Атентатът в Русия е сходен с тези в Западна Европа

Нина Дюлгерова е родена в София. Завършва Историческия факултет на СУ, специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Професор по международно право и международни отношения. Доктор на икономическите науки (енергийна сигурност) и на историческите науки. Работила е в Института по история на БАН, преподавател във Варненския свободен университет. Носител на редица научни награди. Член на УС на Съюза на учените в България и председател на секция "История" в него.


"Когато некачествени преподаватели обучават студентите, това води после до лесно манипулиране и зомбиране на цялото общество"



- Проф. Дюлгерова, сред мненията около атентата в метрото в Санкт Петербург чухме, че той бил вътрешен въпрос на Русия, а не бяха вътрешен въпрос атентатите във Франция и в Лондон. Как ще коментирате?
- Атентатът в Санкт Петербург предизвика нова вълна от анализи, прогнози и позиции в различни страни и естествено в България много експерти  продължават да изказват своето мнение по въпроса. По принцип, след като става въпрос за Русия, едни се опитват да капсулират атентата в рамките на самата Русия като представителна извадка на нейните вътрешни проблеми. Едната теза е, че това е вътрешно дело с много ясна визия и предупреждение към президента Путин, който олицетворява както външната, така и вътрешната политика. Втората теза, към която и аз се придържам, е свързана с развитието на процесите в широкия Черноморски регион, които обхващат както регионалните фактори като Русия и Турция, така и ЕС, и Китай, и САЩ, и всички международни организации, свързани с идеята за някакво решаване на проблема за тероризма. Имам предвид проблемите, свързани с украинската криза и с терористичната организация ИДИЛ в Ирак и Сирия.
Но ако трябва да се разглеждат нещата в един по-широк план в глобалния свят, в който живеем и в който политическата фрагментация категорично не променя глобалните, световните процеси, бих казала, че атентатът в Санкт Петербург може съвсем спокойно да бъде сравнен с това, което се случи във Франция, в Белгия, с атентатите в Германия, в Англия. Това за пореден път доказва, че Русия не може да бъде елиминирана или поставена на някакво особено място, когато се коментират терористични акции. Имаше мнения, че атентатът е в отговор на засилващата се роля на Русия в решаването на процесите в Сирия, свързани с ИДИЛ, но там участват и много други държави. Като се има предвид, че и САЩ активно се месят, и Саудитска Арабия, и отделни държави от ЕС, самата Турция, за мен не е коректно и не е правилно да отделяме атентата в Санкт Петербург от това, което се случва извън Русия, в т.нар. терористичен фронт. Вторият момент, свързан със случилото се в Петербург, е ориентиран към ролята и присъствието на Владимир Путин в глобалния и регионалния свят. Преди три дни президентът Путин беше в Санкт Петербург за поставяне на началото на президентската кампания, изборите ще бъдат през следващата 2018 г. Склонна съм да приема, че атентатите - както осъществени, така и неосъществени, могат да са насочени към президента като институция. Направете сравнение - във Франция и в Белгия атентатите бяха близо или до френския президент край футболното игрище в Париж или край метрото, близо до европейските институции. Това означава, че след като и атентатът в Санкт Петербург беше на много близко място до родния дом на Путин, можем да приемем, че общият знаменател на терористичните акции и в Европа, и в Русия има знак на равенство. Трябва вече като цяло да разглеждаме процесите с терора, с терористичните атентати, а не през призмата на това в коя държава се случват. Това е едно.
Второто е, че в случая общият враг предполага и консолидация. Консолидация на държави, на организации, на институции. Вчера Съветът за сигурност се събра спешно, за да обсъжда и да приема резолюция по инициатива на САЩ, Великобритания и Франция за предполагаеми химически атаки в град, в който преобладава сирийската опозиция - това отново поставя под голямо съмнение желанието за реално решаване на проблемите с тероризма. В Сирия надграждането и многовекторното присъствие на различни играчи за пореден път дава възможност за двоен стандарт и за политиканстване, а не за решаване на проблемите както в този регион, така и в глобален план. И не само днес, но и в бъдеще.
- Но именно Русия непрекъснато призовава за общи действия, а не среща разбиране в Съединените щати. Виждаме, че и Европа проявява абсолютно безсилна политика по отношение на тероризма и на бежанците. Виждаме също, че все повече държави затварят границите си. Това го свързвам и с отмененото у нас Постановление щ 208, което изобщо не проработи в България, понеже е неприложимо. Видяхме и достойната позиция на президента Румен Радев по този повод...
- Точно така. Не трябва да се отминава това, че всъщност неговите действия получиха положителна оценка от представители на най-висшите институции в Европа - от Доналд Туск, председателя на Европейския съвет. Преди ден приключи посещението на Туск в България и на съвместната пресконференция българският президент ген. Радев повтори достойната си позиция, която е свързана със защита на националните интереси на България не само днес, но и в бъдеще. И получи подкрепата на Туск, който даде много висока оценка на защитата на българската граница, което означава и на външната граница на ЕС, и обеща подкрепа - финансова, логистична, именно за запазване на тази висока степен на сигурност, която съществува в България.
- В позицията на ген. Радев май че за пръв път от доста време насам виждаме едно много добро разбиране от страна на президентската институция на обществените настроения, нагласи и поведение на българските граждани. Гражданското общество в България напоследък лесно се подвежда и тук искам да поставя един свързан с това въпрос - за да бъде ефективно, то трябва да бъде образовано и трябва да бъде възпитавано на гражданска  отговорност. Вие сте представител на висшето образование, но и председател на секция "История" в съюза на учените. Вашата секция изготви т.нар. минимални национални изисквания за заемане на длъжности като професор и доцент и в последните дни те бяха представени от служебния министър Николай Денков като една много добра основа за качество в направлението "История и археология". Защо е важно да има такива критерии, как са свързани с образоваността на нацията в широк смисъл?
- Секция "История" е конгломерат от специалисти по история, археология, изкуствознание, музикология, архитектура. Ние в екип изготвихме тези критерии. Защо са важни? Защото при динамичните политически процеси в България, в Европа и в света основната гаранция за бъдещето на всеки народ е неговата образованост. Тоест опираме до образованието. За съжаление, от няколко години българският интелектуален елит - академичен и образователен, се превърна в лабораторна мишка за експерименти, чийто законов израз е Законът за развитието на академичния състав. От поне две години върви активно обсъждане, експерти работят в различен формат и в различни групи, за да могат да намалят вредното въздействие на този закон, който от 6 години мултиплицира като количество доста съмнителна академична стойност. В същото време ограничава възможностите за адекватно академично развитие на хабилитирания и на нехабилитирания състав. Второ, този процес, който върви вече седма година, е пагубен за младото поколение, за студентите бакалаври и магистри, защото първо, ги обучават неподготвени хора, второ, те не виждат перспективи за истинско академично развитие след получаването на докторат, а нямат и пример за това що е адекватна култура на мислене, на поведение и на развитие.
- Нека го кажем направо - некачествени професори обучават тези студенти. На какво ще ги научат?
- Количественото натрупване на некачествен "материал" довежда до абсурда, че некачествени доценти и професори обучават студенти и докторанти, без самите те да са наясно каква е тяхната научна компетентност. Вторият момент, който е също безкрайно вреден, е, че вратичка в споменатия Закон за развитието на академичния състав позволява в научното жури да участват и научните ръководители на докторанта. Завчера чух пример, който ме ужаси - в журито научният ръководител не само е рецензент, но е и председател на журито, което е абсурд и опорочава целия процес. А това във Военната академия се оказва, че са го правили. И оттук нататък в контекста на политическата динамика е крайно  необходимо днес и сега, веднага след като парламентът започне работа, много бързо да се обсъдят и разгледат промените в този закон. Защото в противен случай мултиплицирането на некачествен академичен състав ще продължи.
- Съветът на ректорите и главно неговият председател е яростно против да се бърза с поправките. Защо е тази съпротива, при положение че в предишния парламент само времето не стигна да се довърши второто им четене? Защо пак се иска отлагане?
- Обществена тайна, която се коментира усилено в академичните среди, е, че последователният и твърд отказ на голяма част от Съвета на ректорите, искането за забавяне, а дори изобщо за отлагане на законовите промени, е свързано с обстоятелството, че след половин-една година предстои акредитация, дори някъде вече е започнала, в голям брой университети и професионални направления. Наближава срокът вузовете да се акредитират, което означава, че те искат да запазят тази слободия, която им дава действащият закон, за да може пак по бързата процедура да увеличат броя на хабилитирания състав и да изпълнят количествените показатели на акредитацията. И пак затваряме един порочен кръг.
Специално искам да подчертая темата за хуманитарно-обществените науки. Трябва да се има предвид нещо много важно. Както в България, поне официалните институции, така и в световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция, при която хуманитарните и обществените науки постепенно се изтласкват в ъгъла. Нещо повече - тенденциозно се работи за закриването на голяма част от тях, а това е тревожен сигнал за развитието на всяка нация, на всяка държава. Защо? Защото, ако няма духовност, ако няма разбиране на процесите и механизмите в едно общество - а хуманитарно-обществените науки учат точно на това, те са продължители на духовността, - тогава вече  българското общество специално е изправено пред  духовна катастрофа. И ако се върнем към началото на разговора ни - точно това неограмотяване на населението позволява всякакви хора да реализират личните си интереси чрез манипулиране и обработване на една маса от недостатъчно образовани и недостатъчно знаещи хора. Увеличаващият се брой на маргинализирано и необразовано младо поколение на фона на застаряващия с бързи темпове интелектуален елит увеличава пропастта и създава опасността цели поколения да не виждат перспектива за себе си и да се превръщат в лесна плячка за зомбиране и манипулиране. Какво значи хора на 22 години да са джихадисти, какъвто е атентаторът и в Санкт Петербург, да убиват хора и да дават живота си, изгубени в света, в който живеят? Какво значи млади българи да бръснат глави и да бият хора по улиците, деца да се пребиват в училище до смърт? Или хора да повтарят чути от екрана "експертни" мнения за световните процеси, които са с идеологическа цел и нямат нищо общо с реалността. Ето това в крайна сметка е последицата от лошото образование. Така виждам аз връзката между специализираните професионални изисквания за професорите и образованото самоосъзнаване на населението като цяло.