Само с Бог няма да стане

Декларацията на ДПС относно предстоящия референдум в съседна Турция, която не оставя място за съмнение каква е позицията на движението, не е насочена само към нашите изселници, които ще гласуват на 16 април. Това е и един вид покана към останалите партии в България да си кажат какво мислят, каква позиция ще заемат. Със сигурност някои ще кажат, че чрез алармисткия си тон депесарите си надуват акциите и се пишат по-големи патриоти от "истинските патриоти", за да покажат нов имидж. Кривиците на ДПС са известни. Партията не е долюбвана преди всичко поради етническия й характер, но и заради обвиненията в корупция. Впрочем, последното не е запазена марка на нито една партия.
Вие може да си правите колкото искате словесна гаргара с услугите, оказани от хидроинженера-философ Ахмед Доган, но трябва да признаете, че няма друг реален, а не фантазиен, политически механизъм, освен ДПС, който да може да повлияе на българските турци и на който те да вярват. Може да не ви харесва, но ДПС е единствената преграда пред неизбежните попълзновения на Ердоган да превърне българските турци от български граждани в инструменти за натиск срещу България и Европа. Във взаимодействие с българското правителство, разбира се.
Във вътрешен план в момента като ясно определила се опозиция срещу креатурите на Ердоган в българската политика са се определили ДПС, БСП и "Обединени патриоти". Дори ДСБ показа какво мисли за Лютви Местан и Ердоган. Само претендиращата за управляваща партия мънка и сучи, и има за какво. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ призовава в края на декларацията Бог да дойде на помощ. Само с молби към Господ обаче няма стане, ако не си помогнем първо ние. Като за начало е необходимо единство по въпроса за ДОСТ. Ясно и категорично. Без приказки от рода на: "Ама то, сега..." Ако сега не го направим, утре ще е късно.