Послания от Средновековието

В днешна западнала България ние обичаме да се връщаме към миналото на земите ни. Обикновено споменаваме "опорните точки" за приносите ни в Европа: най-старите следи от цивилизация на континента; най-ранния солодобив и най-ранния златодобив; раждането на славянската писменост и двама покровители на Европа - Кирил и Методий; опазването и създаването на славянската християнска книжнина и разпространението й сред останалите славяни, включително в Русия. Между темелите в ранната ни история споменаваме понякога и архитектурата на първата столица на българската държава Плиска, която мери ръст със строителството в другата голяма държава в Европа по това време - Франкската империя на Карл Велики. Малко знае българинът обаче за съкровищата и предметите на изкуството от тези ранни векове, разкрити досега от археолозите по нашите земи. Тази "дупка" продължава чак до знаменитата керамична школа на Велики Преслав и до златните накити от втората ни столица. А в същото време ни е добре известно най-голямото българско съкровище извън пределите на днешна България - съкровището на хан Кубрат (VІІ в.), открито при Малая Перещепина в днешна Украйна. Къде се е дянала след VІІ в. тази култура на златообработката, носена от прабългарите и срещнала тук следите от мощните традиции на траките в тази област, та не я намираме у нас от периода VІІ-ІХ век? Е, това, че още не е открита, не означава, че я няма. И дали има "българска следа" и приемственост в още едно емблематично за ранносредновековна Европа съкровище - това от Надсентмиклош (днешен Банат в Румъния)?
Това са въпроси за цяла научна дисертация, реагира д-р Галина Грозданова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, която е куратор на изложбата "Златното съкровище от Надсентмиклош". Тя бе открита в НАИМ на 6 април и ще продължи до 9 юли. И все пак, какво дава основание една от двете версии за произхода на това съкровище да е, че то е българско? Дали само защото територията, на която е открито, в ранното Средновековие е била в границите на Първата българска държава? Втората версия е, че е аварско.
Съкровището е открито случайно в края на ХVІІІ в. и проблемът е, че вече над 200 години учените нямат единна позиция откъде се е взело то и при какви обстоятелства е било укрито. Затова директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински и заместник-посланикът на Австрия у нас Томас Щьолц преди откриването на изложбата бяха предпазливи: "Не казваме, че е българско, но е възможно". Доц. Вагалински заяви тогава: "Недостатъчно обръщаме внимание на ранното Средновековие, когато е създадена нашата държава - с толкова здрави основи, че е устояла до ден днешен, без дори да сменя името си, а такива държави са малко". Още едно основание човек да посети Националния археологически музей на БАН и с очите си да види великолепието на златните съдове от Надсентмиклош. През това великолепие вероятно минават част от културните традиции, залегнали в основите на българската държава.
Съкровището от Надсентмиклош излиза за пръв път от границите на бившата Хабсбургска империя, преди София то е видяно само в Будапеща и Виена. Не се учудвайте, че споменах австрийското посолство, защото изложбата стана възможна, благодарение на общ проект между НАИМ-БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките. В рамките на този проект през март т.г. в Музея за история на изкуството във Виена вече се откри една изложба - "Златото от Ада тепе", представено от НАИМ. Изложбата на предметите от Надсентмиклош е втората съвместна експозиция в рамките на проекта.
Съкровището от Надсентмиклош се намира постоянно в Музея за история на изкуството във Виена. То е открито през 1799 г. на територията на Банат, която в края на ХVІІІ в. е вече в рамките на Хабсбургската империя. Намират го преселници от България и го подаряват на император Йосиф ІІ. То се състои от 23 съда с общо тегло почти 10 кг, изработени от злато от 20 до 22 карата (с две изключения). Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена изключително прецизно чрез изчукване в дълбок релеф. Известно е като най-голямото познато досега съкровище от ранното Средновековие. Всички изследователи обаче са единодушни, че съкровището е събирано в дълъг период от време - от средата на VІІ в. до края на VІІІ в., което означава, че през тези около 150 години в него са могли да попаднат съдове с различен произход - средноазиатски, аварски, сасанидски, български, византийски. А възниква и още един въпрос - ако то е дошло от Аварския хаганат, това означава ли, че в него няма и български предмети, като знаем, че с аварите буквално до разгрома на хаганата през 803 г. са се движели големи маси от прабългарското племе кутригури? Както казва д-р Грозданова - въпрос за дисертация. Пък и странни съвпадения има в историята - Карл Велики, който разбива Аварския хаганат и е наричан "Баща на Европа", се възкачва на престола почти едновременно с хан Крум. И умират двамата почти едновременно през 814 г. След смъртта на Карл Велики империята му се разделя на три части, а в България след Крум властта поема Омуртаг, който въздига европейския авторитет на държавата и превръща Плиска в мощна средновековна столица с дворци и култови сгради. А правнукът му Борис І приема учениците на Кирил и Методий, след което "Държавата на духа" напълва с безценна християнска книжнина най-големите днешни библиотеки и музеи в Европа от Рим до Лондон. Впрочем, да ме прощават Карл Велики и столицата му Ааахен, но Библията, която са чели там, е преведена за пръв път на готски (протонемски) от епископ Вулфила в ІV в. тук, в днешна Северна България, където епископът е живял. Така че, българските земи са прощъпулник на християнството, а по-късно - и конкретно на православието. Та, в отношението на Европа и към историята май, че пак говорим за познатите ни "двойни стандарти".
Ако се върнем към Надсентмиклош, още през 40-те години на миналия век археологът Никола Мавродинов - познавач на българското средновековно изкуство, архитектура и култура, определя съкровището като българско и го свързва с велможите, управлявали северозападните земи (днешен Банат) на Първата българска държава. Съдовете са богато украсени, на една от каните са изобразени 4 сцени. На едната въоръжен конник с двурого знаме и шлем с две пера влачи за косите пленник - според мнозина изследователи изображението е на български конник. На втората сцена има ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава, който се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Според Мавродинов, тази сцена е много сходна с митологични мотиви от старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, нападащ сърна. Последната е орел, сграбчил гола женска фигура. И още - на един от съдовете, наподобяващ тас, има надпис с гръцки букви, обграждащи кръст. По разчитането на Мавродинов надписът е от времето на Аспарух и гласи: "Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене". Възможен паралел е сребърната Чаша на жупана Сивин (ІХ в.), открита при разкопки във Велики Преслав, на чието дъно има подобно разположен надпис.  
Едновременно със съкровището от  Надсентмиклош НАИМ откри и изложбата "Езическа България: власт и общество". Тя представя културата и формирането на българското общество през VII-IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор. Изложбата е организирана около 6 теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Всеки любознателен българин, който посети двете изложби, ще разчете безпогрешно тяхното послание.



Доц. Вагалински показа двата прекрасни каталога за двете изложби преди откриването им в НАИМ


Чаша от съкровището на Кубрат в Малая Перещепина


Чашата на Сивин, Велики Преслав, ІХ в.



Снимки Благовеста Цветкова