаберието, политическата безпросветност, сляпото преклонение към новите освободители и новите спасители, които се канят да останат трайно по нашите територии, защото наистина земята ни е земен рай и нейната хубост, нейната прелест, ах, те нямат край...
интерес?