28 Март 2024четвъртък16:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Наука

Бенефициент на стратегията за наука е обществото

2. Повишено финансиране според резултатите предвижда проектът за възстановяване и развитие на изследователската система

/ брой: 72

автор:Велиана Христова

visibility 861

(Продължение от вчерашния брой)

България е на последно място в ЕС по БВП на глава от населението. Основната реална възможност за ускорено повишаване на БВП е чрез производството на конкурентни високотехнологични продукти, базирано на постоянен приток на иновации и иновативни технологични решения. Последните са възможни само при наличие на нормално функционираща система за научна дейност и трансфер на научните знания. Това се казва в проекта за актуализиране на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2030 г., публикуван за обществено обсъждане до 2 май. В него са предвидени конкретни мерки за пресичане на недалновидната държавна политика и ниското финансиране за наука, причинили устойчив срив в секторите на знанието; второ - за възстановяване и укрепване на научната система и трето - български научни "ниши" в световен мащаб, дългосрочен икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот в страната. Политиците, академичните среди и обществото трябва най-сетне да осъзнаят, че развитието на научните изследвания, предвидено в стратегията, не е самоцел, то ще доведе до съществен положителен ефект върху редица области от обществения живот - индустрията, социалните дейности, повишаване на научната култура на обществото, включително преборване на вече ширещата се у нас лъженаука.
Проектът поставя изпълними цели за постепенно развитие, като предвижда

три етапа на изпълнение:


1. Възстановяване на нормалното функциониране на системата (2017-2022 г.). В първия етап се предвижда въвеждане на основните механизми и дейности за възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания у нас. Видими резултати се очакват към края на етапа.
2. Ускорено развитие за преодоляване на изоставането (2023-2026 г.). Това означава развитие на научните изследвания, което да доближи България до средното европейско ниво. През този етап завършва финансирането по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), което ще помогне за реализиране на мерките.
3. Научни изследвания на световно ниво в определени перспективни за България области (2027-2030 г.). 
Тъй като развитието на науката зависи основно от кадровия потенциал, стратегията поставя като цел: Осигуряване на висока квалификация и ефективно кариерно развитие на учените; повишаване на социалния им статус чрез адекватно и съобразено с резултатите заплащане; създаване на добри условия на труд; плавно повишаване на броя на учените до характерни за ЕС нива (Ако през 2015 г. учените у нас са 14 224,  през 2022 г. те трябва да са 15 000, през 2026 г. - 17 000, и през 2030 г. - 19 000.
За пръв път в последния четвърт век в държавен документ се прави разлика между фундаментални, насочено фундаментални и приложни изследвания, като за всяка категория са предвидени специфични мерки - така, както се прави в цял свят. Финансирането на фундаменталните изследвания, макар и по-малко като част от общите инвестиции, е гарантирано от държавата и се осигурява от държавния бюджет в зависимост от качеството им. Насочените фундаментални изследвания с шанс за краен приложен резултат се финансират чрез проекти и са концентрирани в 6-те приоритетни научни области от сега действащата научна стратегия (приета през 2011 г.). Приложните изследвания са ориентирани към приоритетите на иновационната стратегия и се финансират с участието на бизнеса, стимулиран да инвестира в наука чрез нормативни механизми. Поставя се за цел баланс между трите компонента, както и между отделните научни области и региони. С това се слага край на порочната визия от последните години, че цялата наука трябва да се подчинява на бизнес интересите.
 В проекта е записано и нещо, което учените ни повтарят от години: че приложни научни изследвания не могат да се развиват без съществуването на фундаментална наука. Подчертана е констатацията на Еврокомисията от 2004 г., че "почти всички технологии, продукти и постижения, които са довели до икономически и търговски успех и/или до конкретни подобрения в качеството на живот, са основани на фундаментални изследвания".  Предвидени са също мерки за подпомагане на интеграцията на науката у нас с Европейското изследователско пространство, вкл. чрез постдокторантски програми. Отделно е набелязано насърчаване на създаването на научни трудове, свързани с националната идентичност и с проблеми от национално и обществено значение.
За пръв път в стратегия са включени реални мерки за усилване на връзките между научни организации и вузове и особено - за използване на науката при вземането на решения от страна на властта и държавните органи, за усилване ролята й в обществото, включително чрез работа с медиите.

Адекватно финансиране


Изборът е днес!

Много ясно в документа са разписани мерките за преодоляване на основния проблем на нашата наука - ниското финансиране, по което сме в опашката на ЕС. Разписано е как България ще постигне заложените във всички държавни документи  инвестиции за наука през 2020 г. в размер на 1,5% от БВП. Нито една стъпка за постигането на това равнище до момента не е направена, напротив - парите за наука бяха намалени. В приетата от НС през 2011 г. стратегия за науката е предвидено публичните финанси за наука и развой да нарастват постепенно до 0.6% за 2015 г. и 0.7% от БВП през 2020 г. Въпреки това в тригодишните бюджетни прогнози на страната, които МС утвърждава всяка година, до момента не е залаган ръст на публичното финансиране за сектора. От 2015 г. то е 0.25-0,27% от БВП - над два пъти по-ниско от планираното. Сега в проекта е заложен ясен ръст на публичните инвестиции за всяка година (вж. таблицата), за чието изпълнение МС ще бъде длъжен да следи. Според служебния министър проф. Николай Денков тези стойности са били утвърдени още при кабинета "Борисов-2" и макар да не са особено амбициозни, сега документът просто ги повтаря. Тъй като държавните и частните инвестиции са взаимно свързани, очаква се нарастването на публичното финансиране да ускори и частното до достигане общо на 1.5% от БВП през 2020 г. и 2%  през 2025 г.   
Също за първи път в проекта е записано, че финансиране на науката единствено на проектен принцип не съществува никъде и че според световния опит, институционалното финансиране е не по-малко важно, като трябва да има баланс между двете части. Важно е размерът на институционалното финансиране за наука да е обвързан с реалните научни резултати, постигнати от научните организации и от вузовете, се подчертава в документа. Проектите, финансирани от ОПНОИР - за центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и регионални центрове, ще са за приложни изследвания, насочени към приоритетите на стратегията за иновации, се казва изрично в документа.

Реформа в държавните структури


В стратегията се предвижда създаване на Изпълнителна агенция за наука (ИАН) към МОН. Тя ще управлява, ще подкрепя и ще прави мониторинг на дейностите, свързани с изследователския процес в научните организации и вузовете. В нея ще влезе и фондът "Научни изследвания", финансиращ проекти, включително за кариерно развитие на учените, специализирани и секторни програми, програми за приложни изследвания, за международно сътрудничество и пр. ИАН ще има и методични функции по приложение на критериите за атестиране на учените и ще организира периодична оценка на научните организации. В агенцията ще има и звена за координиране с иновационния фонд на икономическото министерство, с който досега научният фонд на МОН нямаше никаква връзка. Предвидено е създаването на схема за финансиране на проекти на Европейския изследователски съвет, останали под прага на класиране, но получили оценка "A" (съгласно системата "Печат за качество" на ЕК).
 Също за пръв път стратегията включва стриктен контрол за изпълнението й от страна на парламента и МС. В началото на втория етап се предвижда и независима международна оценка на научните организации и изследователските университети. В края на всеки етап МС приема отчет за изпълнението и предложение за актуализация на стратегията и ги представя пред НС и пред нарочен Международен контролен съвет (МКС) по изпълнение на стратегията. В МКС ще има не повече от 6 водещи чуждестранни учени от различни научни области, номинирани от Европейския изследователски съвет. МКС заседава поне веднъж годишно. Разписани са функциите на МОН и други министерства за изпълнение на стратегията.
Проектът предвижда ръст в заплащането, обвързано и с оценяването (атестация) на резултатите от научния труд. Затова е необходимо да се създаде ефективна система за контрол на качеството на научните изследвания и научното ниво на изследователите. Записано е въвеждането на минимални национални критерии за получаване на научна степен и за заемане на академична длъжност - чрез промени в Закона за академичния състав. Ученият няма да може да заема академична длъжност след повече от една негативна атестация. При атестирането се включва и приложната дейност на учените.
Откриване на нови работни места за учени в научните институти и вузовете предвижда документът. А също - въвеждане на длъжност постдокторант в Националната класификация на професиите и длъжностите. Набелязани са и мерки за привличане у нас на български учени, работещи в чужбина, за създаване на адекватни условия за научен труд, както и стимули за научните организации и вузовете за популяризиране на научните резултати в обществото. От края на втория и през третия етап на стратегията се предвижда създаването на научно-иновационни комплекси.



Заплащането на учените - в две части:

1. Основна работна заплата - с фиксиран размер за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти в бюджетните научни организации и вузове. Минималният размер на компонент 1 за всяка длъжност ще се определя спрямо средната работна заплата за страната за предната година, като заплатата на главен асистент следва да я надвишава. Парите за това ще са в субсидията за съответната организация и ще се отпускат според броя учени на съответната длъжност, които отговарят на националните минимални изисквания за нея. Ако институцията определи по-високи основни заплати, те не се осигуряват от държавния бюджет.
2. Допълнително материално стимулиране (ДМС), обвързано с конкретни научни резултати. Този компонент ще зависи от резултатите от атестацията на организацията и на отделните учени, както и от реализирането на определени програми. Общата сума на компонент 2 в национален мащаб трябва да е в размер поне половината от общата сума по компонент 1. Парите за ДМС също са от субсидията и се разпределят в организацията според постигнатите от учените резултати.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ