Хората с увреждания искат шанс за работа

Стилиян Баласопулов е председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации. В кооперативната система е от 1978 г. Бил е председател на ТПК, зам.-председател на окръжен съюз, зам.-председател на НС на ТПК и от 1992 г. е председател на съюза.
Възпитаник е на Висшия машинно-електротехнически институт в София, специалност "Автоматизация на производството", и на УНСС със  специалност "Икономика и организация на вътрешната търговия". Доктор по икономика.
Вицепрезидент на Европейската конфедерация на производителните кооперации (CECOP), член на Икономическия и социален съвет на Република България и на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.


"Достъпната архитектурна и транспортна среда продължава да е проблем за хората с увреждания в трудоспособна възраст"

- Г-н Баласопулов, кои са основните трудности за хората с увреждания на пазара на труда?
- Трудностите са много. Доста от тях са стари, не са от днес или вчера. Много от проблемите се коренят в състоянието на нормативните документи, в законодателството ни. Намесват се и инерцията от миналото, и недостатъчното разбиране на ролята на социалната икономика. Например, ако вземем проблема с достъпност на работната среда и стигнем до тези, свързани с недостатъчното действие на Закона за обществените поръчки.
- Нали имаше промени в този закон, според които предприятията за хора с увреждания имаха някои предимства?
- Да, чл. 12 предвижда изработването на определени стоки по списък, разписан от МС, да се дават на конкурсна основа само на такива предприятия. За съжаление той не заработи, трябва да се промени и този закон. В социалните предприятия не се говори най-напред за пари, заплащането не е високо, но въпреки това хората казват: "Ние искаме работа, искаме да се ангажираме, да бъдем и полезни".
- Имате ли информация колко социални предприятия успяха да получат обществена поръчка, с каква дейност са били? Според вас колко трябва да са годишно предприятията?
- За тези предприятия целият обем, който те могат да произведат, е в рамките на 30-40 млн. лв. годишно, ако работят при пълен капацитет. На фона на милиардите обществени поръчки това е нищо. Проблемът е, че в този чл. 12 направиха една добавка в последния момент, не знам по какви съображения, че когато двама възложители, например две малки общини или две малки предприятия се обединят и направят централен орган за поръчка, не са длъжни да спазват целия този член, който е за предимства. Разбирате ли, фактически той се прескача. Различни поръчки излизат, но средно нямаме много. Примерно около  30-40 предприятия досега са успели да се включат. Общо взето, поради създалата се традиция и ред сиви процеси да го наречем поръчките се предпочита да се дават на познати фирми. Все така се оказва, че ние сме на почетното второ място.
Специализираните предприятия и кооперации у нас осигуряват ежегодно около 2000 несубсидирани работни места за хора с увреждания.
- Какви са нагласите на българските работодатели към работници и служители с увреждания?
- Работодателят има нужда от човек, който да му свърши работа. Хората с увреждане не са хора втора ръка или са некадърни. Обикновено те имат някакъв проблем, с който в определена сфера имат трудности, но извън нея те са абсолютно пълноценни. Проблемът идва от това, че обикновено работодателят, когато назначи такъв човек, ако се окаже, че той не му върши работа, не може да го освободи. Това създава проблем и на самия работодател и той не рискува после да влезе в цикъл от неприятности. Затова предпочита да не назначава човек с увреждане.
- По този начин законът предпазва човека с увреждане да не бъде изхвърлен на улицата. И въпреки това как според вас може да се излезе от този омагьосан кръг?
- За да се излезе от подобно положение, може да почерпим опит от Европа. В повечето страни всеки работодател според мащабите на предприятието има определен от закона процент за хора с увреждания, които трябва да назначи. Ако той не спазва това, тъй като никой не може да го задължи, работодателят внася в определен фонд определена сума. С тази сума от този фонд се подпомагат работодатели, наели хора с увреждания. По този начин е създадено икономическо равновесие, който не иска да взима такъв човек, плаща определена дан и така се нормализират нещата.
- Но нали и у нас бяха определени квоти за наемане на хора с увреждания?
- В България го има в закона, но не работи и няма кой да го накара да работи.
- Защо?
- Стана като изборните правила - гласуването е задължително, но няма кой да те санкционира. Когато бяхме в Германия, в Министерството на труда на Бавария, и споделихме, че и ние имаме такъв закон, но не можем да го задвижим, те казаха: "Как е възможно? Може ли да го има в закон и да не се спазва? При нас това е първото, данъчните и въобще държавните институции са много строги и фондът си работи безупречно, събират се достатъчно суми." У нас и самата икономика не функционира добре, защото предприятията нямат този капацитет, както се е очаквало, но във всички случаи това ще създаде една дисциплина.
- След промени в Закона за държавния служител, с които 2% от работните места в държавната администрация са за хора с увреждания, голяма част от издържалите изпитите за държавен служител не могли да започнат работа поради недостъпна архитектурна и транспортна среда.
- Много е сложно положението с достъпната архитектурна среда. Дори и в държавни институции още не е решен този въпрос, да не говорим за частни предприятия и фирми, които имат по-малки ресурси. Това продължава да е сериозен проблем за хората с физически увреждания в цялата страна. И все пак достъпът е една част от проблема. Наистина вече са приети някакви наредби, няколко пъти се актуализираха, но така реално не се е почувствало архитектурната среда да е станала по-достъпна. Виждате, че и в центъра има много тротоари и учреждения, в които просто не може да се влезе. Пак казвам, трябва да се създаде стимул работодателите да имат желание да назначават или поне да не се боят да назначават хора с увреждания, да търсят начини да създават достъпна среда... Това е изкуството да се балансира, тогава и хората ще влизат в нормалната работна среда, не в специализирани предприятия, което е най-доброто за тях.
Необходимо е отделните нормативни актове в сферата на данъците, осигуровките, трудовото право и пр. да си кореспондират, да се координират. Имам чувството, че просто няма воля това да се направи, защото интересите са разнопосочни.
- Колко са в момента в България социалните предприятия?
- Около 325, не са много. Около 2000 души са ангажирани. Капка в морето. Това са около 6% от хората с увреждания в трудоспособна възраст.
- Разкажете за 6-ото издание на Европейския форум за социално предприемачество.
- Той се проведе за 6-и път в Европа, а за тринадесети път правим изложението. За 6-и път го правим с конференция, в която участват представители от Европейската комисия, Европейския икономически социален комитет, Европейския парламент, интергрупата по социална икономика, нашата Европейска организация на производствените кооперативи и други неправителствени организации. Естествено, и от България има много институции, идеята е да срещнем тези, които създават политиката в областта на социалната икономика, с тези, които тя засяга. Това е уникалното във форума и се приема много добре както у нас, така и в Европа благодарение на докладите, декларациите, които се приемат. Участваха над 100 социални предприятия от 16 страни, бяха представени и 67 нови и иновативни продукта. Форумът бе посетен от президента Румен Радев, министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев, изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски и др. Освен това агенцията представи нарочен знак "Произведено от хора с увреждания в България". Той се предоставя на специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания или еднолични търговци за стоки и услуги, произведени или предоставени на хора с увреждания, както и за обозначаване на работно място на човек с увреждане при обичаен работодател. След одобрение от изпълнителния директор на агенцията знакът се ползва безвъзмездно 3 години. Конкретните условия за ползване на знака са обнародвани на сайта на АХУ. На форума представихме и нашия кооперативен клъстер, в който участват 90% от социалните предприятия.