"Невероятно глупава политика"

В потока от противоречива, лъжлива и истерична информация, която ни залива по темата "Сирия" от десетина дни, има поне едно нещо, което не подлежи на съмнение, защото е категорично зафиксирано на живо, пред множество свидетели. В рамките на десет дни Съединените щати три пъти смениха генерално позицията си по Сирия. На 30 март постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли обяви, че "свалянето на Асад от власт вече не е главен приоритет на САЩ". На 8 април същата Хейли заяви, че "свалянето на Асад от власт е един от приоритетите на администрацията на Доналд Тръмп в Сирия". "Не може да има мир в Сирия, докато Асад е на власт", предпоставя събитията Хейли. На другия ден нейният началник - държавният секретар Рекс Тилърсън, отрече думите й в интервю за телевизия Си Би Ес: "Основният ни приоритет в Сирия е победата над Ислямска държава". Чак след това можело да се помисли как да се стабилизира положението в страната и това щяло да стане при участието на Асад, неговите съюзници и опозицията. Ако още не ви се е завил свят от тези въртележки, трябва да си припомните, че преди да стане президент, Доналд Тръмп публикува най-малко 18 съобщения в туитър, с които осъждаше военна намеса от страна на САЩ в Сирия. В един от тях такава евентуална намеса се описва като: "Невероятно глупава политика".
Това не е сериозно. Два пъти по-несериозно е, когато става дума за велика сила. И хиляди пъти по-опасно е, когато си решил да демонстрираш мускули пред другата голяма ядрена сила в света. Американската политика по отношение на Сирия вече не просто изглежда, а рязко стана непредсказуема. Тръмп твърди, че ракетната атака срещу авиобазата "Шейрат" била еднократен акт. На тези думи не трябва да се вярва. Американците станаха вече заложници на собствените си действия.
Президентът Тръмп показа, че действа импулсивно, под влиянието на емоциите и информация, която, меко казано, идва от недостоверни източници. Пак да повторим, че цялата фактология е поднесена от хора от район под пълния контрол на сирийския клон на "Ал Кайда". Само това би трябвало да предизвика вече подозрение в нейната достоверност, дори ако оставим настрана, че сирийският лидер няма нито военен, нито политически интерес да използва химическо оръжие. На кадрите, разпространени от мястото на трагедията в Хан Шейхун, се вижда как от т.нар. "Бели каски" (създадена от бивш офицер от британското разузнаване организация за пропагандно театро с ниско качество) правят изкуствено дишане на пострадал уж от газ зарин и на "бялата каска" й няма нищо. Остава жива. Чудо. След като тези глупости се поглъщат безпроблемно от западните политици и медии, то тогава нещата са много сериозни. Това означава, че следващата провокация ще мине безпроблемно и Тръмп, ако държи на думата си, ще бомбардира отново Сирия. Той ще трябва да го направи, защото в противен случай трябва да се обяснява с какво следващите показани пред камерата мъртви деца са по-лоши от тези, които бяха показани предния път. "Ал Кайда" може да убие доста бебета, ако реши, че така е хванала цаката на Тръмп и е намерила начин американците да й помагат в борбата за завладяването на Сирия. В това не бива да има никакво съмнение, както засега няма съмнение, че американците нямат никакви доказателства за причастността на сирийското правителство към химическия инцидент в Хан Шейхун. Те чакаха четири дена, без да покажат никакви данни, само за да заявят накрая, че това, което знаят, е секретно.
С атаката си срещу Сирия Тръмп може и да е решил някакви проблеми пред имиджа си в САЩ. Един от тях е пороят от обвинения, че едва ли не е агент на руснаците. Как сега да го обвиниш в подобно нещо, след като руският премиер Дмитрий Медвед написа, че с действията си Белият дом е бил "на границата на бойни действия с Русия". Тръмп обаче нанесе публично унижение на Москва, направено при това в присъствието на китайския президент Си Цзинпин. Много хора дори смятат, че посланието е било по-скоро към Китай: "Виж колко е безпомощен потенциалният ти съюзник, след като можем да правим каквото си искаме в държава под неговата защита". Кремъл ще трябва да реши как да отговори на тази хвърлена в лицето ръкавица. Не може да няма отговор и той не бива да закъснява много. Най-добрият отговор би бил, разбира се, освобождаването на тези сирийски земи, които се намират под контрола на местната "Ал Кайда" - "Джебхат ан Нусра".
Сега пишат, че зад атаката се криел хитър план. Смисълът му бил чрез бомбардировката САЩ да получат по-силни позиции на бъдещите преговори по Сирия. С една дума - дайте ни каквото искаме, защото иначе ще бомбардираме до дупка. Припомнят даже как Хенри Кисинджър с подобен подход уж изиграл северновиетнамците през 1972 г. преди преговорите в Париж и те направили отстъпки. Сигурно са направили. Само дето три години по-късно Виетнам беше обединен със сила от комунистически Ханой, а американците бягаха с хеликоптери от покрива на посолството в Сайгон. Това е за поука на онези, които си мислят, че импровизациите, особено кървавите импровизации, които решават тактически задачи, могат да заменят последователната политика, която дори да прави зигзаги, по различни причини, има неизменна крайна цел.



Тръмп, въоръжен с доктрината на Джордж Буш, нагазва в Сирия: "Мирише ми на оръжия за масово поразяване"