За заколение
/ брой: 72
10 години след влизането ни в ЕС и милиарди, уж вкарани в земеделието ни, ние не просто сме си на същата ниска позиция в сектора, до която се докарахме в прехода, но продължаваме да стържем дъното. Вложените средства са били нахалост. За всичко това сме си виновни основно ние тук, в страната, заради калпавата държавна политика в сектора. Без съмнение най-зле са животновъдите. Кой ли не обещаваше, че този сектор ще е приоритет в работата му. Но хората продължават да са на дъното и ако още не са изклали животните си, едва оцеляват. Спадът при овцете например е катастрофален. От близо 11 млн. през 1980 г. до под 1,5 млн. след влизането ни в ЕС.
Задава се поредният Великден, за който ще турим на трапезата си вносно агнешко. Част от месото по магазините идвало от едно от най-далечните места на планетата - Нова Зеландия. А комай е и по-евтино. Свободен пазар, ще се опитат да ни убедят някои. Е, толкоз свободен е станал, че на родното агнешко три пъти му скача цената от производителя до потребителя. Така освен от тъпата държавна политика, която по никакъв начин не улеснява труда на тези хора, производителите са притиснати и от спекулантите. О, моля законотворците да ме извинят, това понятие, спекулацията, вече го няма описано в закон. А което не е забранено, явно е разрешено? Щото нали пазарът регулира всичко и накрая всички са доволни?
Срамно и жалко е дереджето, до което ни докараха. Това се отнася не само за агнешкото, за което от БАБХ ни успокояват, че охладеното по магазините било българско производство, въпреки информацията, че ни пробутват румънското за българско. И полски яйца ще ядем за Великден, които пък ще вапцаме с китайски бои. Салатата - и тя вносна, както повечето храни на трапезата ни. Пък като се замисли човек - нямало български агнета... Ние сме агнетата. И комай сме все за заколение.