Знаят ли турците накъде ги води Ердоган?

В Турция се подготвя най-сериозната политическа реформа от времето на провъзгласяването на републиката. В края на януари Великото национално събрание на Турция одобри законопроект с конституционни реформи, който ще бъде гласуван на референдум. Главната цел на реформата е превръщането на парламентарната република в суперпрезидентска.
На 16 април Турция ще гласува на референдум конституционни промени, които ще я променят завинаги. Критиците на турския президент Реджеп Ердоган са категорични, че той се стреми да създаде своеобразен "султанат", при който в ръцете му ще бъде съсредоточена основната власт в държавата. Каква ще бъде страната след референдума на Ердоган?
Де факто Турция вече се управлява от президента Реджеп Ердоган от момента на избирането му на този пост през август 2014 г. (преди това той беше премиер на страната 11 г.). Референдумът се провежда за легитимирането на съществуващото положение, при което всички механизми за приемането на решения, при това и в изпълнителната, и в законодателната, и в съдебната власт, са обвързани с новия дворец на президента. В администрацията на Ердоган съществуват паралелни структури, които контролират правителството, парламента и съдиите. Нито едно важно решение в която и да било сфера не се приема без съгласуване с президентския апарат. След реформата официалните пълномощия на турския президент до голяма степен ще съвпадат с реалното му влияние върху цялата власт. А Ердоган нивелира - макар и съвсем хипотетично - възможността на правителството да се разбунтува срещу президента, който сега според закона има доста ограничени пълномощия.
Според пакета от реформи турският парламент доброволно орязва пълномощията си и увеличава бройката си от 550 на 600 депутати. Парламентът ще се избира за петгодишен мандат, както и президентът, при това ще има единен ден за гласуване. Това е много удобно за организирането на кампанията на партийния президент. Възрастовият ценз се намалява от 25 на 18 г., тези, които не са преминали военна служба, няма да могат да станат кандидати за депутати. Основни функции на парламента ще са законотворчество, промени и отмяна на закони, приемане на бюджета, решения за обявяване на война, ратифициране на международни договори, обявяване на амнистии. С мнозинство от три пети парламентът ще може също така да назначава предсрочни избори, ако това решение бъде одобрено от президента. На него в този случай също ще му се наложи да се преизбира, затова пък бонус ще бъде възможността за нов мандат - преизбирането няма да се смята.
Парламентът ще получи правото за някакъв надзор над правителството като съставяне на комисии и изпращане на писмени искания, депутатите обаче няма да имат възможност да изискват от министрите обяснения по един или друг повод. В същото време остава възможността парламентът да създава с абсолютно мнозинство от гласовете комисия за разследване на действията на президента, която след това с подкрепата на две трети от депутатите може да предаде въпроса във Висшия диван на Турция. Последният, който се формира от Конституционния съд, освен другото има право да отстрани държавния глава от длъжност.
За президент на Турция ще може да се кандидатира всеки гражданин на страната, навършил 40 години, с висше образование, който има право да бъде кандидат за депутат в парламента. Един и същи човек ще получи правото да се избира на най-високия пост само два пъти подред. За да бъде номиниран, той ще трябва да получи подкрепата на политическа партия, събрала минимум 5% на последните парламентарни избори, или да събере подписите на над 100 хил. избиратели. Ако кандидатът е бил депутат във Великото народно събрание, той ще трябва да се откаже от мандата си. Но - и това е една от най-важните промени - няма да е необходимо той да се отказва от партийния си билет, както е сега, когато турският президент претендира, че е "президент на всички турци".
На президентските избори кандидатите ще трябва да съберат обикновено мнозинство от гласовете. Ако на първия тур никой не успее да привлече повече от 50% от гласовете, една седмица след деня на изборите ще има втори тур, на който ще се явят двамата кандидати, получили най-много гласове. Ако единият от кандидатите изведнъж се окаже, че не може да участва (например почине или се откаже в полза на друг), гласуването ще премине във формата на референдум за одобряване на единствения претендент за президентския пост.
Турският президент също така ще получи статут на държавен глава и ще оглавява правителството, ще определя вътрешната и външната политика на страната. Той ще може да има заместници - вицепрезиденти, чиято съдба, както и на бъдещите министри, президентът ще определя еднолично. Държавният глава ще получи правото да законодателства в рамките на своите пълномощия, да представлява държавата в чужбина и да подписва международни договори. Естествено, той ще определя и политиката в сферата на сигурността и ще има правото да обявява режим на извънредно положение. Началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция - по-рано изключително влиятелна фигура - ще се назначава от президента и ще се подчинява на министъра на отбраната. Държавният надзорен съвет, подчиняващ се на държавния глава, ще може да инспектира и армията.
Важните промени ще засегнат и съдебната сфера. Конституционният съд ще може да взима решения при наличието на 10 членове (по-рано бяха 12). Съветът на прокурорите и съдиите ще се ръководи от министъра на правосъдието. В съвета от 13 души, избирани за четири години, ще влизат също така по трима представители на Висшия арбитражен и на Върховния съд. Военните също така ще бъдат съдени от граждански съдилища освен в случаите на дисциплинарни провинения.
Промените ще засегнат и някои конституционни ведомства - Висшия съвет по образованието, Съвета за национална сигурност, Висшия комитет по езика, културата и историята "Ататюрк" и други - основно в полза на подчиняването им на президента.
Законпроектът също така определи следващата дата на съвместните президентски и парламентарни избори - 3 ноември 2019 г. Някои разпоредби на закона, ако бъдат приети на референдума, ще влязат в сила след следващите избори. Основната част на трансформацията на властта обаче ще стане в рамките на няколко месеца, подчертава Илшат Саетов, изтоковед тюрколог, директор на руския Център за изучаване на съвременна Турция.
Голяма е вероятността Ердоган да спечели предстоящия референдум, смята руският експерт. Въпреки че немалка част от избирателите са против приемането на суперпрезидентската система, няма съмнение, че турските власти винаги ще намерят начин да ги "убедят". Особено като се има предвид, че извънредното положение, обявено след неуспешния опит за преврат миналата година, така и не бе отменено.
С други думи, казва Саетов, при успешен за турския президент изход Ердоган ще може да консолидира - сега вече легитимно - цялата власт в ръцете си минимум до 2019 г., а максимум - до 20129 г. В случай на обявяването на няколко предсрочни избори той, ако здравето му позволи, ще може да остане на власт и до 2036-2037 г. Много ще зависи от намиращата се в съвсем не цветущо състояние икономика: каквото и да било разклащане на страната, в която 76% от хората са заети в малкия и средния бизнес, може да се окаже фатално за перспективите на турския лидер да управлява до 80-годишна възраст. И това при условие, че изборите ще останат демократични, което също предизвиква все по-големи съмнения.
Събитията в Турция все повече тревожат Европа. Наскоро турският лидер обяви, че гласуването в подкрепа на разширяването на неговите пълномощия ще е най-добрият отговор на "фашистката и жестока Европа". В отговор германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг" написа: "Време е да се покаже на турците, че политиката на изгорената земя на Ердоган ще има тежки последици и ще вкара Турция в изолация. Малко вероятно е обаче това да отвори очите на турските избиратели."
Събитията в Турция обаче тревожат не на шега и Русия, която възстанови отношенията си с Анкара след извиненията за сваления руски самолет Су. В Москва все по-често се чуват гласове, че Анкара е ненадежден геополитически съюзник. Руските медии припомнят, че в края на март турското външно министерство е извикало временно управляващия руското посолство Сергей Панов. Причината за това привикване на дипломата била гибелта на турски войник в района на турско-сирийската граница. Според Анкара войникът загинал в резултат на снайперистки огън от сирийска територия, намираща се под контрола на кюрдските опълченци. Турските власти настояли руското ръководство незабавно да затвори представителството на кюрдската Партия на демократичния съюз (ПДС) в Москва.
Изглежда, Ердоган, който напоследък активно играе ролята на жертва на Америка и Запада, е решил, че гибелта на турския войник е удобен случай да притисне и Москва, за да изтъргува допълнителни преференции както по сирийския въпрос, така и в двустранните отношения. И това при положение, че Русия и без това позволи прекалено много на новия си "приятел", коментира руският експерт Станислав Иванов от Центъра по международна сигурност на ИМЕМО.
Недоволен от това, че Москва не "предава" кюрдите и не му позволява окончателно да се справи с кюрдското национално движение в Сирия, Ердоган започва да шантажира Русия така, както по-рано шантажираше Брюксел, Париж, Берлин и Вашингтон. Турция отмени фериботните връзки с Крим и забрани на всички руски кораби, идващи от Севастопол, Керч, Ялта, да влизат в турски пристанища. От Анкара отново зазвучаха критики заради "незаконното" присъединяване на Крим. Трудно е да се каже колко далеч може да отиде турският лидер в шантажа си, смята руският експерт. Всичко ще зависи от позицията на Москва, която не позволява на никого да говори с нея с езика на заплахата.

(По материали от чуждия печат)

БГНЕС

На 16 април ще стане ясно какво искат турците - парламентарна демокрация или едноличен президентски режим. Привържениците на Ердоган смятат, че силната президентска власт ще укрепи Турция пред лицето на външните и вътрешните заплахи, с които тя се бори. Критиците му са на обратното мнение - че едноличната власт на Ердоган ще се изроди в авторитарен режим

БГНЕС

На агитационен митинг в Истанбул за предстоящия референдум в Турция се събраха десетки хиляди привърженици на исканата конституционна реформа, а пред тях президентът Реджеп Ердоган се зарече да върне смъртното наказание. "Без колебание ще подпиша. Чакам след референдума предложението да бъде гласувано в парламента и да ми бъде предоставено. Повтарям, без да се колебая, ще го подпиша, защото ние нямаме власт да прощаваме на убийците на нашите герои мъченици, ние не можем да им простим, няма как да направим такова нещо", заяви Ердоган

БГНЕС

Не остава много време до референдума в Турция, като последните проучвания на общественото мнение показват, че е възможно резултатите да са твърде близки. Турският президент Ердоган се бори упорито. Президентската система ще бъде върховото постижение в кариерата му и той дава всичко от себе си на митингите