Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Април 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Неделник

Булевард: Срещи

Святослав Вакарчук:

Отказах званието "Заслужил артист"

Когато пиша песни на английски, мисля, а за мен е по-важно да чувствам, откровен е фронтменът на световноизвестната украинска рок група "Океан Ельзи"

Альона Нейкова

7. Април 2017 , брой: 69   1697   0



Святослав Вакарчук е рок музикант, поет, автор на песни, фронтмен на прочутата група "Океан Ельзи", наричана "източноевропейската U2". Кандидат е на физико-математическите науки. Изпъква сред активистите на Оранжевата революция, участва и в събитията на Майдана в Киев. Според класация на всекидневника "Кореспондент" е сред най-влиятелните и известни личности в Украйна.

- Световното турне на "Океан Ельзи" минава през повече от 20 държави. Защо включихте и България в тази обиколка, Святослав?
- Всъщност с този тур бяхме и ще отидем на места, където досега не сме свирили. София не е единствената точка от маршрута ни, където сме за първи път. Групата не се е качвала досега на сцени в Амстердам, в Будапеща, в Стокхолм, в Дубай, в два австралийски града - Мелбърн и Сидни, в Съединените щати - в Сиатъл... Разширяваме географията на "Океан Ельзи".
- Зад биографията на групата всъщност се крие вашето име...
- Не искам да казвам, че "Океан Ельзи" това съм аз, защото ще е вярно само частично. Не кокетнича. Имам два самостоятелни албума и като ги чуете, ще разберете, че се различават от дискографията на групата. Наистина моите песни и гласът ми силно влияят на "Океан Ельзи", но става дума за колективен творчески продукт. На мен ми харесва да работя в групата. Все пак биографията на "Океан Ельзи" е едно, а моята е друго нещо.
- Как се става заслужил артист на 30 години?
- Ще ви кажа честно: не зная как е в България, но в Украйна и досега връчват тези стари съветски звания. И когато разбрах, че искат да ме обявят за заслужил артист, не ми стана приятно. Първо мислех да откажа. После реших, че огласяването на случката ще прилича повече на пиар скандал. Затова просто игнорирах ситуацията. След това от Министерството на културата много пъти ми звъняха, отговарях им, че не искам никакви звания. Пишат, че съм заслужил артист, но аз така и не видях някакъв орден или каквото там се дава. За мен това не е важно. Важното е хората да идват на концертите ни и да се радват.
- Знаете четири езика...
- Горе-долу (усмихва се). Говоря добре украински, руски, английски и зная малко полски, макар че последния не го практикувам често. Когато наскоро бях във Варшава, разбирах абсолютно всичко, но не беше лесно да се изразявам.
- ...Предпочитате да давате интервюта на английски, а пишете ли и песни на език, различен от родния ви?
- Имаме няколко парчета на английски, но ми се струват не толкова искрени, както украинските. Не мога да кажа, че са изкуствени. И песните на английски са истински. Но когато ги пиша, мисля. А за мен е по-важно да чувствам. Като че ли самият аз не вярвам 100% на английските си песни. Въпреки че някои от тях ми харесват. За да пишеш на друг език, трябва дълго да си живял на място, където той се говори. А за песните - особено ако са за любов, може би трябва да се влюбиш в човек, с когото общуваш на този език (усмихва се).
- Ако ви предложат да станете министър, коя област ще изберете, имайки предвид, че сте не само творец, но и учен?
- Истината е, че неведнъж са ми предлагали министерско кресло. Кое точно - предпочитам да не коментирам. Но все пак най-добре се чувствам на сцената, с микрофона. Никога не се е стигало до конкретни сериозни преговори, защото съм казвал, че това не ме интересува.
- Тоест, не пожелахте да сте част от изпълнителната власт, но все пак бяхте депутат.
- Да, имам малък опит като народен представител. Но за една година в това качество разбрах, че като искам да направя нещо за страната си, мога да бъда по-ефективен извън парламента. Там си един от 450 депутати, свързани с корпоративни, партийни, политически и други интереси. А извън парламента си независим човек.
- Вие сте сред стоте най-влиятелни личности в Украйна...
- Наскоро някой каза, че вече съм в топ 10. Но всичко е много условно. Май измислят тези рейтинги. Реални може да бъдат класации, които отчитат числа - количество пари, продажби, брой гласоподаватели на избори... А как може да се измери влиянието? Защо един е на първо, друг - на стотно, а трети - на деветдесет и пето място, а не обратното? Всичко е много субективно. Отнасям се малко иронично към тези неща. Е, приятно е, че някой някъде признава твоите успехи. Не мога да кажа, че не ми харесва. Но никога не приемам сериозно подобни класации.
- Има ли друг музикант в тази листа?
- Уверен съм, че в последните списъци на влиятелните хора е и Джамала, която спечели "Евровизия". Има и много други достойни музиканти, чиито песни са харесвани от хората в цялата страна. Всички те имат право да се смятат за влиятелни. И въобще - какво значи влиятелен? Може да изнасяш концерти пред голяма публика, но никой не би се вслушал какво казваш. А има много хора, които не са популярни, но тяхната дума е особено авторитетна. Кое е по-важно - сложно е да се каже.
- На сцената сте по-малко от четвърт век...
- Ако смятаме от първата репетиция, сме на 22, ако от първия концерт - на 21 години. Понякога сами се объркваме.
- ...Как реагирате, когато наричат "Океан Ельзи" легендарна група?
- Има нещо лошо в думата "легенда". Мисля, че така наричат онова, което някога е било нещо голямо, но вече го няма, изчезнало е. По-правилно е за легенда да се смята това, на което ще правят паметник. Бих искал да съм актуален, не легендарен.
- Има ли значение дали пеете пред 75 хил. души, както се случи на един от концертите на групата в Киев, или в залата са само 5 хил. човека?
- Дори 5 души да дойдат специално, за да чуят "Океан Ельзи", много ще се радвам! Важното е всички да изпитат удоволствие. Включително и музикантите. В крайна сметка свирим и за себе си. Когато вече си имал толкова много концерти, невинаги ти е толкова интересно, както първия път. Но намираш някакъв стимул. Повече хора в залата или на стадиона означава само по-голяма и по-ефективна обмяна на енергията.
- Наричат групата ви "източноевропейската U2"...
- Може би това се дължи на факта, че имаме активна гражданска позиция, участваме в социални дейности... Хората обичат клишетата. Някога смятаха "Океан Ельзи" за "украинските The Doors", казваха, че поведението ни на сцената е подобно на тяхното. Други пък казваха, че сме "украинските The Beatles", защото песните ни се пеят от всички. Хората обичат да правят някакви сравнения. Мисля, че общото ни с U2 е само явната ни обществена ангажираност, в музикално отношение не си приличаме. Изпитвам уважение към групата и творчеството й, но никога не съм бил неин голям фен.
- Сигурно почитатели често ви молят да се снимат с вас. Кой е човекът, с когото вие самият бихте искали да направите фото за спомен?
- В живота ми засега има само три такива случая. Пожелах да се снимам с Диего Марадона, с Пол Маккартни и с Шимон Перес. Израелският президент обаче беше чул песните на групата, харесал ги, така че и двамата искахме да се снимаме (усмихва се).
- А с кого не бихте отказали да се качите на една сцена?
- Би ми било интересно да съм редом до онези, които аз смятам за легенди. За съжаление обаче те вече не свирят. Това са The Beatles и Led Zeppelin - любимите ми групи от музикална и професионална гледна точка. Освен рока, в джаза бих искал да съм до Били Холидей или до Майлс Дейвис. В класическата музика би ми било приятно да седна до Шопен, който сам свири на пиано, или до Рахманинов. Имам доста разнообразен вкус.


Имаме няколко песни на английски, но ми се струват не толкова искрени, както украинските, откровен е фронтменът на най-известната източноевропейска рок група


Денис Глинин (ударни), Владимир Опсеница (китара), Святослав Вакарчук (вокал), Милош Елич (клавишни), Денис Дудко (бас китара) в София - на сцената на зала 3 в НДК. Групата ще свири на 8 април в Лондон, а на 9-и - в Дъблин. Концертите са част от световното турне на "Океан Ельзи"

Снимки Kseniya Margaret Photography

 

 

Неделник

  • За нея войводата Георги Бенковски разпорежда на летописеца Захарий Стоянов: "Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!"
    21. Април 2017 77
    406
    0

    Когато 300 башибозуци нападат село Поибрене по време на Априлското въстание, жителите му, сред които няма нито един въоръжен, казват на водача на башибозуците Хатун ага:
    - Бягайте, ага, защото Бенковски идва!
    Турците наистина се оттеглят и така селото оцелява.
    Припомнена от доц. Йордан Василев, това е само една от историите за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"