Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Април 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Наука

Бенефициент на стратегията за наука е обществото

1. Липсата на държавна политика и ниското финансиране на изследванията намаляват сериозно шансовете на България за развитие

Велиана Христова

11. Април 2017 , брой: 71   272   0



Освен подготовката на изпитите след VII клас и на матурите МОН има още една спешна задача, която не търпи никакво отлагане. Това е актуализирането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която Еврокомисията е поставила като предварително условие, за да отпусне пари на България по проектите от Оперативната програма за наука и образование (ОПНОИР). Самата стратегия (за периода 2012-2020 г.) бе приета от НС през 2011 г., актуализирана е през 2014 г. Според одит на Сметната палата от 2015 г. обаче тя нито е качествена, нито се изпълнява, поради което България силно изостава от останалите страни и не изпълнява ангажиментите, които е поела пред ЕС. Никакви мерки не са предприети и след одита.
Актуализирането на стратегията като условие за стартиралата вече ОПНОИР отдавна е закъсняло. През юни миналата година екипът на Меглена Кунева събра убийствени критики от научната общност за някакъв документ, който трудно можеше да бъде наречен стратегия - това бяха три необвързани помежду си полусгрешени-полунедоработени части, чиито цели и финансови сметки се разминаваха драстично. Служебният екип на проф. Николай Денков привлече за написването на нов вариант на стратегията неколцина учени от БАН и СУ, които имат много високи научни постижения. Като автор на документа бе оповестен екип, в който освен експерти на МОН, самия Денков и заместника му проф. Иван Димов участват чл.-кор. Константин Хаджииванов, зам.-председател на БАН, както и проф. Георги Вайсилов от СУ, който е председател на Изпълнителния съвет на фонда "Научни изследвания". Проектът на стратегията, за който ДУМА писа, е оповестен в сайта на МОН за обществено обсъждане до 2 май, след което спешно трябва да бъде одобрен от МС и внесен в новото НС за също така спешно приемане, за да не бъдат изпуснати поставените от ЕК срокове и да не загубим милиони. Обнадеждаващо е, че от първите дни проектът събира категорично одобрение от академичните общности, Съюза на учените, синдикати, работодатели и пр.

Какво е състоянието в момента?

      
За пръв път документът стъпва върху адекватен анализ на държавната политика спрямо науката, на състоянието на самата наука и причините, довели до рязък срив в научното развитие в страната ни, който частично бе очертан и от Сметната палата. При анализа са отчетени констатациите от национални и международни одити и проверки, информация от статистически източници и от официални бази данни.
Тъй като науката е интернационална, нейното състояние във всички държави се следи въз основа на международно признати показатели. Данните от най-авторитетната база данни - Web of Science, показват, че в последните десетилетия България непрекъснато и устойчиво губи позиции в броя на международно видимите научни публикации (фиг. 1). От 35-о място през 1990 г. нашата страна изостава на 44-то през 2000 г., на 51-во през 2007 г. и се срива до 59-о място през 2016 г. В класацията пред нас вече са държави от т.нар. трети свят като Алжир, Тунис, Колумбия, Нигерия и Виетнам, да не говорим, че сериозно ни изпреварва Румъния, която бе доста след нас. В последните години публикационната активност у нас е на едно и също равнище (около 3500 документа и 2500 реферирани научни труда годишно), което е в контраст със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция. Процентът на научните публикации в първите 10% от общия брой публикации за повечето държави от ЕС расте, както расте и финансирането за наука и развой.

Фиг. 1

Място на България по брой реферирани научни статии през годините

Посоката за България е обратна

- финансирането намалява. Делът на научните публикации в топ 10% от най-цитираните трудове е намалял с повече от една трета от 2008 до 2015 г. (от 6.5 до 3.5%). Броят на международно видимите научни публикации с чуждестранни съавтори за България, отнесен към 1 млн. жители, е с увеличение под 10%. При сродни държави увеличението стига до над 70%. Т.е. българските учени постепенно губят позиции в международната научна общност.
Спадът се отразява ясно и в участието в рамковите програми на ЕС. От 7-а Рамкова програма България е получила по 12.8 евро на човек от населението, средната стойност за ЕС е шест пъти по-висока - 78.9 евро. Успеваемостта на проектите с българско участие също е по-ниска от средната за ЕС. Тенденцията в първите две години от новата рамкова програма "Хоризонт 2020" е още по-негативна - успеваемостта е наполовина по-ниска от средната за ЕС, а получените средства за български участници са 1.55 евро на човек от населението годишно, докато в ЕС средно са десет пъти повече - 14,60 евро (фиг. 2).
 Основната причина за упадъка на науката в страната е липсата на политическа воля и на траен многогодишен ангажимент за подкрепа на научните изследвания, се казва в анализа. Това се изразява не само в ниското ниво на публично и частно финансиране, но и в недостатъци в нормативната уредба и поддържане на нисък социален статус на учените. Липсата на стратегическа визия, адекватни национални мерки и финансов ресурс е пречка за провеждане на реформи в научните организации и институции, които желаят да ги осъществят, отчита документът.

Фиг. 2

За научна и развойна дейност у нас през 1990 г. са отделяни 2,16% от БВП, през 1995 г. процентът е 0,56, има слаб ръст през 2014 г., но България си остава в дъното на класацията в ЕС (24-то място от 28 държави), като средно за общността инвестициите в наука сега са 2,03%. Особено рязък е спадът в публичното финансиране за наука и развой от държавния бюджет, което в последните 4 години е 0,25% от БВП. По този показател България не само заема предпоследно място в ЕС (фиг. 3), но изостава от съседни държави, които са извън ЕС, като Сърбия и Турция (публични инвестиции съответно около 0.60% и 0.50%). Много ниско е финансирането за фундаменталните изследвания. Рязко бе намален и  бюджетът за проекти на фонд "Научни изследвания" - от около 70 млн. лв. през 2009 г. до около 15 млн. лв. през 2016 г. Известен ръст показват само парите за изследвания от частния сектор. Но и по иновации България е предпоследна в ЕС, преди Румъния. Много ниското финансиране на научните изследвания е предпоставка за недостиг и в институционалното, и в проектното финансиране, а в цял свят от ръста на публичните средства зависи и ръстът на парите от проекти и от частния сектор, отчита анализът.  
Освен това има силен регионален дисбаланс в научната дейност - основната част от научните институти е в София. Силно негативен ефект върху качеството на кадрите е оказала липсата на критерии в Закона за развитие на академичния състав. Голяма част от материалната база на науката е остаряла, особено след като България не поиска оперативна програма за наука за периода 2007-2013 г. А дори от спечелени по европейски програми проекти нашите учени получават по-малко от колегите си от западните страни - за еднаква работа. Според правилата в ЕС до 2016 г. българските учени получават до 10 пъти по-малко от колегите си в програмата "Хоризонт 2020". Да не говорим за заплатите у нас - в повечето институти на водещата научна организация БАН средните основни заплати на професор, доцент и главен асистент за 2016 г. са съответно 79, 67 и 55% от средната работна заплата за страната, която е 962 лв. Незаинтересованото отношение на българската държава към науката е добре известно и на европейските институции, и на чуждестранните ни партньори и определено понижава международния авторитет на страната, се казва в анализа. 

Фиг. 3

Публични разходи за наука и развой към 2015 г. на страните - членки на ЕС

Силни страни на науката у нас

В същото време науката в България има силни страни, свързани основно с човешките ресурси. Независимо от хроничното недофинансиране у нас все още има силни центрове и научни групи  в научните организации и във вузовете.
Съхраняването на БАН и ССА е важен фактор за опазването и развитието на научния капацитет. Българските учени са все още сред водещите в редица традиционно силни области - интердисциплинарна химия, електрическо и електронно инженерство, приложна физика, приложна математика, физикохимия, физика на елементарните частици и физика на полето, астрономия и астрофизика, интердисциплинарно материалознание, оптика, интердисциплинарна физика, биотехнологии и приложна микробиология, биохимия и молекулярна биология, медицина, науки за околната среда, зоология, ядрена физика, аграрни науки и др. България е естествен лидер в някои изследователски тематики, свързани с културното наследство, изкуствознанието, историята и етническото развитие на Балканите, Източна Европа и Близкия изток (тракология, славистика, византинистика, медиевистика и др.). Силни научни групи работят в обществените науки. Значителен ръст отбелязва IT секторът. Този потенциал трябва да се запази и да послужи за основа на развитието на научните изследвания в страната, планирано в стратегията.
Сред водещите страни сме и по равенство на половете в областта на науката. Изоставаме обаче по брой на учените спрямо средните нива в ЕС. Разпределението по възрастови групи е почти равномерно, като най-нисък процент - 21%, са учените на възраст до 34 г., а най-висок - 27%, е на учените на 35-44 г. В държавните научни организации и вузовете изследователите над 65 г. са 5% от общия брой учени. Т.е. по отношение на възрастовото разпределение не се очаква срив, ако успеем да запазим както младите, така и опитните учени в България. Но ако България иска да постигне средното европейско ниво за брой учени, е наложително да положи значителни усилия към научна кариера да се привлекат талантливи млади хора. С тази цел в стратегията са предвидени мерки както за задържане на учените в България, така и за привличане на талантливи, предимно млади учени.
Вредите, нанесени върху науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими. Ново традиционно отлагане на вземането на спешни мерки в областта на сектора крие сериозен риск от трайно изоставане на България както по икономически показатели, така и по качество на живот, се казва в анализа.
Стратегията поставя целта чрез бързо, мащабно и дългосрочно развитие на системата за научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и нови технологии, младите таланти да останат в България, да се засили интеграцията на българската наука в обществото, да се издигне международният авторитет на страната и като краен резултат - да се постигне икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот. В този смисъл бенефициент на стратегията е българското общество, се казва в проекта на МОН.
                         
                           Следва

Източник: In Sites, Web of Science.

 

 

 

България

  • Бившата шефка на Софийския градски съд е първият съдия, осъден за разрешаването на безконтролно подслушване
    21. Април 2017 77
    190
    0

    Една година затвор условно с 3-годишен изпитателен срок е окончателната присъда, която получи бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева по делото "Червеи". Върховният касационен съд й наложи и глоба от 1000 лв. ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд и отхвърли искането на Янева да бъде оправдана или делото да бъде...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"